Ремонт на автокасетофон в Пловдив – бързо, евтино и качествено

Имаме автомобилно стерео Kenwood с USB вход – слагаш флашката с любими песни и си готов… Е, ако флашката е по-дългичка обаче, рано или късно ще я ритнеш. Така се случи и при нас. USB-портът така се откърти, че единият му пин буквално се счупи! Почти се примирихме, че ще трябва нов плейър, но бяхме в Пловдив и из форумите намерихме телефона на инж. Валери Павлов,0898735435. Намира се в центъра на Пловдив, близо до университета. Занесохме стереото след обяд и си го получихме със сменен и работещ USB порт още на следващата сутрин, при това на цена колкото почерпка в кафенетата наоколо! Имаше един виц: работим бързо, евтино и качествено, изберете едно от трите! Е, оказа се, че може и 3 от 3. Много сме доволни и решихме, че и вие трябва да знаете за този човек, в случай, че сте в Пловдив и черната ви техника има нужда от ремонт…

WC публикация

Този пост е писан в тоалетната…

Няма нищо по-уединяващо, отпускащо и забавно от това да се окупираш с лаптоп вътре и да драснеш нещо, което ще бъде прочетено от хиляди хора. Някои от тях може би също ще го прочетат именно там, в тоалетната.

Във Великобритания средностатическата жена прекарва сумарно половин година от живота си в тоалетната. И тук идва изненадата – средностатическият мъж прекарва цели три години там!!!

Е, струва ли си да губите това ценно време, при условие, че можете да се образовате, да научите новините за деня, да прочетете нещо забавно или просто да си чатите с жена си, докато тя е в другата стая… примерно 🙂

Лаптопът е безплатна и несвършваща (доколкото батерията позволява, разбира се) алтернатива на тоалетната хартия с вицове и судоку:

Тази вечер излязохме с приятели. Покрай Вики не ни се беше случвало от много време насам. От един момент (към третата бира) нататък темата ни бе само за тоалетните, затова съм и толкова инспириран от тях. Добавих още една тоалетно-ориентирана анкета експериментално – в случай, че експериментът е успешен, редовните читатели занапред ще могат да отговарят на различна анкета всеки път, когато посетят блога ни.

За финал, предлагам топ-3 от кенеф-вицовете на вечерта:

Виц 1:

Мъж влиза в обществена тоалетна и вижда голям надпис върху плочките пред него: „Погледни наляво!“

Поглежда наляво и вижда друг подобен надпис: „Погледни надясно!“

Поглежда надясно и отново вижда надпис: „Погледни нагоре!“

Поглежда към тавана, а там – надпис: „Погледни зад теб!“

Обръща се и вижда надпис на вратата: „Пикай, бе, стига си се оглеждал!!!“

Виц 2:

Седят двама в тоалетната на един ресторант и се мъчат от ужасен запек… Ама запек да видите! От двете съседни клетки се чувало неистово напъване, ту в хармония, ту със състезателен характер:

– Ъъъъъъ-ъъъ-ъъъ….

– Пъъ-ъ-ъъъх…. Ъ-ъъъъ….

– ЪЪЪЪЪЪЪ…….

– Ъ-Ъ-Ъ-Ъъъъъъ….

– Аппп… ъъъъъъъъъъ!

В един момент от едната тоалетна се чуло само едно кратко: „пльок!“

– Ееех, блазе ти!

– Какво „блазе ти!“, от напъване часовникът ми падна вътре…

Виц 3:

Един човек си пътувал с трамвай No. 7 и малко преди НДК така го свил стомахът, че още на следващата спирка скочил от трамвая почти в движение, след което на бегом, с прибежки и припълзявания се добрал по най-бързия начин до най-близката обществена тоалетна в небезизвестният подлез на Националния дворец на културата. Изстрелял „залпа“ на секундата и се облегнал облекчен. В този момент чул мъжки глас от съседната кабинка:

– Еееееей! Здрасти!

– Ъ… здрасти…

– Как си, как я караш?

– Ох, добре съм вече, много бях на зор…

– Така ли? А къде ще ходиш сега?

– Ами тъкмо бях в трамвая и щях да ходя към Централна гара, ама много ме заболя стомахът и… слязох по спешност.

– И какви са ти плановете отсега нататък?

– Ами излизам оттук, връщам се на спирката и ще си хвана друг трамвай, оттам се мятам на влака и се прибирам в Aлдомировци.

– Е, не се излагай, какво ще правиш там?

– Как какво? Аз съм си оттам… днес бях в София по работа за малко…

– Какво ще кажеш да се видим след малко?

– Ами… не знам, аз не те познавам…

– Всъщност, имам още по-добра идея – какво ще кажеш да те заведа на вечеря довечера?

– Не знам, човек, казах ти, не те познавам! Не съм те виждал, дето има една приказка… Ама какво пък… Съгласен съм!

– Чудесно! Хайде, до довечера тогава… аз сега ще затварям, че един идиот тук до мен си мисли, че питам него и през цялото време ми отговаря…

* * *

А кой е Вашият най-добър WC-виц?

Площад Навона (Piazza Navona)

Продължавам виртуалната ни разходка из италианската столица с Пиаца Навона – обект 18 от специално създадената от мен туристическа карта на Рим. Имам един много любим виц, който Влади ми разказа още през ученическите години:
В един парк имало две статуи – момче и момиче, които се държат за ръце, протегнати един към друг и а-ха да се целунат… Една вечер, точно в нощта на 200-та годишнина от създаването на статуите станало чудо – от небето паднала звезда и изведнъж статуите оживели… Момченцето веднага подскочило радостно, хванало момиченцето за ръка и викнало:
– Искаш ли да направим това, за което си мечтаем от двеста години?
– Да, да, да! – викнало момиченцето.
Веднага се шмугнали в близкия храст, разхвърчели се листа, клони, пера от птици…
След няколко минути и двамата се показват иззад храста, разчорлени и с разпокъсани дрехи. Този път момиченцето попитало:
– Хей, искаш ли да направим отново това, за което си мечтаем от двеста години?
– ДА, ДА, ДА! – казало момченцето.
– Добре, ама този път ти ще държиш гълъбчето, пък аз ще акам отгоре му.
Нямаше как да не се сетя за този виц, гледайки статуите на фонтана. Ако се вгледате по-внимателно по снимките в този, ще видите, че почти на всяка от фигурите има по едно гълъбче…

Името „Навона“ значи „голям кораб“ и вероятно се е трансформирало във времето от „agones“ (игри), тъй като площадът се намира на мястото на древноримски цирк (стадионът на Домициан от I в., ако сте много любопитни). За мен обаче „Навона“ си остана „площадът на гълъбите“.
След разпадането на римската империя, площадът е бил пазар до 1869 г., след което е преместен на Campo de’ Fiori. Днес площад Навона често е сцена за различни театрални и костюмни представления, състезания с коне, кориди… Тук можете да седнете в някое от китните и не особено евтини кафенета, както и да си хванете файтон за 30-минутна разходка на цена около 50-тина евро…

Но да се върнем на площада – той се състои от три фонтана. Централният е най-известен и се нарича Фонтанът на четирите реки (Fontana dei Quattro Fiumi). Създаден е от Бернини през 1651 г. и изобразява най-известните реки, на чиято територия се е разпростирала римската империя по една за всеки от четирите континента, които са били известни по времето на Ренесанса: Нил, Ганг, Дунав и Рио де ла Плата.
Точно зад този фонтан се намират църквата Света Агнеса (Sant’Agnese in Agone) и дворецът Памфилий (Palazzo Pamphilj).

Другите два фонтана — северният Fontana di Nettuno (1574) и южният Fontana del Moro (1576) са създадени от Джакомо дела Порта – архитектът, участвал в създаването и на огромната базилика „Св. Петър“ във Ватикана…
И последен съвет – Площад Навона е от „задължителните“ места в Рим, така че ако денят не ви стигне, гледката вечер също не е никак лоша. Само гълъбите по статуите са по-малко!