По време на следването ми се случиха много интересни неща. През 2005 година спечелих стипендия от МОН и имах възможността да уча в Дубровник, Хърватия, а през 2006 година в Любляна, Словения по специалността си. Запознах се и живях със студенти от над 80 страни по света, с които станахме добри приятели и за щастие все още поддържаме връзка. Днес ще ви споделя за едно мое интересно посещание в Словения. Бих искала тук да поздравя и една моя приятелка, с която се запознах в Словения, която днес е рожденичка – Томоко от Япония 🙂 Да си жива и здрава! За Томоко ще ви споделя скоро за приятелството ни и за това как я научих да чете на български.
Та така…Днес бих искала да ви разкажа за една от многото забележителности, които посетихме в Словения – партизанската болница „Франя“ от Втората Световна Война в Церкно (западна Словения). Интересно ми е да ви разкажа за това, тъй като тя е една от малкото запазени партизански болници през войната. Скрита дълбоко в тясното и стръмно дефиле на река Пасица, недалеч от Церкно, болничната база се състои от 13 дървени сгради, както и от няколко помощни съоръжения, които се създават постепенно в периода от декември 1943 до май 1945 година (след капитулацията на Италия). От декември 1943 тя е била използвана за лечение на ранени пациенти и за партизаните от 9-ти корпус. Първите ранени са били проведени в болничния лагер на 23 декември 1943. Първият управител на болницата е бил доктор Виктор Волчяк, а по-късно, от февруари 1944 г. става д-р Франя Бойч, чието име носи болницата. 
Знаменитата докторка оперира и обгрижва ранените през целия период до освобождението. По време на функционирането на болницата 522 души са лекувани там, сред които 80 души от различни националности: италианци, руснаци, американци, австрийци, поляци и др. Един от пациентите е заловен немски войник, който е бил лекуван в болницата до пълното му възстановяване и останал там до войната.
Със своите 13 дървени сгради болницата е била изключително добре оборудвана, имайки се предвид, че е строена тайно. Легловата база се е помещавала в 2 по-големи сгради с големи прозорци и двуетажни легла и се е използвала за настаняване на ранените и на персонала. В болницата е функционирала една операционна зала с рентген, специална леглова база за инвалиди, едно изолационно отделение, кухня, баня и перално помещение. Има специално инсталиран резервоар и един по-малък, независимо захранващ се електрически генератор. 
Както ще видите на снимките, покривите са покрити с мъх и клони, има рисувани петна за маскировка. Сигурността е била от решаващо значение, тъй като са липсвали ефективни механизми за защита. По-голямата част от маршрута, водещ до болницата (и до днес) преминава през поток, течащ през дефилето. На няколко места се заобикалят стръмни водопади. Ранените са били със завързани очи и придружавани до болницата от нейния персонал, най-често през нощта. Изборът на това местоположение е с цел да бъде в ниско, за да не се вижда; до течаща вода, заради природните и санитарните нужди, поради изработването на електрически генератор, а също и да не се чуват виковете на пациентите. 
В околностите все още пазят в стръмни стени и естествени пещери няколко укрепени бункера – местата за скриване на ранените и служителите. Почти всички съоръжения са запазени и обновени. Оригиналното оборудване е запазено изцяло, дори и в операционната зала.
Въпреки че силите на врага стартират на няколко пъти търсене за болницата, тя никога не е била открита.
В момента болницата е в ремонт и не се допускат посетители, поради разрушителен пороен дъжд, излял се през септември 2007-ма година. Надявам се скоро да приключи ремонтът, за да имате възможност да я посетите, защото си заслужава. Аз дълго ще помня вълнението си от красивите кътчета, през които преминавахме, за да стигнем до историчесия обект и чувствата, които изпитах намясто. За да си я представите малко по-реално – тук може да разгледате виртуално (360°) партизанската болница.
Очаквайте в бъдеще още интересни и вълнуващи събития по време на обучението ми в Р.Словения…и не само там.