– А, момче, ти тука ли живееш вече? – чувам глас зад гърба си, докато наливам охладителна течност в колата. Изправям се. Ранно утро, часът е малко след осем.
– Да, кажете? – казвам. Пред мен е жена на видима възраст 60-65 години, изглежда ми доста заблудена и предполагам, че иска да я упътя нещо.
– Какво да ти кажа – не стига, че ми зачерни момичето, ами…
– ?!?!???
– Не ме гледай така – много добре знаеш за какво говоря.
– Ами не знам, да не ме бъркате с някого?
– Какво да те бъркам, бе, все едно не знам с кого е била дъщеря ми!!! Нехранимайко! Само по жени ходи!!! – изнервя се.
– Ама Вие наистина ме бъркате с някого – аз съм женен, имам си дете… – показвам й халката.
– Така значи – първо ми почерняш дъщерята и след два месеца се жениш, а?
– Ама аз съм женен от две години!
– Ама ти не работиш ли в „Глобул“?
– Не, не работя и никога не съм работил.
– А, извинете тогава! – казва тя и най-невъзмутимо си продължава по пътя…
Озадачен си, нали? Жената може би не си взема редовно лекарствата, от които се нуждае. Възможно е и да има „зачернена“ дъщеря от „нехранимайко“, но за да застане така до теб да ти дири сметка, нещо не е наред при нея, което вероятно се е отразило и при детето й, ако изобщо има такава случка и такава дъщеря. По-скоро в този момент или период тя не е във връзка с реалността. Ползва персонажи от реалността, които вкарва в роли в нейния си сюжет, режисиран от болестта.
Петре, Петре! Тъмна личност си си ти. Ама тя истината ще цъфне!
😀
Мани, то не е за смях. Такива като нищо могат да те вкарат в пандиза, ако ги викнат за свидетели по някакво дело.
Веднъж пътувах с тролей из „Дружба“ и му паднаха рогата. Втманката отиде да ги оправя, а през цялото време семейство пенсионери обсъждаха, как си позволявала да слезе да пие кафе, как не й държели сметка, а трябвало да я уволнят…
При положение че бяха на първата седалка и тя пред тях си взе ръкавиците (сигурно да не се изгори с кафето), а случката беше до поляните в Дружба, където няма кафенета в близките 500 метра може би.
Хаха. Кафе. Иди обяснявай после, че нямаш сестра 🙂
bolni hora wsiakakwi.. a inache ti ot edno wreme oshte mnogo kockar go razdawash 🙂
Проблемът е, че съответните процеси позволяват цели 9 месеца спекулации.
Е, не, тази история е някакъв абсурд! Добре поне, че първо не ти е набила шамарите, а после да се обяснява. Леко си се оттървал! 🙂
Добре де, сега вече можеш да кажеш – а какво си направил с дъщеря и, мания ти течността за чистачки.
Един стар виц свидетелства, че стават такива грешки. Не винаги с хепи енд като в твоя случай 😉
„Лорд Джон бил в командировка в чужбина. Намерил телефон и набрал своя номер. Отсреща му отговорил, естествено икономът:
– На Вашите услуги, сър.
– Боб, моля те, отиди до спалнята и погледни през ключалката кой е в леглото.
– Един момент…
– Сър, видях как се любите с Вашата съпруга в леглото.
Следва кратко мълчание и Лорд Джон бесен нарежда:
– Веднага вземи пушката от килера и убий мен и моята съпруга.
– Добре сър – и иконома оставя слушалката. Следват два бързи изстрела, писък и тишина… Слушалката се вдига за пореден път:
– Сър, изпълних стриктно Вашите заповеди. Застрелях Ви от първия път, но Вашата съпруга избяга в Зимната градина.
– Какво? Зимната градина!? – пита изумен Лорда – Ние нямаме зимна градина! „
Охладителна течност. Така ли му викат вече? Какво охлаждаш толкова в тоя студ? А почернените момичета в шпалир ли да ти се редят. Рано или късно ще те хванат докато „доливаш“ и тогава…