Публикация, която няма нищо общо с кисело мляко

– А, момче, ти тука ли живееш вече? – чувам глас зад гърба си, докато наливам охладителна течност в колата. Изправям се. Ранно утро, часът е малко след осем.

– Да, кажете? – казвам. Пред мен е жена на видима възраст 60-65 години, изглежда ми доста заблудена и предполагам, че иска да я упътя нещо.

– Какво да ти кажа – не стига, че ми зачерни момичето, ами…

– ?!?!???

– Не ме гледай така – много добре знаеш за какво говоря.

– Ами не знам, да не ме бъркате с някого?

– Какво да те бъркам, бе, все едно не знам с кого е била дъщеря ми!!! Нехранимайко! Само по жени ходи!!! – изнервя се.

– Ама Вие наистина ме бъркате с някого – аз съм женен, имам си дете… – показвам й халката.

– Така значи – първо ми почерняш дъщерята и след два месеца се жениш, а?

– Ама аз съм женен от две години!

– Ама ти не работиш ли в „Глобул“?

– Не, не работя и никога не съм работил.

– А, извинете тогава! – казва тя и най-невъзмутимо си продължава по пътя…

The Company of Myself – Flash игра за шизофреници

The Company of Myself е една от най-странните и същевременно най-яките флаш игри, които съм виждал… Трябва да си болен мозък, за да я играеш и стократно по-болен, за да я създадеш… Играта има меланхолична атмосфера и се усеща интуитивно… Оттам нататък – всичко е въпрос на интуиция. 20 нива, които се изиграват за около 3-4 часа, но ако започнете да подскачате върху сянката си без причина след това, не ме винете! Отново благодарности на Митко Б., че ми я показа…

Пробуждане (Awake)

Жанр: трилър

IMDB: http://www.imdb.com/title/tt0211933/

Оценка: 8 / 10

Отдавна не съм писал за филми, а причината за това е, че рядко ми остава време да гледам филм, а още по-рядко се случва да попадна на нещо добро.

„Пробуждане“ разказва историята на Клей (Хейдън Кристенсен) – богат младеж, на когото трябва да направят сърдечна трансплантация. На един от 700 души обаче се случва да изпадне в „анестетично съзнание“ – парализиран си, но чуваш, усещаш и осъзнаваш всичко, което се случва… Та, представете си, че сте будни, докато ви режат гръдния кош… чувате хирурзите да си говорят за футбол… и не само! Освен за нещо красиво като Джесика Алба, не знам за какво друго да си мислите… Ако предполагате, че това е поредната простотия с много кръв и вътрешности, лъжете се! Филмът е пълен с неочаквани обрати… Всъщност, препоръчвам ви да го гледате просто така – струва ми се, че дори трейлърът би ви развалил кефа от гледането. И ако в началото действието е малко тривиално и мудно, от средата нататък филмът наистина ще ви впечатли.