Отворено писмо – на вниманието на г-жа Росица Георгиева от РУО-Русе във връзка с намаляването на паралелките в ПМГ „Баба Тонка“

Уважаема госпожо Георгиева,

Казвам се Петър Събев и съм завършил ПМГ „Баба Тонка“ в Русе. Бронзов медалист съм от Балканиадата по информатика, участник в Националния отбор по информатика, имам редица други награди и включително номинация за Ученик на годината. Днес съм IT мениджър и съм доста далеч от ученическите си години. Това, което мога да кажа е, че обучението ми в математическата гимназия ми даде много и ме направи човекът, който съм днес.

Преди да вляза в МГ, учих в друго училище до 7 клас и бях един от последните класирали се в приемния изпит. Станах първенец на випуска при завършването си. Колкото до самото обучение, разликата и в нивото на преподаване, и в средата, и в изискванията, е огромна. За мен нямат значение имена на училища, квоти и наименования. Но живо ме интересуват знанията и възможностите, които ще получат децата ни. По Ваше решение ПМГ „Баба Тонка“, гр. Русе ще започне да приема по една паралелка по-малко от следващата учебна година.

Ако някой може да ме убеди, че тези 25 деца ще получат по-добра възможност за развитие в което и да е друго училище на територията на гр. Русе, ще се радвам да поспорим. За момента съм 100% убеден, че просто се отнема една чудесна възможност на 25 русенчета. Бих искал да Ви обясня защо смятам, че идеята да се намали с 20% броят на учениците в МГ не е добра. Първо, изобщо не става ясно как точно „ще бъде решен проблемът с намаляващия брой ученици и с осигуряване на работна ръка в предприятията в Русе“ (?!?!) С подобно решение просто отнемаме възможността на 25 русенчета да изберат в кое училище да кандидатстват, като задължително ги вкарваме в професионална гимназия. Ето няколко аналогии, подобни на Вашата:
1. Да се намалят с 20% местата на всички заведения, в които предлагат качествено кафе, за да може и тези, предлагащи некачествено кафе да получат шанс.
2. Кашкавалът от краве мляко в магазините да се ограничи, за да има шанс и този от растителен произход да се продава.
3. Да се ограничи вносът и производството на BMW, Audi и Mercedes, за да се даде шанс на Dacia и Great Wall да продават своите автомобили.
Съгласен съм, че примерите звучат крайно, но логиката зад тях е същата. Във връзка с изказването Ви за „оздравяването“ на училището и че „разликата между първия и последния приет е 156 т.“: Време е да поговорим с факти, данни и цифри. Като хора от МГ, ние сме добри в това – учили са ни най-добрите! Точките, когато системата на оценяване е сменена, не означават нищо. Въпросът е каква е процентната разлика между първия и последния в приема през годините. Да, наистина през последната година има известна разлика за приема в математическите специалности, но в никакъв случай не можем да говорим за някаква тенденция през годините качеството при подбора да е намалявало – напротив:
Както показват графиката и таблицата по-долу, в последните години като цяло разликата между последния и първия ученик намалява, стига човек да вижда голямата картинка през годините, а не отделните числа.

Живеем в XXI век и е редно да дадем свободен избор на учениците да избират къде да учат. Не може да се намаля приема в най-доброто училище в Русенска област и 5-тото в България (според резултатите от матурата след 7 клас). И ако трябва да се закриват паралелки някъде, трябва да се започне от най-малко желаните такива.

С поздрав,
Петър Събев
бивш ученик от ПМГ „Баба Тонка“ и първенец на випуск 2001 г.,
който нямаше да бъде приет, ако приемът беше само четири паралелки

P.S. Това е отворено писмо, което изпращам до няколко свързани институции, както и до медиите, за да ги запозная и с моята гледна точка над ситуацията. Нека се чувстват свободни да публикуват писмото ми или части от него.

Зарибени от мен блогъри: Николета

Има грозни жени с зли мисли. Има и красиви жени, които са гнили или празни отвътре. Има грозни жени с красиви мисли… Има и красиви жени с красив ум! Е, тоя последният вид са ми най-приятни, не знам защо 🙂

Ники е такъв човек. И ако има конкурс за най-красиви и чисти мисли, тя непременно щеше да е на второ място… Просто мислите й са толкова почтени, че няма как идеята за първото място в конкурс да й влезе в главата!

Шегувам се, не е чак такава светица! Родена на 5 юли, учи в МГ „Баба Тонка“, обича слънчогледи, улични лампи и дъжд… и иска зайче! Мамка му, светица е…

Сега ще напиша нещо тъпо, ама си го помислих вече… Сърцето на Ники и моята Корса много си приличат. И двете са малки, но побират много!!! Искрено се надявам приликите да спрат дотук. И за разлика от Корсата, която бе брутално блъсната от едно Ауди на автомагистрала „Хемус“, пожелавам на Ники никога да няма катастрофи от какъвто и да е тип…

Ех, отплеснах се, а блогът на Ники чака да бъде прочетен. Няма картинки… Само мисли… Не са мрачни, но не са и слънчеви… По-скоро слънчогледови. Красиви, голи, стърчащи над полето и загледани високо в небето мисли… Прочетете ги.

Три любими поста oт блога на Николета:

  • Здравей, свят! – ако знаете какво е за един програмист първата програма (Hello, world), значи знаете и какво е за Ники този пост;
  • Акустика – когато чуваш само ударите на сърцето си и ехото от диханията си;
  • Споделена отрова – любимият ми до момента пост.

Среща на МГ "Баба Тонка", випуск 2001

Минаха 5 години… Странно е колко неща се случват на човек за 5 години… И е странно хора, с които сте играли мач или сте бягали заедно от час днес да носят халки и да дундуркат бебета… Всъщност, май изобщо не е странно – животът просто си тече и е крайно време да осъзная, че и младите остаряват. Иначе събирането беше забавно!