Du hast den schönsten Arsch der Welt / You’ve got the Sweetest Ass in the World / Имаш най-сладкия задник в света

Даааа…. Ето, че чалга-текстовете навлизат в световен мащаб… Когато чух песента на Alex C, страшно ми хареса мелодията и ритъма й… А и откровеното любовно признание от нежен женски вокал няма как да не те грабне толкова, че по цял ден да си тананикаш песничката…
Е, грехота е подобен текст да няма вариант на български. Реших да ви я преведа – по-долу са оригиналът на немски, преводът на английски и моят авторски превод на български (комбиниран от предишните два текста). Докато го разглеждате, замислете се не ви ли звучи като текст на чалга?
Аз сериозно се чудя как още никоя от родните ни фолк-прими не я е пропяла… Те и без това термина „авторско право“ са го чували само… Да не се отплесвам:

Английски (видео)

I hear your voice when no one’s around
I’m sitting here when I’m loosing ground
Feels like the earth moves under my feet
I feel you in every single heart beat
You are a lovely lovely refrain
You spin around and round in my brain
I’ll sing this tune until it’s confirmed
You’ve got the sweetest ass in the world

Немски (видео)

Ich halte die Welt an, die Zeit steht still.
Du bist das einzige, was ich will.
Ich fühl´ dein Haar, deine Hand, dein Gesicht,
es ist eine Seele die zu mir spricht.
Du bist der Song der mich durchdringt,
der mein Herz zum rasen bringt.
Hast mein Leben auf den Kopf gestellt,
du hast den schönsten Arsch der Welt.

Български
(видеото го оставям на родните фолк-прими, докато в поп-фолка не се намеси група ФМИ)

Чувам гласа ти щом съм сама –
губят се мислите в мойта глава.
Сякаш земята танцува под мен,
ти си любовен, страстен рефрен.
Чувствам как силно сърцето тупти
и с песента обладаваш ме ти.
Мога аз всеки да убедя –
имаш най-сладкия задник в света!

UPDATE:

Каква чалга ще е, ако не добавим сръбски език… С помощта на Yazza, ето ви и сръбски вариант… Плачи, земльо, що сам jа… певао са србима!
Kada sam sama, cujem tvoj glas –
izgubim glavu i svaki cas
k’o da se zemlja trese ispod mene –
pretvaras sve u strasne refrene
Osecam da ce mi srce puci
kada me pesmom uzimas ti.
Mogu ti reci – i zimi i u letu
imas najsladju guzu na svetu!

Музеите в Ливърпул

Както ви споменах още при предното си ходене в Ливърпул, градът е обявен за културна столица на Европа през 2008 г. В един от коментарите, Владимир Тодоров дори възкликна нещо от рода на „само не ми казвай, че не си посетил музеите“… Посетих ги, но при второто си ходене през последния уикенд. И тъй като днес е последният ми ден във Великобритания, така че реших да ви разкажа именно за музеите в града…
И така, ако ви се разглеждат музеи, слизате от превозното си средство и право към Албърт Докс (Albert Docks).
Започваме с Националния музей в Ливърпул (Merseyside Maritime Museum), който забележете е безплатен! Отворен е всеки ден от 10 до 17 ч. и можете да научите много както за историята на Ливърпул, така и други интересни неща.
Едно от най-интересните за мен беше изложение, посветено на нелегалния трафик… Шансът да ти доскучее е изключително малък, тъй като почти всичко е интерактивно… Например на тази витрина:
Вие трябва да отговорите на въпросите кои автомобилни части, кои парфюми, кои уискита, кои дънки и кои CD-та са фалшификат, а кои – оригинали. Не е лесно, между другото!
Минавате по-нататък и виждате строени шест статуи на хора. Трябва да познаете кои от тях са трафиканти…
Има и изключително интересни примери за това къде човек може да скрие нелегална стока:
До 2009 г. ще може да видите и подробности за историята на Ливърпул (при това като се придвижвате във времето с виртуално такси с типичния ливърпулски акцент), както и да си припомните историята на три големи катастрофирали кораба, свързани с Ливърпул: „Титаник“, „Лузитания“ и „Забравената Императрица“.

Като бонус, ще можете да видите и интересни предмети от тези (и други) кораби, като например тези кръгли карти за игра:


Има и още интересни неща, като например забавни игри за млади златотърсачи, интересна експозиция за робите, страхотни видео материали за града, но няма да ви издавам всичко…
Колкото до музея/магазин на Бийтълс, ще ви разочаровам – никак даже не е безплатен (10 паунда за нормален билет). На въпроса дали си струва парите, ще отговоря „да, но само ако сте истински фен на групата“.
Снимането в музея е строго забранено, но все пак успях да направя една-две щракалки:

А и как да не направи човек, когато види тази стая, напомняща с всичко за Джон Ленън и Imagine…

И тъй като в музеите няма начин да не се сблъскате с китайци, африканци, индийци, руснаци, американци и какви ли още не, няма как да не си представиш това, за което мечтае именно Джон Ленън в песента си Imagine:
Imagine there’s no countries
It isn’t hard to do
Nothing to kill or die for
And no religion too
Imagine all the people
Living life in peace
You may say that I’m a dreamer
But I’m not the only one
I hope someday you’ll join us
And the world will be as one

Елени и сърни

Много хора си мислят, че еленът и сърната са мъжкият и женският на един и същ вид. В действителност те са от семейство Плътнороги (Cervidae), но са от различни родове.
Женската на елена се нарича кошута и са от род елени (Cervus). У нас се срещат благороден елен (Cervus elaphus, на снимката) и елен лопатар (Cervus dama LL).
Сърната е от род сърни (Capreolus capreolus) и мъжкият се нарича сръндак или сърнец.