10 часа сутринта.
Звъни се на вратата… Хмм… Две момчета с черни костюми и вратовръзки, руси коси и книжки… Свидетелите на Йехова, личат си от хеликоптер! Поне да изглеждаха по-обикновено, че да се внедряват… Както и да е, отварям и единият ме поглежда и със задължителната усмивка и кофти акцент ме пита:
– Госспожа Яаана?
– Момент…
Госспожа Яаана е баба ми, която „леко“ недочува…
– Бабооооо? Бааааабооооооооооооо?
Отивам до стаята й…
– БАБО!
Стряска се тя, спира увеличения докрай телевизор, прекръства се три пъти и си плюе в пазвата… в този ред…
– Бабо, търсят те!
– Кой? На телефона ли?
– Не, на вратата…
Оставям я аз да си говори, ама хвърлям по едно ухо към вратата – все пак тия пичове са си от една опасна секта… А баба, милата, много обича да си приказва – веднъж звъннаха по телефона и тя говори 10 минути, след което се оказа, че било грешка… Знам, че има такъв виц, в случая сериозно говоря – 10 минути…
И тъй, слушам аз… а баба разказва за това на кого от кой сериал приличали, какви книги е чела като малка и колко често ходела на църква, те й говорят за Бог, тя чува „Боб“, те – за Библия, тя чува „Лидия“ и пита дали я познават, те – за спасение, тя – „моля?“, те – „спасение“, тя – „к’во“, те – „спасение“, тя – „моля ви, говорете ми на другото ухо, с това не чувам“… Чу накрая тя „спасение“ и почна да разказва как Родалго спасил Барбара, която е дъщеря на Лудолфо, но е много коварна и е прекъснала бременността на Ана-Мария, която всъщност и влюбена във Луис Фернандес…
Както казах, в 10:00 се звънна на вратата. В момента е 11:09 и аз все още ги слушам и се заливам от смях!