Левичари и десничари

handsВ световен мащаб съотношението левичари:десничари е 10:90. Сред над 100 от читателите, гласували в блога ни, то е 14:86.

А може ли да си по средата? Може!
Научих една нова дума – амбидекстър: човек, който си служи еднакво добре и с двете ръце. Амбидекстърът е изключително рядко срещан човек и се различава от миксирания тип по следното:

Миксираният тип върши част от нещата по-добре с лявата ръка, а друга част – по-добре с дясната… Например, пише с дясната, но хвърля топка по-добре с лявата. Амбидекстърът на теория може еднакво добре и да пише, и да хвърля топка с двете ръце.

Проучвания сред 100 000 студенти показват, че левичарите са по-добри в математиката, музиката и архитектурата. Десничарите пък четат и пишат по-бързо. Особено за писането е абсолютно логично при писане отляво надясно, защото закриват това, което са написали.

Доказано е и че левичарите имат предимство в спортове като тенис, тенис на маса, крикет, бадминтон и фехтовка. По-слабо видимо е при бокса, джудото, борбата, футбола и волейбола. Това е лесно обяснимо – в световен мащаб, всеки десничар се сблъсква с 90% десничари и 10% левичари. Но и всеки левичар се сблъсква с 90% десничари и 10% левичари. Накратко, всеки спортист е 9 пъти по-опитен срещу десничари, отколкото срещу левичари. При това положение, когато десничар и левичар застанат в директен сблъсък, при който активната ръка има значение, се очаква левичарят да има девет пъти повече опит срещу десничаря.

Каквато и да е ориентацията на човека, доказано е, че тя започва още от зародиш. Обществото от години е заклеймило левичарите като хора, които правят нещата по погрешен начин. Някои учители в началното училище се опитват да „превъзпитат“ децата да пишат с дясната ръка, защото така е „правилно“.

Според християнската религия лявата страна символизира ада, т.е. слизането на Христос в ада, а дясната символизира възкачването му отдясно на Отца. Дори в руския и английския „десен“ и „правилен“ се описват с една дума – „right“, „правый“…

От друга страна, всички знаем, че лявата страна на тялото се ръководи от дяснатам половина на мозъка 🙂 Накратко – единственото важно нещо е да можете да различавате ляво и дясно.

Замъкът Сант Анджело в Рим, Италия (Castello de San Angelo)

Замъкът Сант Анджело (обект 144 от картата) е известен още като Мавзолеят на Адриан (Адриан, демек император Публий Елий Траян Адриан, а не Хадриан, както го пишат повечето туристически агенции). Намира се съвсем близо до Ватикана и ако времето не ви е достатъчно, за да се разходите два пъти до едно и също място, непременно го съчетайте с посещението си до Светия престол.

Гробницата е построена на десния бряг на р. Тибър между 135 и 139 г., като мостът, водещ към нея бил осеян със златни фигури, а в горната част на замъка растели високи дървета. Ето и едно визуално сравнение от книжката, за която Биляна разказа:


Милионите тухлички от стените на замъка имат хилядолетна история, която помни превъплащенията му от гробница в замък, от замък в резиденция на папите, от резиденция в трезор и затвор, за да стане в крайна сметка нещо средно между музей и художествена галерия (от 1901 г. досега):

Накратко, в замъка има по нещо интересно за всеки – от катапулти и гюлета, издялани от камък…
… до галерии с картини и древни находки (снимането в картинните галерии е забранено, така че мога да ви представя само снимка отвън):
Замъкът е отворен за туристи, така че можете да го разгледате и от вътре. Цените на нормалния билет са 9 евро, за ученици, студенти, младежи до 26 години и пенсионери – 6 евро, а за инвалиди, пенсионери и деца (под 18 г.) входът е безплатен. Веднъж влезли, започвате дълго изкачване по извитите и слабо осветени коридори на крепостта.


В замъка има непристъпни килии, дълбоки подземия и трезори със стени, дебели колкото маломерен двустаен в Дървеница.


Колкото повече се изкачвате, толкова по-хубава става гледката…



Реклама:

Booking.com
… но най-красива е на върха, откъдето се вижда цял Рим!
Обърнете внимание на акведукта (в средата долу), идващ от Ватикана (горе вляво):

Всъщност, съществува и подобен подземен тунел, свързващ храма Св. Петър с подземията на замъка. Именно за този замък и за този тунел става въпрос в „Шестото клеймо“ на Дан Браун, но в романа Сант Анджело е последната църква на Илюминатите.
Иначе, връзката на Сант Анджело с християнството започва през 590 г., по време на чумата. Тогава папа Григорий Велики (да не го объркате с Григорий XIII, който въвел Грегорианския календар) видял на върха на крепостта Архангел Михаил, прибиращ меча си в ножницата, което означавало край на бедствието. Оттам идва и името на замъка Сант Анджело, както и огромната статуя на върха:

А вие как мислите – архангел Михаил вади или прибира меча си?
Между другото, това отзад на снимката е гръмоотвод… Но да се върнем на замъка…
В операта Тоска на Пучини, Сант Анджело е мястото, където е затворен Каварадоси. Затворник в замъка е бил и Бенвенуто Челини, известен със скулптурата си „Персей с главата на Медуза“… Лично според мен обаче, трябва да е по-известен с факта, че успява да избяга от замъка! Ако се забиете в коридорите, ще разберете, че дори с отключени врати, указателни табели и липса на стражи е трудно да се измъкне човек…
След като излезете, вероятно ще имате „нуждата от малка нужда“, от вода, от почивка и т. н. Всичко това може да намерите в парка зад замъка (минете под акведукта). Там има впечатляващо чиста и впечатляващо безплатна обществена тоалетна, а малко по-надолу е и една от многото чешми с пивка вода точно до тучна полянка за пикник! Готино, а?

Интересни факти за партизанската болница в Церкно, Словения

По време на следването ми се случиха много интересни неща.  През 2005 година спечелих стипендия от МОН и имах възможността да уча в Дубровник, Хърватия, а през 2006 година в Любляна, Словения по специалността си. Запознах се и живях със студенти от над 80 страни по света, с които станахме добри приятели и за щастие все още поддържаме връзка. Днес ще ви споделя за едно мое интересно посещание в Словения. Бих искала тук да поздравя и една моя приятелка, с която се запознах в Словения, която днес е рожденичка – Томоко от Япония 🙂 Да си жива и здрава! За Томоко ще ви споделя скоро за приятелството ни и за това как я научих да чете на български.

Slovenia-Franja Та така…Днес бих искала да ви разкажа за една от многото забележителности, които посетихме в Словения – партизанската болница „Франя“ от Втората Световна Война в Церкно (западна Словения). Интересно ми е да ви разкажа за това, тъй като тя е една от малкото запазени партизански болници през войната. Скрита дълбоко в тясното и стръмно дефиле на река Пасица, недалеч от Церкно, болничната база се състои от 13 дървени сгради, както и от няколко помощни съоръжения, които се създават постепенно в периода от декември 1943 до май 1945 година (след капитулацията на Италия). От декември 1943 тя е била използвана за лечение на ранени пациенти и за партизаните от 9-ти корпус. Първите ранени са били проведени в болничния лагер  на 23 декември 1943. Първият управител на болницата е бил доктор Виктор Волчяк, а по-късно, от февруари 1944 г. става д-р Франя Бойч, чието име носи болницата. Slovenia-FranjaЗнаменитата докторка оперира и обгрижва ранените през целия период до освобождението. По време на функционирането на болницата 522 души са лекувани там, сред които 80 души от различни националности: италианци, руснаци, американци, австрийци, поляци и др. Един от пациентите е заловен немски войник, който е бил лекуван в болницата до пълното му възстановяване и останал там до войната.

Slovenia-FranjaСъс своите 13 дървени сгради болницата е била изключително добре оборудвана, имайки се предвид, че е строена тайно. Легловата база се е помещавала в 2 по-големи сгради с големи прозорци и двуетажни легла и се е използвала за настаняване на ранените и на персонала. В болницата е функционирала една операционна зала с рентген, специална леглова база за инвалиди, едно изолационно отделение, кухня, баня и перално помещение. Има специално инсталиран резервоар и един по-малък, независимо захранващ се електрически генератор. SloveniaКакто ще видите на снимките, покривите са покрити с мъх и клони,  има рисувани петна за маскировка. Сигурността е била от решаващо значение, тъй като са липсвали ефективни механизми за защита. По-голямата част от маршрута, водещ до болницата (и до днес) преминава през поток, течащ през дефилето. На няколко места се заобикалят стръмни водопади. Ранените са били със завързани очи и придружавани до болницата от нейния персонал, най-често през нощта. Изборът на това местоположение е с цел да бъде в ниско, за да не се вижда; до течаща вода, заради природните и санитарните нужди, поради изработването на електрически генератор, а също  и да не се чуват виковете на пациентите. SloveniaВ околностите все още пазят в стръмни стени и естествени пещери няколко укрепени бункера – местата за скриване на ранените и служителите. Почти всички съоръжения са запазени и обновени. Оригиналното оборудване е запазено изцяло, дори и в операционната зала.

Въпреки че силите на врага стартират на няколко пъти търсене за болницата, тя никога не е била открита.

заловеният немски войник, лекуван в болницата
заловеният немски войник, лекуван в болницата

В момента болницата е в ремонт и не се допускат посетители, поради разрушителен пороен дъжд, излял се през септември 2007-ма година. Надявам се скоро да приключи ремонтът, за да имате възможност да я посетите, защото си заслужава. Аз дълго ще помня вълнението си от красивите кътчета, през които преминавахме, за да стигнем до историчесия обект и чувствата, които изпитах намясто. За да си я представите малко по-реално – тук може да разгледате виртуално (360°) партизанската болница.

Очаквайте в бъдеще още интересни и вълнуващи събития по време на обучението ми в Р.Словения…и не само там.