За ИКЕА, летящите килимчета и младите меринджейки…

ikeaНеделя. Късен следобед, почва да се стъмва… Родителите ми са ми на гости и отиваме в ИКЕА, любимия ни магазин… Купуваме куп дреболии, майка ми си харесва един кафяв килим (ÅDUM, както разбрахме по-късно). Поглеждаме цената – 59,90 лв. „Супер!“, казваме си и взимаме 2 броя…
Стигаме до касата, цъкаме всичко, баща ми държи да плати той, плащаме, като ползваме отстъпка 30 лв. с карта IKEA Family, тръгваме и баща ми казва:
– Абе малко много ми се струва 269 лв…
– Как? – поглеждам цената на килимите – 119 лв./брой. Тъпо, няма как, ще връщаме.
Отивам на „Обслужване на клиенти“:
– Добър ден. Искам да върна тези килими, защото на етикетите Ви пише 59 лв., а на касата ги таксуваха 119 лв.
– Как така? Елате да видим…
Отиваме. Ама не през касите, а през втория етаж, т.е. обикаляме целият магазин от входа, за да стигнем до сектора с килимите. Гледаме етикет „59,90 ↓“, като стрелката сочи надолу към кашона, от който взехме килимите…
– Да, ама етикетът не е за тази стока, ето за тези килими са – държи ми се надменно момиченцето от „Обслужване на клиенти“ и ми показва другите два кашона с килими, които са встрани от етикета „59,90 ↓“.
– Добре, де, ами защо на тази стока няма друга цена?
– Има! – казва ми още по-нагло тя и ми показва етикет, който е два метра встрани – Ами сравнявайте си артикулните номера!!!
– ЧЕСТНО?! Ще ми кажете аз да си сравнявам артикулните номера?
Мълчи.
– Ами слагайте етикетите си така, че да не се налага да го правя!
Мълчи.
– Сериозно, оправете си етикетите!
Мълчи.
– Много евтин номер е да сложиш скъп килим между два евтини и не прилича на ИКЕА.
Мълчи и гледа килимчетата, сякаш иска да се качи на някое от тях и да полети в далечни страни…
– Искам да ми върнете парите.
– Добре, елате на касата – а, можела да говори значи.
След като довършихме обиколката на IKEA за норматив, мацката взе бележката, която изглеждаше така и я преснима:
КИЛИМ 119,90
КИЛИМ 119,90

(други боклуци) към 60 лв.

ОБЩО: 299 лв.
ОТСТЪПКА карта IKEA FAMILY: 30 лв.
ПЛАТЕНО С КАРТА: 269 лв.
И друг път съм връщал стока в ИКЕА, един подпис и всичко е наред. Да, ама не и този път.
– Понеже сте платили с карта IKEA FAMILY, ще ви върна само част от парите в брой, а останалите ви се взимат от точки…
– Как така „част от парите“ за нещо, което съм купил преди 10 минути…
– Ами така… промоцията ни е пропорционална. – очевидно не е много по обясненията.
– Чакайте, слагате етикетите си на грешните места, най-нагло ми казвате да си сравнявам етикетите, а сега ми казвате и че ще ми върнете част от парите за нещо, което не ми трябва…
– Да, защото сте ползвали точки от картата и това Ви е един вид подарък от нас.
– Така… платил съм Ви 300 лв., от които искам да ми върнете 240 лв. (цената на двата килима), а от останалите покупки за 60 лв. съм платил 30 лв. в брой и 30 лв. с точки, кое не е ясно?
– Не мога…
– Ами извикайте някой, който може да го направи.
Вика дежурния мениджър. Не идва… Вика го пак… Пак не идва, заета била.
– Вижте, аз няма да Ви чакам цял час, времето ми е твърде ценно, за да си го губя с Вашите неразбории…
Идва. Дежурният мениджър е друго момиченце, два пъти по-русо и два пъти по-нагло…
Обяснявам ѝ ситуацията…
– От един час чакам да дойде някой, с който да се разберем за връщането на парите с Вашата служителка.
– Не е един час, вижте си часа от бележката – по-малко от 40 минути са?
REALLY?!!
– Супер! Стори ми се мааааалко повече. А Вие наистина ли сте мениджър, за да започвате разговора така.
– Наистина.
– Айде тогава ми върнете парите…
– Вие не разбирате ли, че сте купили тези килими за по-малко пари и за това Ви връщаме по-малко пари?
– Ами не. Щях да разбирам, ако бях ги купил за 60 лв., ама заради Вашите етикети се оказа, че цената е двойна… Вие сега откъде знаете, че именно килимите съм искал да купя с точки, а не нещо друго?
– Ами Вие всичко сте си купил с тези точки и затова сега се разпределят пропорционално.
– Добре, а ако Ви върна всички продукти, ще ми възстановите всички пари и точки, нали?
– Да.
– И след това, ако купя всички останали продукти без килимите, ще ползвам 30 лв. отстъпка върху останалите продукти и реално ще платя още 30 лв., нали?
– Да, можете.
– Е, тогава защо е нужно да правим всичко това, служителите да си играят да пренареждат върнатата стока, аз да изгубя още толкова време, за да намеря същите продукти и в крайна сметка да постигнем същото?
– Не, защото точките Ви ще се възстановят след седмица…
– Още по-„чудесно“…
– Вие си решавате дали да върнете продуктите или не – отговаря ми в режим „киборг“ младата меринджейка…
– А как ще ме компенсирате за времето, което си изгубих заради вас и проблемните ви етикети?
– Ами няма да Ви компенсираме – през зъби ми процежда меринджейката…
– Знаете ли, ще върна всичко и изобщо няма да се занимавам с Вас…
Така и направих. Върнах им всичко до последната салфетка…
ИКЕА, вчера изгубихте от мен минимум 60 лв. оборот. В дългосрочен план обаче изгубихте много повече. А бяхте любимият ми магазин.
Служителите Ви имат още много да учат, докато ИКЕА се превърне в IKEA.
Arga katter får rivet skinn.

UPDATE: След като споделих с маркетинг-мениджърa им неприятната ситуация, най-накрая получих отговор и отношение, каквото очаквам от мениджър на ИКЕА:

Здравейте, Петър,

съжалявам най-искрено за създалата се ситуация. От своя страна ще се постарая да отнеса вашия сигнал към ръководните служители, които са компетентни за изясняване на случая. Уверявам ви, че никой от моите колеги не е целял да ви остави с лошо впечатление, докато е изпълнявал рутинните процедури.

Благодаря ви, че се свързахте с мен!

Поздрави,

Йоана

UPDATE: Последва мейл с покана за среща:

Здравейте, Петър,

След като разгледахме случая, бих искала да ви попитам дали ще е възможно да отделите от личното си време, за да ни посетите утре сутринта в 10 ч.? Управителят на магазина Тео Муратидис би искал да се срещне с вас, за да споделите впечатленията си от обслужването в ИКЕА.

Предварително се извинявам за твърде краткия срок.

Поздрави,
Йоана

Уговорихме се Биляна да се срещне с г-н Тео Муратидис и така и стана. На срещата между двамата, изцяло на гръцки език (Биляна владее гръцки), г-н Муратидис обстойно изслуша Биляна и си записа всички важни детайли на случката. Извини се за огорчението, което сме понесли и за начина, по които са реагирали неговите подчинени. Дори предложи обезщетение, но не това бе нашата цел на срещата. Обеща да вземе предвид разговора ни за бъдещи вътрефирмени необходими действия, които ще последват, за да не се случва това отново.
Точно такова внимание и отношение очакваме от Главен мениджър на магазин от ранга на ИКЕА, а също така и от негови заместници, колеги и подчинени!

 

Реми Гайяр (Rémi GAILLARD)

Реми Гайяр е френски хуморист, от онези шегаджии, които наричаме Простак и Олигофрен (с главни „П“ и „О“ и много възхищение в очите), докато гледаме и се чудим „тоя наистина ли го направи“. Именно с това е известен и Реми – уникално смели прояви на обществени места и скечове тип „скрита камера“. Далеч не твърдя, че всички те ми харесват, но някои са просто уникални и ако не от скука, то поне от обща култура трябва да ги видите…

Първият клип на Реми е опитът му да се изкъпе на обществена автомивка още през далечната 1999 г., в родния му град Монпелие:

През 2001 г. създава сайта nimportequi.com, в който можете да намерите всички негови клипчета и дори да си купите тениска с девиза му:

C’est en faisant n’importe quoi qu’on devient n’importe qui
(„Ако не правиш нищо смислено, няма да станеш нищо смислено!“)

Ето и друг пример за първите му простотии:

Нещата постепенно стават по-неудържими и дори поизлизат от добрия тон в този стар хитов клип, посветен на Роки:

Както се досещате, такъв човек гладен няма да остане… В буквалния смисъл:

Изглежда ви престъпно? Вижте това:

Стига и по-далече:

Всъщност Реми никога не се е притеснявал от полицията. Ето един пример, за който мога да ви кажа три неща:
1. Реми тук е по-безобиден, отколкото в останалите негови клипчета с полицията (официално арестуван е поне три пъти).
2. Признайте си, виждали сте паркирали неправилно полицаи и винаги ви се е искало да го направите и вие.
3. Полицаите навсякъде по света явно ходят по един и същ начин. Дали ги обучават специално?

Реми е цар на промъкването, особено по време на спортни събития, например този тенис-мач (тенисистите са много по-свестни от голф играчите, както ще видите по-нататък):

Най-голямото му постижение (с което и става толкова известен) е на финала на Френската купа, когато ФК Лориан печели финалния мач. Облечен с фланелка на Лориан, Реми се промъква сред публиката, здрависва се с президента Жак Ширак, прави почетна обиколка с отбора и дори раздава автографи. Вижте сами:

Прави го и на конкурса „Мистър Вселена“ (в който и без това има нещо гнило, защото винаги го печелят представители от Земята):

Реми много обича да използва маскарадни костюми, а понякога и помощта на приятелите си. Ето една асансьорна компилация, която показва това:

Понякога е наистина дразнещ:

Понякога – направо отвратителен:

Понякога – просто луд:

А понякога – той самият си го отнася:

Избрахме още няколко любими ни клипа, а останалите може да си ги видите на официалния му сайт. Започваме с пародия на Тур дьо Франс – с помощта на приятелите си, Реми организира нещата така, че обикновени велосипедисти да попаднат под лаврите на шампиони по колоездене:

Сега си представете, че както си вървите из Монпелие, изведнъж се появява Папата:

Може би най-масовият флаш-моб – Реми организира хиляди фенове да дойдат на мача на два аматьорски отбора. Естествено, никой не е очаквал толкова многобройна публика:

Специално за любителите на старите електронни игри – Pac Man:

Специално за любителите на новите електронни игри – Super Mario Kart:

Сега си представете друго – доставяте пица. Но не на кого да е!

Не знаем откъде Реми се е сдобил с болид, но клипчето е уникално…

И едно погребение (любимото клипче на Биляна):

Ето и нещо космическо:

Между другото – изгледахте всичко това благодарение на Реми поради две причини:
1. Той е причината тези клипчета да съществуват.
2. Благоволи да не се прави на жираф пред очите ви:

От нас толкова. За финал – бъдете различни, бъдете луди, бъдете смели… Може пък и да ви се усмихне щастието:

Случка в самолета

Бяла жена, на около 51 години била настанена до чернокож мъж в самолета. Очевидно обезпокоена от този факт, тя повикала стюардесата.

– С какво мога да Ви помогна, госпожо? – запитала стюардесата.

– Не виждате ли? Сложили сте ме до чернокож. Не желая да стоя до някой от толкова отвратителна група. Преместете ме веднага!

– Успокойте се. Почти всички места са заети – ще отида и ще проверя какво може да се направи.

Стюардесата напуснала салона и скоро се завърнала с думите:

– Госпожо, говорих с капитана и той ме информира, че няма свободни места в бизнес-класата. Все пак, оказа се, че имаме едно свободно място в първа класа…

Преди дамата да каже каквото и да било, стюадесата продължила:

– Принципно не е обичайно за нашата компания да настани пътници от икономична класа в първа класа. Но, предвид обстоятелствата, капитанът смята, че би било скандално човек да стои до някой, който е толкова неприятен…

След това стюардесата се обърнала към чернокожия мъж и казала:

– Ето защо, господине, заповядайте с ръчния си багаж – Вашето място в първа класа Ви очаква.

В този момент останалите пътници, шокирани от това, на което станали свидетели, се изправили на крака и аплодирали.

Историята е взета и преведена от тук