„От днес имам вече нови панталонки“ не е гей-песничка!

Докато дундуркаме Вики, сменяме памперси и се приспиваме, пеем песнички… Майката на Виктория си припомни песничките от детството си („Зайченцето бяло“, „Чело коте книжки“, …), а татко й – дори акордите за китара (добре, че повечето песнички се пеят на по три акорда)…

Сменянето на пелени и свиренето на детски песнички на китара обаче е изключително трудно да се прави в един и същ момент, така че купихме и два диска с детски песнички… Заради авторски права ли, заради модата ли, мелодийките са миксирани с диско бийт, а текстовете са променени с някоя дума или пък пропуснат куплет…

Така, от дума на дума, стигнахме и до песента „От днес имам вече нови панталонки“… Нямахме спор за това, че песента е много стара, но пък трябваше да се хванем на бас дали песента е писана за момче или за момиче…

Докато се опитах да изровя доказателството от Интернет, попаднах на доста други интересни неща (включително и на авторското ми стихотворение „Ежко в гората„, което съм писал като седемгодишен, но това е друга тема)… Видях едноименен блог („Семки и бонбонки„) и дори хора, които си мислят, че в песничката става въпрос за извратена майка, която иска да направи сина си гей… Объркването е разбираемо, ако не си наясно с факта, че някога малките момчета са носели рокли от момента, в който пропълзят до към 3-4-годишна възраст… Между другото, спомням си, че в час по литература правихме анализ на това стихотворение, което е писано от Веса Паспалеева (1900-1980 г.), ето го и оригиналният текст (взет от Националния литературен музей от Слово.БГ и леко пипнат от мен след това):

Оригиналното изображение и статия за 100-годишнината на поетесата можете да видите тук.

"Играта"

Прочетох „Играта„. За тези, които не знаят, това е колективен роман, написан и илюстриран от казанлъшки ученици. Интересното е, че книгата беше продадена преди да бъде издадена. Подробности – тук:

 

 

Самата книга доста ме впечатли. Не само защото е писана от ученици. Историята е доста интересна: група ученици от цял свят се събират за едно реалити шоу, организирано по Интернет. Скоро след това се случва нещо свръхестествено – участниците попадат в паралелен свят, пълен с вампири, върколаци, елфи, горски юди и какви ли не още митични създания… При това образите са невероятно характерни: представете си елф-плейбой, склонен да си пийва повечко с нещастна любов от миналото… и тъй, де…

 

Още повече се учудих и зарадвах на факта, че ме има в „Special Thanks“ 🙂 Благодаря им и аз…

 

Ако и на вас ви е станало интересно и искате да си поръчате книжки, вижте как тук:

 

 

Цената на „Играта“ вече е 7 лв., но ако сте настроени спонсорски можете да я закупите и на преференциална цена от 10 лв. 🙂 Събраните средства ще бъдат вложени в издаването на следващата книга на младия авторски екип. Освен това, в края на октомври или началото на ноември вероятно ще има и премиера на книгата в София, с участието на поне четирима от авторите.

Присветвате ли?

След като писах подробно за неофициалните светлинни сигнали, реших да проведа и анкета по въпроса…
Първо, шофьорите сред читателите на блога ми са 77%, тоест трима от четири посетители имат книжки, което само по себе си също е интересна информация.

Шофьорите (отбелязани в зелено на диаграмата вляво) бяха попитани дали предупреждават колегите си, когато забележат патрулка на КАТ. Отговорите са следните:

Накратко, почти всички шофьори го правят и едва ли нещата ще се променят в близко бъдеще… Затова КАТ би следвало да си променят политиката и вместо да се крият зад храстите, по-добре по-често да се показват… Преди всяка полицейска кола шофьорите карат разумно около 5 км. Това означава, че ако се намерят 100 автомобила, които да стоят на пътя София-Варна (на магистралите може и да са по-нарядко), нещата ще се променят. А ресурсът за финансиране на тези 100 автомобила може да се взима от глоби… Колкото до камерите, силно подозирам, че ще бъдат демонтирани от тъмни балкански субекти доста по-бързо, отколкото са били монтирани…