Случки в IKEA

ikeaМного обичаме да ходим в ИКЕА с Вики – ако сте били там, вече знаете, че шведите са помислили за семействата с малки деца: детски кът, ресторант с беседка за малчугани, невероятен кът за смяна на пелени, специални по-широки паркоместа, занимавки покрай артикулите, безплатни моливчета… 🙂

Влизаме и днес в магазина, Петър е облечен със синя риза и покрай бесните обиколки на Вики из шоурумите, двамата с Биляна се разделят за около минута-две… В един момент, Биляна фиксира синята риза на Петър, запътва се към него, прегръща го и казва:

– Знаеш ли какво ни липсва в спалнята?

В този момент нищо неподозиращ непознат мъж в синя риза (почти същата като на Петър) се обръща към Биляна. Гледа я шашнат човекa, с полузяпнала уста и едва казва:

– К… какво?

Срам и смяяях 🙂 (А Биляна имаше предвид просто едни спецални шкафчета за стена!)

* * *

Малко по-късно си харесваме ютиен държач за стена (или както там се нарича) и си записваме номера му… Искаме да си го вземем, но не откриваме въпросния артикул и след няколко минути намираме един вежлив служител, който е готов да ни помогне с ютийодържача…

– Извинете, къде можем да намерим този артикул? – казва Биляна и подава на момчето бележката, на която сме написали номера на артикула.

Пичът я поглежда и с големи усилия успява да се удържи, след което с почти сериозен тон ни пита:

– Малко ми е трудно да го разчета, кой артикул по-точно Ви трябва? – и ни подава бележката обратно.

Сега разбираме защо го е напушило така:

ikea2– Вики рисува! – дъщеря ни гордо заявява авторските си права.

Смяяях…

Десет неща, които няма да правя повече по време на летния отпуск

1. Няма да допускам повече от 23 кг/човек в колата и ще наложа такса свръхбагаж на всички членове от семейството. Който е товарил багаж от/за морето, знае защо…

2. Няма да карам до морето сам. Или поне не през светлата част от денонощието. Пет тона по-тъмен цвят на кожата на лявата ръка спрямо дясната не са готино нещо.

3. Няма да сядам в съмнителни крайпътни заведения около Троян. Особено такива, които мият чиниите с препарат за почистване на… тоалетни чинии.

4. Няма да сядам и в заведения, където като видят група шотландци, забравят за останалите си клиенти… Може би не знаят, че в UK се носят легенди за стиснатите шотландци, както у нас за габровците.

5. Няма да пия повече шотове „Голям шлем“, „Безсмъртие“ и „Черно Ламборджини“… в този ред и най-вече в това количество.

6. Няма да си лягам „за половин час“ преди концерт след три безсънни нощи, особено ако билетът никак не е евтин… оспиваш се за концерта, независимо колко аларми си си сложил.

7. Няма да си купувам устройства, които се зареждат с нещо различно от USB. Цяла торба зарядни ми идва в повече!

8. Няма да си слагам портфейла в джоба на халата и да го събличам рязко на 15 см от басейна. Гравитацията работи и във вода, а преподреждането и сушенето на портфейла не са приятно занимание.

9. Няма да давам смартфона на двегодишната си дъщеря (Вики, за тези, които я познават). Освен прекрасното съобщение до „тръъртъртърт търтър“ и изтритите ми напомняния, най-готиното попадение си остават десетте аларми в 2:00, 2:10, 2:15, 3:00, 3:20, 3:30, 3:55, 4:10, 4:20, 4:25… сутринта, естествено!

10. Няма да си слагам гланц за устни в областта на очите. Не, че съм го правил досега, но щом пише изрично, значи най-вероятно някой го е правил… А и нали трябваше да станат 10 неща 🙂

Публикация, която няма нищо общо с кисело мляко

– А, момче, ти тука ли живееш вече? – чувам глас зад гърба си, докато наливам охладителна течност в колата. Изправям се. Ранно утро, часът е малко след осем.

– Да, кажете? – казвам. Пред мен е жена на видима възраст 60-65 години, изглежда ми доста заблудена и предполагам, че иска да я упътя нещо.

– Какво да ти кажа – не стига, че ми зачерни момичето, ами…

– ?!?!???

– Не ме гледай така – много добре знаеш за какво говоря.

– Ами не знам, да не ме бъркате с някого?

– Какво да те бъркам, бе, все едно не знам с кого е била дъщеря ми!!! Нехранимайко! Само по жени ходи!!! – изнервя се.

– Ама Вие наистина ме бъркате с някого – аз съм женен, имам си дете… – показвам й халката.

– Така значи – първо ми почерняш дъщерята и след два месеца се жениш, а?

– Ама аз съм женен от две години!

– Ама ти не работиш ли в „Глобул“?

– Не, не работя и никога не съм работил.

– А, извинете тогава! – казва тя и най-невъзмутимо си продължава по пътя…