X-COM: Enemy Unknown

Рядко пиша за игри.

Първо – нямам много време да ги играя, а камо ли да пиша за тях.

Второ – аз каквото и да кажа, Strangera ще го направи по-добре в неговия блог, от който ще си позволя да взема един цитат: I don’t drink, I don’t smoke, I don’t do drugs. I play video games, which I think is a far superior addiction to any of those other ones…

Трето – съвременните игрички са 80-90% са тъпи думканици и ралита, които не ме влекат.

Любимите игри си остават тези от 90-те: SimCity, Heroes of Might & Magic и… X-COM. Жанрът „походова тактическа стратегия“ (turn-based tactical strategy) беше създаден от тази игра. Може би най-любимата ми игра на всички времена беше X-COM: Terror from the deep.

Толкова ме беше зарибила, че я играех до 6 сутринта (включително сутринта преди приемния изпит за Математическата гимназия)… 

Естествено, изиграх и предшественика ѝ UFO:Enemy Unknown (за съществуването му разбрах доста по-късно всъщност), заедно с всичките сполучливи и несполучливи продължения (UFO: Extraterrestrial, UFO: Aftermath, UFO: Aftershock, UFO: Afterlight, UFO: Aftershave… опс, поувлякох се…).

Продълженията бяха много яки, но нямаха онази атмосфера, която те кара да подскачаш от стола, да страдаш за всеки изгубен войник, да усещаш дебнещата опасност отвсякъде, неизвестните извънземни, които ставаха все по-страшни и все по-лоши, започваха да използват супер мощни оръжия, стрелящи изневиделица и най-гадното – контрол на мозъците на хората, които от съюзници се превръщаха вв врагове… Битката ставаше все по-неравностойна, парите все не достигаха и трябваше да си железен тактик, за да победиш… Тази игра ми липсваше години наред.

До сега.

На 12 октомври излиза X-COM: Enemy Unknown. Римейк на доброто старо UFO. И той идва не от кого да е, а от Firaxis/2K. Всички членове на екипа на играта е трябвало да изиграят оригинала, да го превъртят и едва тогава са започвали работа по новата… а тя е гениална!

Както може да видите от изображенията, основните ценности за запазени и дори подобрени. Друг път се е случвало да мина и „по тънката лайстна“, но този път си купих играта, даже с preorder. Защото хората, вложили усилия и средства в направата на подобен римейк искрено ми напълниха душата и го заслужават!

Aко съм предизвикал интереса ви, може да разгледате и научите повече от официалния сайт (има и безплатно демо) –  http://www.xcom.com/enemyunknown/

А ако сте заклети фенове като мен и сте решили да си купите играта, пишете ми. Може да поиграем в мултиплейър…

За останалите – ако след 12 октомври се получи дълга пауза в писането на мои публикации, да знаете, че докато вие си спите вечер спокойно в леглата, аз спасявам света от извънземни…

 

Интересни факти за партизанската болница в Церкно, Словения

По време на следването ми се случиха много интересни неща.  През 2005 година спечелих стипендия от МОН и имах възможността да уча в Дубровник, Хърватия, а през 2006 година в Любляна, Словения по специалността си. Запознах се и живях със студенти от над 80 страни по света, с които станахме добри приятели и за щастие все още поддържаме връзка. Днес ще ви споделя за едно мое интересно посещание в Словения. Бих искала тук да поздравя и една моя приятелка, с която се запознах в Словения, която днес е рожденичка – Томоко от Япония 🙂 Да си жива и здрава! За Томоко ще ви споделя скоро за приятелството ни и за това как я научих да чете на български.

Slovenia-Franja Та така…Днес бих искала да ви разкажа за една от многото забележителности, които посетихме в Словения – партизанската болница „Франя“ от Втората Световна Война в Церкно (западна Словения). Интересно ми е да ви разкажа за това, тъй като тя е една от малкото запазени партизански болници през войната. Скрита дълбоко в тясното и стръмно дефиле на река Пасица, недалеч от Церкно, болничната база се състои от 13 дървени сгради, както и от няколко помощни съоръжения, които се създават постепенно в периода от декември 1943 до май 1945 година (след капитулацията на Италия). От декември 1943 тя е била използвана за лечение на ранени пациенти и за партизаните от 9-ти корпус. Първите ранени са били проведени в болничния лагер  на 23 декември 1943. Първият управител на болницата е бил доктор Виктор Волчяк, а по-късно, от февруари 1944 г. става д-р Франя Бойч, чието име носи болницата. Slovenia-FranjaЗнаменитата докторка оперира и обгрижва ранените през целия период до освобождението. По време на функционирането на болницата 522 души са лекувани там, сред които 80 души от различни националности: италианци, руснаци, американци, австрийци, поляци и др. Един от пациентите е заловен немски войник, който е бил лекуван в болницата до пълното му възстановяване и останал там до войната.

Slovenia-FranjaСъс своите 13 дървени сгради болницата е била изключително добре оборудвана, имайки се предвид, че е строена тайно. Легловата база се е помещавала в 2 по-големи сгради с големи прозорци и двуетажни легла и се е използвала за настаняване на ранените и на персонала. В болницата е функционирала една операционна зала с рентген, специална леглова база за инвалиди, едно изолационно отделение, кухня, баня и перално помещение. Има специално инсталиран резервоар и един по-малък, независимо захранващ се електрически генератор. SloveniaКакто ще видите на снимките, покривите са покрити с мъх и клони,  има рисувани петна за маскировка. Сигурността е била от решаващо значение, тъй като са липсвали ефективни механизми за защита. По-голямата част от маршрута, водещ до болницата (и до днес) преминава през поток, течащ през дефилето. На няколко места се заобикалят стръмни водопади. Ранените са били със завързани очи и придружавани до болницата от нейния персонал, най-често през нощта. Изборът на това местоположение е с цел да бъде в ниско, за да не се вижда; до течаща вода, заради природните и санитарните нужди, поради изработването на електрически генератор, а също  и да не се чуват виковете на пациентите. SloveniaВ околностите все още пазят в стръмни стени и естествени пещери няколко укрепени бункера – местата за скриване на ранените и служителите. Почти всички съоръжения са запазени и обновени. Оригиналното оборудване е запазено изцяло, дори и в операционната зала.

Въпреки че силите на врага стартират на няколко пъти търсене за болницата, тя никога не е била открита.

заловеният немски войник, лекуван в болницата
заловеният немски войник, лекуван в болницата

В момента болницата е в ремонт и не се допускат посетители, поради разрушителен пороен дъжд, излял се през септември 2007-ма година. Надявам се скоро да приключи ремонтът, за да имате възможност да я посетите, защото си заслужава. Аз дълго ще помня вълнението си от красивите кътчета, през които преминавахме, за да стигнем до историчесия обект и чувствата, които изпитах намясто. За да си я представите малко по-реално – тук може да разгледате виртуално (360°) партизанската болница.

Очаквайте в бъдеще още интересни и вълнуващи събития по време на обучението ми в Р.Словения…и не само там.


Военен комплект за къпане с handsfree


🙂 Този уикенд бях на новобранска…
Вече може би съм станал досаден с подаръка си, така че за следващата ще измисля нещо по-нормално… Щото досега винаги подарявам комплект за баня с handsfree…
Необходимо ви е:
  • коркова тапа
  • сапун
  • връв, канап или конец
  • по желание може да включите и гъба за баня, душ-гел, шампоан, балсам за коса и т. н.

Инструкции за направа:

  1. Пробийте корковата тапа и прокайте канапа през единия й край.
  2. За другия край на канапа завържете сапуна (връвта трябва да е достатъчно дълга, за да може човека да си изпусне свободно сапуна и да достига всяка част на тялото си).
  3. Повторете стъпки едно и две и за другите аксесоари, като внимавате единия край на тапата да е свободен.

Инструкции за експлоатация:

Можете да използвате комплекта във всяко военно поделение.

За целта:

  1. Поставете свободния край на тапата в ануса си.
  2. Извършвайте къпането както обикновено.
  3. Ако изпуснете сапуна, използвайте канапа, за да го вземете обратно БЕЗ ДА СЕ НАВЕЖДАТЕ.
  4. Ако все пак се наложи да се наведете, тапата ви предпазва от евентуално нападение отзад… и все пак, бъдете внимателни!

Приятно къпане!