Ето ме отново в света на Интернет! Чрез „великия“ Варненски доставчик Интербилд… всъщност от връзката съм доволен засега, но от инсталирането… Леле, мале! Да се смееш ли, да плачеш ли…
Пуснах си заявката и ми се обадиха, че ще дойдат, като единствената възможност е в работно време. Обясних на шефа и изтърчах от работа до квартирата.
Интересното започна още с пристигането на един раздрънкан автомобил, от който слизат три момчета. Пичовете все едно излизат от дискотеката… Нагласени, натъкмени, с гел и руси кичурчета. Средна възраст: 17 години… Добре, че имаха фирмен бадж, иначе изобщо нямаше да се досетя, че са окабеляващите.
Показвам им аз откъде трябва да влезе нета и докъде трябва да стигне – сградата е нова, има си шахти, има си тръби – всичко си има.
Нашите обаче оглеждат района и само след 30 минути откриха къде са изводите за Интернет-кабелите, които аз така или иначе им показах няколко пъти. Отвориха шахтата на БТК и след още 2 часа умуване решиха, че кабелите отивали на майната си и трябвало да се копае… Мен не ме бърка – да си копаят, само по-бързо да стане.
Добре, обаче фирмения багер или с каквото копаят шахти го нямало и решиха да ми пускат „дърво-нет“. Да, пуснаха кабела не през шахтите, а по близкото дърво (всъщност, не ми пука, щото имам лан-протектор, ама си е идиотско решение, де)
Повтарям, аз през цялото това време съм избягал от работа, а ония изобщо не си дават зор да побързат!!! От дървото кабелът лесно влиза директно през терасата, та решиха да дупчат вкъщи. Аз им казах, че няма да стане и си има розетка за тази цел…
Повтарям, аз през цялото това време съм избягал от работа, а ония изобщо не си дават зор да побързат!!! От дървото кабелът лесно влиза директно през терасата, та решиха да дупчат вкъщи. Аз им казах, че няма да стане и си има розетка за тази цел…
Слязоха долу и почнаха да преглеждат кабелите на целия вход един по един, докато открият моя. Не го откриха.
„Сигурно прекъсва“, изказа се единия от гениите.
В крайна сметка взех мултицеда и собственоръчно открих кабела с втория си опит, след което им казах, че ако не побързат, ще се оплача във фирмата…
Ееее, стреснаха се, пуснаха нета, но само вкъщи (към главния switch щели по-късно да го закачат).
Понеже закъснявах, попитах пича дали е приключил с розетката горе.
Понеже закъснявах, попитах пича дали е приключил с розетката горе.
„Да, бе, всичко е наред“
Съответно подписахме договорите и аз отпраших към работа.
„Ами парите?“, пита пичът.
„Ето ги. А касова бележка?“
„Ами той договорът си е като касова бележка…“
„Абе то и компотът е като компютърът, ама…“
Обяснявах на пича основни моменти от законодателството и данъчното облагане в Република България, след което трябваше собственокрачно да си взема колелото и да отида да платя в централния им офис, с което изгубих още половин час.
Отидох най-накрая на работа! Ура!
По-късно вечерта се прибирам и гледам – няма нет. Нищо чудно, естествено! Първата ми работа – поглеждам розетката. Кабелът вътре сложен на crossover (за непросветените, има право и обратно свързване, като местата на някои жички са разменени). ОК, ще го оправя. Издърпвам жичките от розетката и… о, Боже!
По-късно вечерта се прибирам и гледам – няма нет. Нищо чудно, естествено! Първата ми работа – поглеждам розетката. Кабелът вътре сложен на crossover (за непросветените, има право и обратно свързване, като местата на някои жички са разменени). ОК, ще го оправя. Издърпвам жичките от розетката и… о, Боже!
Жичките си седят вътре с изолацията, пичът дори не ги е оголил!!!
След като преодолях шока от това „кабелен техник“ да направи подобно нещо, си вързах розетката сам и нета проработи!
А сега вие имате възможност да коментирате думички като обслужване, професионализъм или просто да ми дадете координати, на които да се оплача от обслужването на Интербилд (щото и мацката на касата не беше от най-милите)… И да ме поздравите с Интернет-достъпа, все пак!