Пещерата „Изворите на река Ангитис“ до Драма, Гърция

Вече тийзнахме* (ах, този прекрасен старобългарски глагол), че ще пишем за разходката ни из Гърция. За друго я остане, я не остане време, но за пещерата Ангити не можем да не разкажем...
*тийзър (от англ. tease – дразня, закачам се, шегувам се): 1. предварителна реклама, без да се обявява името на продукта, за да предизвика любопитството на хората; 2. реклама, която привлича клиентите си, предизвиквайки с нещо; 3. (жарг.) привличане на вниманието преди старта на шоу, рекламна кампания или представяне на нов продукт; типичен пример за тийзър е слоганът „Това е твоят глас“, който дълго време учудваше българите, след което се появи като девиз на Мтел – доказано е, че тийзърите правят марките много по-запомнящи се.
Днешният ни пост вероятно ще е много полезен за тези от вас, коитo са планирали да отидат на море в Гърция и са решили да минат по маршрута Гоце Делчев-ГКПП „Илинден – Ексохи“-Като Неврокопи-Драма…

Само на 30-тина километра от граничния пункт и едва на 7 км встрани от главния път към Драма се намира една от най-красивите пещери, които сме виждали – Пещерата „Маара“ или Пещерата „Изворите на река Ангити“… До нея води криволичест път, почервенял от цвета на почвата наоколо.

Когато пристигнете, ще се озовете в горски пояс, обграждащ реката. Много е вероятно да усетите и аромат на скара от ресторанта, чийто маси и столове са наредени буквално в реката.За качеството на храната не можем да говорим, защото така и не я опитахме. Седнахме и чакахме в продължение на половин час – оказа се, че няма менюта, няма и обявени цени, сервитьорите бяха меко казано нелюбезни (по-твърдо казано – тотално неебателни) и си тръгнахме… Държа да отбележа, че Биляна знае отлично гръцки език и е работила като екскурзовод именно в Гърция… Но ако ще и на хинди да им говорихме, пак щяха да ни отсвирят – дори сладолед не успяхме да си вземем! Нахранихме се обаче с красивата гледка на реката.

Самата река минава през центъра на град Драма, има богата история и много имена – Ангити, Ангиста, Агити, Агитис, Ангитис, Драматица, Драманица… Находки от пещерата и района около нея съдържат останки на възраст повече от 30000 г., предимно от прародителите на днешните зайци, елени, мечки, вълци, коне и дори носорози и слонове (т.е. мамути)! Намерени са и инструменти, сечива и оръжия, създадени от първобитни хора преди повече от 5000 г. Находките се пазят в археологическия музей в Драма.
За реката и района около нея е говорено много – от Херодот (V в. пр. н.е.), през първото документирано посещение на френския консул през 1831 г., та чак до Иван Вазов (и след това)… Да, Вазов:

Във успехите на века
силата най-много важи:
ней се кланя человека,
кланя й се съдбата даже!

В старини и днес е млада
тая истина лучиста –
от троянската обсада
до урата при Ангиста.

Ние вярваме в доброто,
в правото върховно тука,
вярваме и в тържеството
на куража и юмрука.

из „Ангиста“, Иван Вазов, 1918 г.

Именно по времето на Вазов реката оформя естествената граница между гърци и българи – на север от реката са били българите, а на юг – гърците. Но да се върнем на пещерата – тя е единствената благоустроена речна пещера в Гърция, а мястото, където река Ангитис излиза на повърхността изглежда така:

Всъщност реката си тече през пещерата, а своеобразният водопад се дължи на водно колело, построено в началото на XX век. До 1930 г. то е било дървено, но след това е заменено с метално, което си стои и до ден днешен (както ще видите на една от снимките по-долу).
Непосредствено до водопада е построен параклисът „Св. Константин и Елена“, който можете да посетите, докато изчаквате да се събере група (на всеки 30-60 минути според настроението на екскурзоводите).
Време е да ви кажем и малко подробности за работно време и входни такси:

Работно време:

  • понеделник-събота: 10:30-17:00 през зимата, 10:30-19:00 през лятото
  • неделя и официални празници: 10:00-17:30 през зимата, 10:00-19:30 през лятото

Цени на билети (към юли 2011 г.):

  • Редовен билет – 7 EUR
  • Деца, инвалиди, ученици и пенсионери (на възраст над 65 г.) – 4 ЕUR
  • Организирани групи (над 25 души) – 2.50 EUR (2 EUR за деца)

Говорейки за инвалиди, добро впечатление ни направи, че пещерата и околността й са абсолютно достъпни за инвалиди, при това без всичко задължително да е в бетон и стомана:

В пещерата е забранено пушенето, влизането с домашни любимци, видеозаснемането и фотографията. Във връзка с последното, няма как да ви покажем много снимков материал. Ето все пак нещо, с което да добиете представа за красотата й:

Снимка: http://iyouweblog.blogspot.com/

Както може би забелязвате, пещерата е пълна със сталагмити и почти няма сталактити. Това е напълно логично – по дъното на пещерата тече река, така че няма как да се образуват. Някои от скалните образувания са наистина огромни – над 15 метра!

Всъщност проучвателните дейности в пещерата започват едва през 1978 г. от френски и гръцки спелеолози, които изследват първите 500 метра от пещерата. Точно те са благоустроени и отворени за масовия посетител от 2000 г. Иначе пещерата „Маара“ е втората по дължина в Гърция (след Дирос) с уникалната дължина от проучени 10020 метра. Предполага се, че реалната й дължина е около 12 километра. А „Маара“ на арабски означава „малка пещера“… но същата дума пък на иврит значи „вода от планината“.



Реклама:

Booking.com

Съвет: ако идвате в разгара на лятото, вземете си връхни дрехи. Температурата на въздуха в пещерата е винаги 17 градуса, а на водата – 13 градуса, но ако навън е 40, ще ви се стори буквално хладилник… Влажността на въздуха е между 90-95%, в случай, че ви интересува.

След като разгледате пещерата и ви разкажат (най-вероятно на развален английски, в случай, че Биляна не е с вас), че в нея живеят 37 животински вида, 6 от които стават познати на учените за първи път именно тук, можете да се поогледате за някой от петте вида прилепи, или пък да вперите поглед в кристално чистата вода и да мернете я рибка, я ракообразно, я видра или малко бобърче.

За финал ще отидете в залата с колелото, пред което вече имаме снимка:

Точно тук са направени разкопки и са открити древни жилища от периода на неолита (3000 г. пр. н. е.) и гореспоменатите праисторически оръжия и инструменти. Залата е достатъчно голяма за изнасяне на концерти!

В нея е изграден и иконостас, пред който си запалихме свещички за здраве и си тръгнахме доволни, убеждавайки се за пореден път, че най-впечатляващите неща се случват, когато се отклониш от главния път…



Реклама:

Booking.com

До Гърция за ден: Драма, Кавала и о. Тасос

Най-накрая мога да се похваля, че съм посещавал всичките съседки на България… Този уикенд отидохме на еднодневна екскурзия в Гърция с приятелката ми – Драма, Кавала и о. Тасос…
Всъщност, автобусът се повреди и поради закъснението се наложи да посетим първо о. Тасос, а чак през нощта – Кавала и Драма, но всичко по реда си…

 

Преминахме през най-новата граница между България и Гърция – ГКПП „Илинден“. Границата представлява един тунел, така че влизате в тунела от едната държава и излизате в другата.

Първото впечатление за Гърция: доста прилича на България, пътищата са малко по-добри, шофьорите са малко по-бавни и има много повече кръстове, храмове, параклиси – по камъни, хълмове… често ще забележите и подобни мини-храмове покрай пътя:

Древното селище Филипи в близост до Драма – една нелоша снимка, като за направена през прозореца на автобус:
След като стигнахме до пристанището Керамоти, буквално „на бегом“ се качихме в един от тези фериботи:
Пътуването с ферибот до о. Тасос е същинска приказка, но за него ще разкажа покрай снимките от връщането, малко по-надолу. Сега – за остров Тасос.

Първо, ще ви направи впечатление, че за разлика от нашите курорти, тълпа тук няма. Всичко е страшно спокойно, а барчетата са почти празни…

 

Главната улица на Тасос също пустее, а наоколо е пълно със зеленина:
Тасос е единствения остров с един от малкото острови със собствен водоизточник. Впечатляващо е, че сладководен извор е на толкова малко разстояние от солената вода:
Островът е страхотно място за отдих, плаж или просто за фрапе, което също е било измислено в Гърция.

 

Бих казал и че е едно от най-романтичните места, на които съм бил…

Този хълм всъщност беше и повратната ни точка и след тази снимка се насочихме обратно към ферибота… Е, понапазарувахме си преди това, де…

Накратко, българските курорти не могат да се хванат на малкия пръст на гръцките… Ще се радвам да ме разубедите, но това е мнението ми и отсега съм решил догодина да ходя на море в Гърция…

Връщането с ферибот беше още по-красиво, тъй като слънчевият залез осветяваше морето в златисто през цялото време…
Стотици чайки следват ферибота през цялото време – няма да ви покажа снимка на толкова много птици, защото това е може би най-готината и незабравима гледка от цялото пътуване и ще ви я оставя за „наживо“… Ако се качвате на ферибота, непременно си вземете бисквитки или „Зрънчо“ и чайките ще вземат храната направо от ръката ви…

В Кавала стигнахме привечер. По това време животът там тъкмо започва… Направи ми впечатление, че мотоциклетите са особено разпространени сред южните ни съседи.

По-долу е „хълмът на влюбените“, който всъщност е залив. Там влюбените (по принцип) се събират, палят свещички и така целият залив се озарява от стотици пламъчета…
Поне заснех стотици светлинки от центъра на пристанищния град…
Тази култова снимка пък направих пред едно от магазинчетата за сувенири в града… No Photoshop 🙂

Центърът е изключително красив и доста добре осветен. Освен това, през нощта е доста по-хладно (макар че пак водата извираше от нас), така че нощната разходка определено си струва…
От гр. Драма публикувам само една снимка, тъй като там бяхме за съвсем кратко и видяхме само централния парк с изворите на св. Барбара…

Накратко, това е… Еднодневната екскурзия до о. Тасос през Драма и Кавала ще ви струва към 50 лв. от Пловдив (+ още 10 евро за ферибота). Лично аз обаче ви препоръчвам да отидете за няколко дни, иначе всичко е „на тъгъдък“.

Така или иначе, изкарахме си страхотно и нямам търпение да посетя 1/8 родината си отново (прабаба ми е била гъркиня).

„Αντίο, Ελλάδα!“, или както там се казва…

Српски роштиль у Бугарску

Или „сръбска скара в България“… Ама не от ония кебапчета и кюфтета със съмнителен произход, дето ги предлагат навсякъде из българия за „сръбски“, а оригинална! Пръстите се облизах в крайпътното заведение „при майстор Миро“, близо до с. Български извор, път Е772 (просто виж картата). Плескавицата и айварът („айвар“ е смляна лютеница със сирене и чесън, страшна вкусотия е) са 1 към 1 сръбски, както съм ги ял от Ниш до Нови Сад… Има и страхотни пърленки… Единствено кебапчетата са с български размер и леко се разочаровах, че не мога да си поръчам 20-30… Целият персонал на заведението са сърби, а цените са като в нормално крайпътно капанче. Ако сте на път и ви се хапва, непременно се отбийте там… Има достатъчно табели и няма нужда да се отбивате, ако сте в направление София-Велико Търново, например.
Между другото, разбрах, че заведение „При Миро“ има и в София и изобщо не знам дали имат нещо общо, какви са цените, каква е скарата и т. н. Ако някой има повече информация, да сподели в коментар…