– А, момче, ти тука ли живееш вече? – чувам глас зад гърба си, докато наливам охладителна течност в колата. Изправям се. Ранно утро, часът е малко след осем.
– Да, кажете? – казвам. Пред мен е жена на видима възраст 60-65 години, изглежда ми доста заблудена и предполагам, че иска да я упътя нещо.
– Какво да ти кажа – не стига, че ми зачерни момичето, ами…
– ?!?!???
– Не ме гледай така – много добре знаеш за какво говоря.
– Ами не знам, да не ме бъркате с някого?
– Какво да те бъркам, бе, все едно не знам с кого е била дъщеря ми!!! Нехранимайко! Само по жени ходи!!! – изнервя се.
– Ама Вие наистина ме бъркате с някого – аз съм женен, имам си дете… – показвам й халката.
– Така значи – първо ми почерняш дъщерята и след два месеца се жениш, а?
– Ама аз съм женен от две години!
– Ама ти не работиш ли в „Глобул“?
– Не, не работя и никога не съм работил.
– А, извинете тогава! – казва тя и най-невъзмутимо си продължава по пътя…