Отворено писмо – на вниманието на г-жа Росица Георгиева от РУО-Русе във връзка с намаляването на паралелките в ПМГ „Баба Тонка“

Уважаема госпожо Георгиева,

Казвам се Петър Събев и съм завършил ПМГ „Баба Тонка“ в Русе. Бронзов медалист съм от Балканиадата по информатика, участник в Националния отбор по информатика, имам редица други награди и включително номинация за Ученик на годината. Днес съм IT мениджър и съм доста далеч от ученическите си години. Това, което мога да кажа е, че обучението ми в математическата гимназия ми даде много и ме направи човекът, който съм днес.

Преди да вляза в МГ, учих в друго училище до 7 клас и бях един от последните класирали се в приемния изпит. Станах първенец на випуска при завършването си. Колкото до самото обучение, разликата и в нивото на преподаване, и в средата, и в изискванията, е огромна. За мен нямат значение имена на училища, квоти и наименования. Но живо ме интересуват знанията и възможностите, които ще получат децата ни. По Ваше решение ПМГ „Баба Тонка“, гр. Русе ще започне да приема по една паралелка по-малко от следващата учебна година.

Ако някой може да ме убеди, че тези 25 деца ще получат по-добра възможност за развитие в което и да е друго училище на територията на гр. Русе, ще се радвам да поспорим. За момента съм 100% убеден, че просто се отнема една чудесна възможност на 25 русенчета. Бих искал да Ви обясня защо смятам, че идеята да се намали с 20% броят на учениците в МГ не е добра. Първо, изобщо не става ясно как точно „ще бъде решен проблемът с намаляващия брой ученици и с осигуряване на работна ръка в предприятията в Русе“ (?!?!) С подобно решение просто отнемаме възможността на 25 русенчета да изберат в кое училище да кандидатстват, като задължително ги вкарваме в професионална гимназия. Ето няколко аналогии, подобни на Вашата:
1. Да се намалят с 20% местата на всички заведения, в които предлагат качествено кафе, за да може и тези, предлагащи некачествено кафе да получат шанс.
2. Кашкавалът от краве мляко в магазините да се ограничи, за да има шанс и този от растителен произход да се продава.
3. Да се ограничи вносът и производството на BMW, Audi и Mercedes, за да се даде шанс на Dacia и Great Wall да продават своите автомобили.
Съгласен съм, че примерите звучат крайно, но логиката зад тях е същата. Във връзка с изказването Ви за „оздравяването“ на училището и че „разликата между първия и последния приет е 156 т.“: Време е да поговорим с факти, данни и цифри. Като хора от МГ, ние сме добри в това – учили са ни най-добрите! Точките, когато системата на оценяване е сменена, не означават нищо. Въпросът е каква е процентната разлика между първия и последния в приема през годините. Да, наистина през последната година има известна разлика за приема в математическите специалности, но в никакъв случай не можем да говорим за някаква тенденция през годините качеството при подбора да е намалявало – напротив:
Както показват графиката и таблицата по-долу, в последните години като цяло разликата между последния и първия ученик намалява, стига човек да вижда голямата картинка през годините, а не отделните числа.

Живеем в XXI век и е редно да дадем свободен избор на учениците да избират къде да учат. Не може да се намаля приема в най-доброто училище в Русенска област и 5-тото в България (според резултатите от матурата след 7 клас). И ако трябва да се закриват паралелки някъде, трябва да се започне от най-малко желаните такива.

С поздрав,
Петър Събев
бивш ученик от ПМГ „Баба Тонка“ и първенец на випуск 2001 г.,
който нямаше да бъде приет, ако приемът беше само четири паралелки

P.S. Това е отворено писмо, което изпращам до няколко свързани институции, както и до медиите, за да ги запозная и с моята гледна точка над ситуацията. Нека се чувстват свободни да публикуват писмото ми или части от него.

Facebook TouchGraph Photos


Сред хилядите простотии във Facebook попаднах и на едно интересно приложение – TouchGraph Photos. Приложението изисква Java 1.5 и след като го инсталирате, имате уникалната възможност да видите списък с приятелите си, връзките между тях, общи снимки и какво ли още не. Най-впечатляващото е, че TouchGraph групира познатите ви по клъстери. При мен се получиха над 40 клъстера, но на практика се получиха седем основни:

  • Първата голяма група е оцветена в синьо – колегите от настоящата ми работа (Experian Decision Analytics).
  • Втората голяма група е оцветена в нещо като розово-червено – колегите от бившата ми работа (Musala Soft)
  • Третата голяма група е от Пловдив – предимно колеги от Факултета по математика и информатика на Пловдивски университет
  • Четвъртата група са приятелите ми от математическата гимназия в Русе, като тя е разделена на две части: хората от моя випуск и хората след моя випуск – явно комуникацията между отделните поколения ученици не е особено тясна в общия случай, затова и приложението разделя тези хора на две групи.
  • Петата група са блогърите… без коментар 🙂
  • Шестата група е съвкупност от хора, които нямат много общо помежду си, но остават подредени близо един до друг – чужденците. Хората, които познавам от CouchSurfing, приятелите ми от Сърбия и някои приятели, които живеят извън България.
  • Седмата група е разхвърляна и обобщава всички останали – инцидентни запознанства с хора от различни сфера на живота ми.

Накратко, едно глупаво приложение на Facebook успя да напише автобиографията ми с две щракания на мишката като просто знае кои са приятелите ми – къде съм учил, какво съм работил, с какво се занимавам, какви са връзките ми в България и чужбина…

Май поговорката „Кажи ми кои са приятелите ти, за да ти кажа какъв си!“ важи в пълна сила и доказателството е именно това приложение…

Ще ми се да даваше и по-задълбочена информация за приятелите на приятелите ми 🙂

Промоция на ФМИ-Пловдив, випуск’2005

Понеже:

    • се рових из старите архиви;

 

    • бях обвинен, че личният ми блог не е достатъчно личен и е заприличал на научнопопулярно списание;

 

    • старото клипче беше изтрито безвъзвратно;

 

  • ме кефи да правя глупости…

 

Реших:

 

…да публикувам клипчето на речта от завършването ми във ФМИ-Пловдив през 2005 г.

 

Още си спомням – всички си бяха подготвили предварително написани речи… Аз дойдох в Пловдив без никаква готова реч и имах точно 10 минути да си нахвърлям за какво ще говоря… Освен 240-те ми колеги, преподавателите и родителите, които очаквах, се бяха появили и ужасно много „важни клечки“: министри, учени, журналисти и др. И сега усещам как краката ми треперят, докато се качвам на сцена, как гласът ми има необичаен фалцет от притеснение… и как жестоко се напихме след това.

 

Но сега гледам с други очи на всичко това… Погледайте и вие, ако искате: