Равносметка 2017

2017 беше изключително динамична година… Новините ни засипваха с атентати, урагани, наводнения и пияни туристи, пребиващи камериерки по Черноморието, докато учените по света откриха нов човешки орган (мезентерий), нов вид диабет и огромен кратер в Сибир. В годината на „Деспасито“ и преоткритата „Шушана“ роумингът стана безплатен в ЕС. Преоткрихме, а и добавихме някои градове в Европа към туристическата си карта: Лондон, Париж, Берлин, Стокхолм, Солун, Ставрос, Аспровалта и Букурещ (всички дотук посетихме заедно с децата). Успяхме да отидем и сами „за по бира“ до Брюксел и Брюж… Петър беше и в Ерланген, Нюрнберг, Херцогенаурах, Киев и Венеция, а Биляна – в Милано, Комо, Беладжио, Брунате и Верона… Направихме и нови издания на IT-Weekend и QA: Challenge Accepted и вече подготвяме следващите.

За някои от дестинациите писахме, за други не остана време… но ето още 10 избрани статии по месеци, които си струва да прочетете, ако сте пропуснали:

Накратко, 2017 година беше добра за нас. И пожеваме на всички да сме позитивни и да си повярваме, че с годините нещата стават все по-хубави и по-добри! Защото, помислете – преди 5 години никой не очакваше Григор да спечели финалите на ATP, а българските клубни отбори по футбол да са част от Шампионска лига… Само допреди 10 години се пушеше навсякъде в заведенията… А преди 15 години нямаше Facebook и да отидеш в „чужбина“ и „на Запад“ беше голяма работа… Преди 20 години беше невероятно нещо да имаш мобилен телефон, а още по-невероятно беше да можеш да говориш свободно и да си плащаш сметките… А преди 25 години беше първият път, когато Петър стана един от първите хора в България, докоснали се до Интернет – повечето хора се радваха, ако имат ток и могат да гледат „Доктор Куин – Лечителката“ на цветен телевизор… Само преди 30 години мандарините у нас идваха само с Дядо Мраз… поздрав и вярвайте, че най-доброто тепърва предстои! И то наистина ще дойде! Наздраве!

Между другото, този блог вече е на 12 години!

За ИКЕА, летящите килимчета и младите меринджейки…

ikeaНеделя. Късен следобед, почва да се стъмва… Родителите ми са ми на гости и отиваме в ИКЕА, любимия ни магазин… Купуваме куп дреболии, майка ми си харесва един кафяв килим (ÅDUM, както разбрахме по-късно). Поглеждаме цената – 59,90 лв. „Супер!“, казваме си и взимаме 2 броя…
Стигаме до касата, цъкаме всичко, баща ми държи да плати той, плащаме, като ползваме отстъпка 30 лв. с карта IKEA Family, тръгваме и баща ми казва:
– Абе малко много ми се струва 269 лв…
– Как? – поглеждам цената на килимите – 119 лв./брой. Тъпо, няма как, ще връщаме.
Отивам на „Обслужване на клиенти“:
– Добър ден. Искам да върна тези килими, защото на етикетите Ви пише 59 лв., а на касата ги таксуваха 119 лв.
– Как така? Елате да видим…
Отиваме. Ама не през касите, а през втория етаж, т.е. обикаляме целият магазин от входа, за да стигнем до сектора с килимите. Гледаме етикет „59,90 ↓“, като стрелката сочи надолу към кашона, от който взехме килимите…
– Да, ама етикетът не е за тази стока, ето за тези килими са – държи ми се надменно момиченцето от „Обслужване на клиенти“ и ми показва другите два кашона с килими, които са встрани от етикета „59,90 ↓“.
– Добре, де, ами защо на тази стока няма друга цена?
– Има! – казва ми още по-нагло тя и ми показва етикет, който е два метра встрани – Ами сравнявайте си артикулните номера!!!
– ЧЕСТНО?! Ще ми кажете аз да си сравнявам артикулните номера?
Мълчи.
– Ами слагайте етикетите си така, че да не се налага да го правя!
Мълчи.
– Сериозно, оправете си етикетите!
Мълчи.
– Много евтин номер е да сложиш скъп килим между два евтини и не прилича на ИКЕА.
Мълчи и гледа килимчетата, сякаш иска да се качи на някое от тях и да полети в далечни страни…
– Искам да ми върнете парите.
– Добре, елате на касата – а, можела да говори значи.
След като довършихме обиколката на IKEA за норматив, мацката взе бележката, която изглеждаше така и я преснима:
КИЛИМ 119,90
КИЛИМ 119,90

(други боклуци) към 60 лв.

ОБЩО: 299 лв.
ОТСТЪПКА карта IKEA FAMILY: 30 лв.
ПЛАТЕНО С КАРТА: 269 лв.
И друг път съм връщал стока в ИКЕА, един подпис и всичко е наред. Да, ама не и този път.
– Понеже сте платили с карта IKEA FAMILY, ще ви върна само част от парите в брой, а останалите ви се взимат от точки…
– Как така „част от парите“ за нещо, което съм купил преди 10 минути…
– Ами така… промоцията ни е пропорционална. – очевидно не е много по обясненията.
– Чакайте, слагате етикетите си на грешните места, най-нагло ми казвате да си сравнявам етикетите, а сега ми казвате и че ще ми върнете част от парите за нещо, което не ми трябва…
– Да, защото сте ползвали точки от картата и това Ви е един вид подарък от нас.
– Така… платил съм Ви 300 лв., от които искам да ми върнете 240 лв. (цената на двата килима), а от останалите покупки за 60 лв. съм платил 30 лв. в брой и 30 лв. с точки, кое не е ясно?
– Не мога…
– Ами извикайте някой, който може да го направи.
Вика дежурния мениджър. Не идва… Вика го пак… Пак не идва, заета била.
– Вижте, аз няма да Ви чакам цял час, времето ми е твърде ценно, за да си го губя с Вашите неразбории…
Идва. Дежурният мениджър е друго момиченце, два пъти по-русо и два пъти по-нагло…
Обяснявам ѝ ситуацията…
– От един час чакам да дойде някой, с който да се разберем за връщането на парите с Вашата служителка.
– Не е един час, вижте си часа от бележката – по-малко от 40 минути са?
REALLY?!!
– Супер! Стори ми се мааааалко повече. А Вие наистина ли сте мениджър, за да започвате разговора така.
– Наистина.
– Айде тогава ми върнете парите…
– Вие не разбирате ли, че сте купили тези килими за по-малко пари и за това Ви връщаме по-малко пари?
– Ами не. Щях да разбирам, ако бях ги купил за 60 лв., ама заради Вашите етикети се оказа, че цената е двойна… Вие сега откъде знаете, че именно килимите съм искал да купя с точки, а не нещо друго?
– Ами Вие всичко сте си купил с тези точки и затова сега се разпределят пропорционално.
– Добре, а ако Ви върна всички продукти, ще ми възстановите всички пари и точки, нали?
– Да.
– И след това, ако купя всички останали продукти без килимите, ще ползвам 30 лв. отстъпка върху останалите продукти и реално ще платя още 30 лв., нали?
– Да, можете.
– Е, тогава защо е нужно да правим всичко това, служителите да си играят да пренареждат върнатата стока, аз да изгубя още толкова време, за да намеря същите продукти и в крайна сметка да постигнем същото?
– Не, защото точките Ви ще се възстановят след седмица…
– Още по-„чудесно“…
– Вие си решавате дали да върнете продуктите или не – отговаря ми в режим „киборг“ младата меринджейка…
– А как ще ме компенсирате за времето, което си изгубих заради вас и проблемните ви етикети?
– Ами няма да Ви компенсираме – през зъби ми процежда меринджейката…
– Знаете ли, ще върна всичко и изобщо няма да се занимавам с Вас…
Така и направих. Върнах им всичко до последната салфетка…
ИКЕА, вчера изгубихте от мен минимум 60 лв. оборот. В дългосрочен план обаче изгубихте много повече. А бяхте любимият ми магазин.
Служителите Ви имат още много да учат, докато ИКЕА се превърне в IKEA.
Arga katter får rivet skinn.

UPDATE: След като споделих с маркетинг-мениджърa им неприятната ситуация, най-накрая получих отговор и отношение, каквото очаквам от мениджър на ИКЕА:

Здравейте, Петър,

съжалявам най-искрено за създалата се ситуация. От своя страна ще се постарая да отнеса вашия сигнал към ръководните служители, които са компетентни за изясняване на случая. Уверявам ви, че никой от моите колеги не е целял да ви остави с лошо впечатление, докато е изпълнявал рутинните процедури.

Благодаря ви, че се свързахте с мен!

Поздрави,

Йоана

UPDATE: Последва мейл с покана за среща:

Здравейте, Петър,

След като разгледахме случая, бих искала да ви попитам дали ще е възможно да отделите от личното си време, за да ни посетите утре сутринта в 10 ч.? Управителят на магазина Тео Муратидис би искал да се срещне с вас, за да споделите впечатленията си от обслужването в ИКЕА.

Предварително се извинявам за твърде краткия срок.

Поздрави,
Йоана

Уговорихме се Биляна да се срещне с г-н Тео Муратидис и така и стана. На срещата между двамата, изцяло на гръцки език (Биляна владее гръцки), г-н Муратидис обстойно изслуша Биляна и си записа всички важни детайли на случката. Извини се за огорчението, което сме понесли и за начина, по които са реагирали неговите подчинени. Дори предложи обезщетение, но не това бе нашата цел на срещата. Обеща да вземе предвид разговора ни за бъдещи вътрефирмени необходими действия, които ще последват, за да не се случва това отново.
Точно такова внимание и отношение очакваме от Главен мениджър на магазин от ранга на ИКЕА, а също така и от негови заместници, колеги и подчинени!

 

Женствеността като усещане

Да бъда жена е истинско удоволствие и за женствеността мога да говоря с часове.
Благодаря на Гори, която ме покани в блог-щафета с темата „3 неща, които ме карат да се чувствам женствена“. Идеята за щафетата идва по повод уършопа „Свещенните Загадки на Женствеността“, който стартира този месец. Коучинг е психологът Оана Стояновичи, а повече за събитието можете на научите тук.

me

Ако трябва да кажа откога се чувствам женствена, няма да излъжа, ако отговоря „от както се помня“. Детските спомени ми са осеяни с момичешки трепети, игри на майки с деца и закачлив смях. Кокетност, която с течение на времето израстна и се превърна в удовлетворение към самата мен. Любов към личността ми, тялото, мислите, действията, колкото и променливи да бяха те през цялото време. Женствеността си растеше с мен и ме караше да се чувствам нежна и силна, и мила, даваща живот, хармония и радост. Имаше моменти, в които тя понасяше силни удари и заспиваше, но с много любов я будех и съживявах. Тя отново разперваше криле и типично по женски започваше да жонглира с пъстротата си. Показа ми какво е чувството да бъда красива – съблазнителка, богиня за любимия мъж, след това и майка, закрилница,  утешителка, трудолюбива жена,  домакиня… Тя ми даваше и продължава да ми дава толкова много. Затова си я пазя и си и гледам. Затова се грижа за нея и я ценя. Тя е била, е, и винаги ще бъде част от мен, от жената Биляна!

me&mamy

Разбира се, най-добрият пример за женственост е майка ми. Тя ме научи, че с любов и отдаденост всичко можа да постигна. Само с поведение, дори без думи, ми показваше как трябва една дама да се държи в различни ситуации. Но най-вече – да бъде жена преди всичко останало. Тук не говоря за лигавщини, говоря за отдаденост, нежност, добрина, напътствие, вяра, кураж …
Благодаря ти, мамо!

Мисля си, че когато една жена е разгърнала женския си потенциал, тя се чувства по-добре, лицето й сияе, прави светът по-добър, децата й (ако има такива) усещат това благоразположение на духа и са по-спокойни, чувстват се обичани, мъжът до нея (ако има такъв) се чувства по-мъжествен… Наричам го сила, не слабост. Да, женствеността е сила. Ето защо я ценя!

Ето ги и моите 3 неща, които ме карат да се чувствам женствена:

1) Радостта да правя близките ми щастливи.

В Коринтяни, апостол Павел казва, че човешкото сърце е устроено по такъв начин, че колкото повече дава, толкова повече получава.
От малка съм грижовна. Просто обичам да правя близките ми щастливи. Обожавам да споделям времето си с любимите ми същества. За мен те са на първо място в списъка на важните неща. И няма нищо лошо заедно с това да искам да се развивам, работя и творя. Без да се доказвам на никого за нищо.

2) Грижата за външния вид.

Казано накратко – да се поглезя, да си обърна внимание, да отделя време за себе си, дори само 5 минутки на ден, но да са си моите минутки. Душ, оправяне на косата, крем, парфюм, красиви обувки и шал, приятна дреха, подчертан поглед…. хиляди са начините да се почувства една жена по-красива с външния си вид, но най-важното е да се харесва такава, каквато е.
И още нещо важно – да не го прави, заради някой друг, а заради себе си!

3) Светът може да бъде по-хубав.

Жената има магическата способност да утешава, да се грижи, за милва. За мен, нежността, която една жена може да даде е огромно богатство. Когато аз се чувствам добре, съм по-здрава, по-енергична, по-сияйна. И тук идва вълшебната дума „отдаване“. Предавам тази положителна енергия на близките ми, зареждам ги, те се чувстват добре и кръгът се завърта…