Пещерата „Изворите на река Ангитис“ до Драма, Гърция

Вече тийзнахме* (ах, този прекрасен старобългарски глагол), че ще пишем за разходката ни из Гърция. За друго я остане, я не остане време, но за пещерата Ангити не можем да не разкажем...
*тийзър (от англ. tease – дразня, закачам се, шегувам се): 1. предварителна реклама, без да се обявява името на продукта, за да предизвика любопитството на хората; 2. реклама, която привлича клиентите си, предизвиквайки с нещо; 3. (жарг.) привличане на вниманието преди старта на шоу, рекламна кампания или представяне на нов продукт; типичен пример за тийзър е слоганът „Това е твоят глас“, който дълго време учудваше българите, след което се появи като девиз на Мтел – доказано е, че тийзърите правят марките много по-запомнящи се.
Днешният ни пост вероятно ще е много полезен за тези от вас, коитo са планирали да отидат на море в Гърция и са решили да минат по маршрута Гоце Делчев-ГКПП „Илинден – Ексохи“-Като Неврокопи-Драма…

Само на 30-тина километра от граничния пункт и едва на 7 км встрани от главния път към Драма се намира една от най-красивите пещери, които сме виждали – Пещерата „Маара“ или Пещерата „Изворите на река Ангити“… До нея води криволичест път, почервенял от цвета на почвата наоколо.

Когато пристигнете, ще се озовете в горски пояс, обграждащ реката. Много е вероятно да усетите и аромат на скара от ресторанта, чийто маси и столове са наредени буквално в реката.За качеството на храната не можем да говорим, защото така и не я опитахме. Седнахме и чакахме в продължение на половин час – оказа се, че няма менюта, няма и обявени цени, сервитьорите бяха меко казано нелюбезни (по-твърдо казано – тотално неебателни) и си тръгнахме… Държа да отбележа, че Биляна знае отлично гръцки език и е работила като екскурзовод именно в Гърция… Но ако ще и на хинди да им говорихме, пак щяха да ни отсвирят – дори сладолед не успяхме да си вземем! Нахранихме се обаче с красивата гледка на реката.

Самата река минава през центъра на град Драма, има богата история и много имена – Ангити, Ангиста, Агити, Агитис, Ангитис, Драматица, Драманица… Находки от пещерата и района около нея съдържат останки на възраст повече от 30000 г., предимно от прародителите на днешните зайци, елени, мечки, вълци, коне и дори носорози и слонове (т.е. мамути)! Намерени са и инструменти, сечива и оръжия, създадени от първобитни хора преди повече от 5000 г. Находките се пазят в археологическия музей в Драма.
За реката и района около нея е говорено много – от Херодот (V в. пр. н.е.), през първото документирано посещение на френския консул през 1831 г., та чак до Иван Вазов (и след това)… Да, Вазов:



Реклама:

Booking.com

Във успехите на века
силата най-много важи:
ней се кланя человека,
кланя й се съдбата даже!

В старини и днес е млада
тая истина лучиста –
от троянската обсада
до урата при Ангиста.

Ние вярваме в доброто,
в правото върховно тука,
вярваме и в тържеството
на куража и юмрука.

из „Ангиста“, Иван Вазов, 1918 г.



Реклама:

Booking.com

Именно по времето на Вазов реката оформя естествената граница между гърци и българи – на север от реката са били българите, а на юг – гърците. Но да се върнем на пещерата – тя е единствената благоустроена речна пещера в Гърция, а мястото, където река Ангитис излиза на повърхността изглежда така:

Всъщност реката си тече през пещерата, а своеобразният водопад се дължи на водно колело, построено в началото на XX век. До 1930 г. то е било дървено, но след това е заменено с метално, което си стои и до ден днешен (както ще видите на една от снимките по-долу).
Непосредствено до водопада е построен параклисът „Св. Константин и Елена“, който можете да посетите, докато изчаквате да се събере група (на всеки 30-60 минути според настроението на екскурзоводите).
Време е да ви кажем и малко подробности за работно време и входни такси:

Работно време:

  • понеделник-събота: 10:30-17:00 през зимата, 10:30-19:00 през лятото
  • неделя и официални празници: 10:00-17:30 през зимата, 10:00-19:30 през лятото

Цени на билети (към юли 2011 г.):

  • Редовен билет – 7 EUR
  • Деца, инвалиди, ученици и пенсионери (на възраст над 65 г.) – 4 ЕUR
  • Организирани групи (над 25 души) – 2.50 EUR (2 EUR за деца)

Говорейки за инвалиди, добро впечатление ни направи, че пещерата и околността й са абсолютно достъпни за инвалиди, при това без всичко задължително да е в бетон и стомана:

В пещерата е забранено пушенето, влизането с домашни любимци, видеозаснемането и фотографията. Във връзка с последното, няма как да ви покажем много снимков материал. Ето все пак нещо, с което да добиете представа за красотата й:

Снимка: http://iyouweblog.blogspot.com/

Както може би забелязвате, пещерата е пълна със сталагмити и почти няма сталактити. Това е напълно логично – по дъното на пещерата тече река, така че няма как да се образуват. Някои от скалните образувания са наистина огромни – над 15 метра!

Всъщност проучвателните дейности в пещерата започват едва през 1978 г. от френски и гръцки спелеолози, които изследват първите 500 метра от пещерата. Точно те са благоустроени и отворени за масовия посетител от 2000 г. Иначе пещерата „Маара“ е втората по дължина в Гърция (след Дирос) с уникалната дължина от проучени 10020 метра. Предполага се, че реалната й дължина е около 12 километра. А „Маара“ на арабски означава „малка пещера“… но същата дума пък на иврит значи „вода от планината“.

Съвет: ако идвате в разгара на лятото, вземете си връхни дрехи. Температурата на въздуха в пещерата е винаги 17 градуса, а на водата – 13 градуса, но ако навън е 40, ще ви се стори буквално хладилник… Влажността на въздуха е между 90-95%, в случай, че ви интересува.

След като разгледате пещерата и ви разкажат (най-вероятно на развален английски, в случай, че Биляна не е с вас), че в нея живеят 37 животински вида, 6 от които стават познати на учените за първи път именно тук, можете да се поогледате за някой от петте вида прилепи, или пък да вперите поглед в кристално чистата вода и да мернете я рибка, я ракообразно, я видра или малко бобърче.

За финал ще отидете в залата с колелото, пред което вече имаме снимка:

Точно тук са направени разкопки и са открити древни жилища от периода на неолита (3000 г. пр. н. е.) и гореспоменатите праисторически оръжия и инструменти. Залата е достатъчно голяма за изнасяне на концерти!

В нея е изграден и иконостас, пред който си запалихме свещички за здраве и си тръгнахме доволни, убеждавайки се за пореден път, че най-впечатляващите неща се случват, когато се отклониш от главния път…



Реклама:

Booking.com

Зимна разходка до пещера „Съевата дупка“



Вижте по-голяма карта
Ако пътувате от София към Велико Търново или Варна, само няколко километра след като магистралата свърши, ще преминете през с. Брестница. Само на 2 км от селото се намира обект номер 33 от 100-те национални туристически обекта – пещера „Съевата дупка“.

Изкачването и слизането при зимни условия могат да се окажат сериозно изпитание за по-неопитни шофьори (пътят е разчистен, но наклонът е голям, а сняг и лед не липсват), но ако карате бавно и сте ни послушали за зимните гуми, не би следвало да имате проблем да достигнете до паркинга. Там ви очаква Боби, кучето-пазач на пещерата… Следват 100-150 метра до хижата и входа на самата пещера:

Две табелки, които просто няма как да пропуснем:

И прекрасната природа наоколо, погледната отблизо… Както може би се сещате, времето и условията не са особено подходящи за бебе на осем месеца, но за сметка на това Вики вече си има книжка със 100-те обекта, както и два печата – един от Съевата дупка и един от Пантеона в Русе.

След като стигнете до входа и се запознаете с екскурзовода, влизате в пещерата. Само трябва да внимавате наистина много, защото природата си е направила още няколко зимни пазители, през които ще трябва да преминете…

Боби ще ви съпровожда навсякъде, между другото…

Следващата снимка оставяме без коментар – просто една от най-красивите пещери, в които сме били…

Името на пещерата произлиза от имената на братята Съю и Съйко, които са се укривали в нея по време на турско робство, но тъй като много ни допадна, в нашите мемоари може да я срещнете и като „Събевата дупка“ 🙂

Иначе пещерата не е много дълбока – може би малко над 200 метра и има пет зали: Купена (заради сталактон с формата на куп сено), Срутището (почти без образувания, тъй като са били съборени след разрушително земетресение; вижте последната снимка), Концертна (заради чудесната акустика; вижте предпоследната снимка), Космос (най-голямата и топла, на снимките горе и долу) и Белия замък.

Ще видите и най-различни образувания: лъв, орел, крокодили, слончета, тортички, Дядо Коледа, Иисус Христос, Адам и Ева… и още много, но ще ви оставим да си ги видите сами. За съжаление, човешката дейност личи почти навсякъде в пещерата – черен дим от някогашни факли, счупени сталактити и сталагмити…

Петър: Аз като човек, който е влизал и живял два дни в „Орлова чука“ преди да бъде… хъм… благоустроена, мога да кажа, че усещането да влезеш в осветена пещера с равни подове и осветление е коренно различно… Но като знам, че „пуканките“ в „Орлова чука“ бяха вандалски изпочупени само няколко месеца след като ходих там, си мисля, че е по-добре пещерите да са охранявани и стопанисвани, отколкото всеки да може да влиза и да руши… Направо ми се плаче като знам, че тези образувания се формират в продължение на стотици, дори хиляди години и някой ги е изпочупил за броени минути.. Поне „пуканките“ в „Съевата дупка“ стоят непокътнати:

Биляна: Освен това, ако екскурзоводът е вежлив, увличащ и с чувство за хумор, както беше в нашия случай, то посещението би ви оставило още по-незабравими спомени!

За първи път видяхме и прилеп от съвсем, ама съвсем близо… И класираме тази снимка като една от най-интересните, които сме правили някога:

Друго какво да ви кажем – непременно изпейте хайдушка песен в концертна зала, за да проверите акустиката й… Вики лично опита и се убеди! 🙂

Иначе пещерата крие още много тайни, малка част от които вече знаем, но нарочно не ви ги казваме, за да отидете и да ги откриете сами.

Крушуна

Крушуна е китно селце, разположено на по-малко от 10 километра встрани от пътя Ловеч-Левски. Слави се с Крушунските водопади (Маарата) и е чудесно място за отдих. Маарата е най-голямата водна травертинова (каквото и да означава травертинова) каскада с много прагове, вирчета и басейни. Водата е кристално чиста и аз лично даже пих от нея.
Крушуна е на около 200 километра е от София и ако не си изгубите пистовия ремък по пътя (щото на моята кола явно се е разхлабил и с мен точно така се случи – добре, че го усетих и спрях навреме), можете да стигнете за около 2:30 часа… Между другото, тук е момента за „special thanks“ на хижара от гостоприемница „Крошун“ Билял Мехмедов, без чиято помощ щях и досега да се потя над колата. Между другото, сайтът за Крушуна е много хубав и подробен, така че ви препоръчвам един поглед.
В местността има и много пещери, една от които е Бонинската пещера с най-дългото подземно езеро у нас… За съжаление, прилепите са в размножителен период и не е редно да се безпокоят по това време на годината, така че не ходих в пещерата.
Условията в гостоприемницата са чудесни, но и цените са височки (25 лв./човек), но пък спокойно можете да вземете спалните чували и да спите под някой от многото скални навеси и заслони – дори и палатка не ви е нужна!
Желаещи да посетят Крушуна не липсват и ако ходите през уикенда, имайте предвид, че (първо) е пълно с народ и (второ) трябва да направите резервация около месец, а може би и два предварително. В средата на седмицата е по-спокойно, затова ви препоръчвам да използвате този факт…
Разбрах, че Маарата е много красива и през зимата, а пътят се чисти редовно… Е, ако идвате откъм Левски, имайте предвид, че мостът край Летница е паднал, но обходните маршрути не са толкова „обходни“. Пък и да са, мястото си струва!!! И то много си струва!