Някои гозби са така вкусни, че завръщайки се у дома, те са последното парченце от пъзела, за да се нареди пълната картина от нюанси и усещания, наредени по лавиците на семейния уют.
Имахме вчера щастието да дойдем с децата на гости на моите родители, в Пловдив. Посрещнаха ни с много обич и… един чушкопек. Татко бе решил да ни гощават с ястие от неговия роден край – село Бреница (област Плевен). Пиле-лютика e типична гозба в Северозападна България.
Баба Веса я правеше превъзходно – с домашно пиле, зеленчуци от градината, на старата печка на дърва. Дядо Грозьо помагаше, като счукваше изпечените и обелени чушки с клъчник, също и чесъна. Помня добре този вкус – баланс от крехко пиле и печени червени чушки с чесън.
За целта ни трябват около 25 пресни чушки. Може и повече. За тази рецепта се ръководете от думите на Мечо Пух „Колкото повече, толкова повече“. Разбира се, може да замените зеленчуците с такива от буркан или консерва, но вкусът не е същият.
Какви есенни цветове само! И какъв аромат…
Изчистихме чушките от дръжките и семената. Изпекохме на чушкопек, обелихме ги и нарязохме на ивици. Приготвянето на храна за нас е удоволствие и разтоварване, затова се постарахме да не остане дори семенце от чушка вътре.
Необходимите продукти за Пиле-лютика са:
25 пресни червени чушки (минимум)
1,5 кг. цяло пиле или пилешко месо (разфасовано)
2-3 настъргани домата
2 глави лук (не е по рецептата на баба, но така ми харесва)
5-6 скелидки чесън
150 мл. олио
сол на вкус
В дълбок тиган загряваме около 150 мл. олио и след като загрее добре добавяме нарязан на ситно лук. Позлати ли се леко лукът, добавяме пилешкото месо на порции или, както е в нашия случай, около 10 долни бутчета от пиле.
Оставяме под капак пилето с лука, за около 20 мин., като обръщаме пилешките бутчета след 10-тата минута. Омекне ли пилето, добавяме 2 пресни настъргани домата /може само доматен сок/, нарязаните на ивици чушки и посоляваме.
Пресипваме цялата тази смес в тава за печене и поставяме в предварително загрята фурна.
Пече се около 1 час и 15 мин. на 210°. Изважда се, добавя се смления чесън, разбърква се добре, като се обръщат бутчетата. Връща се обратно във фурната за около 15-20 мин. и ястието е готово.
Опитвали ли сте това типично българско ястие? А приготвяте ли си го връщи?
Оставете вашето мнение и въпроси в коментар след поста.
И да не забравите, както казваше дядо – „Яде се с ръкавици, за да не си отгризнете пръстите!“
Страхотна рецепта. Много апетитно изглежда!
Бренишка приказка,топиш докато ти бабачасат пръстите
Нищо общо с пиле на лютика по Бренишки.Първо пилето не се изпържва с лук.Изобщо не се използва червен лук. Използват се само пиле, домати , чушки ,чесън и магданоз.Прави се и една топла питка. И тогава удоволствието е пълно.
Валя, това е типично пиле-лютика по бренишки. Прекарала съм всички лета като дете там и знам как приготвяха ястията баба и прабаба. Никъде не сме писали за червен лук! Баба ми слагаше лук и с него омекваше пилето.
Колкото до питката – права сте. Баба правеше питка и ставаше магия.
Съгласен съм с Валя, аз също не помня да има лук в рецептата, а прекарвах летните си ваканции на село и това ми беше любимо. И до днес готвя както баба ми т.е. без лук. А за питката две мнения няма, задължителна е.
В лютиката няма лук,само чесън.Чушките задължително са счукани,но …всяко семейство със своя рецепта.
Да може и без лук да се сготви/да и това е правилното/, но аз го слагам за щото ми харесва. Баба ми Петра счукваше изпечените и обелени чушки с клъчник, но сега в тези градски условия нямам дървен клъчник и гледжосана купа. Та затова, аз нарязвам чушките на ивици, рендосаните домати прибавям в тавата /с чушки и пиле/ малко по-късно, още малко по-късно размесвам стритият чесън и накрая поръсвам с магданоз. Уникална гозба.
Е те това ми беше днес като подарък за Цветница! Пиле лютика по Бренишки! И да спорим кой какво слага пак не можем да го докараме по старому! Аз ще го направя в мароканският ми тажин.Да се готви в собствен сос. Не помня дядо Цеко да е слагал лук ама що да не.И пилето няма да ми е кокошка и огъня няма да е на дърва.И яйцата на вестник няма да са в менюто но пак ще се опитаме по модерному.Пък и имам едно бренишко домашно винце!!!!!Пазя си един клъчник от преди 50 години,поел сока на хиляда кг чесън сигурно та ще ги счукам чушките,ще накълцам доматките и….. пърленките.!!!! Имаше и една друга лютика със зелени чушки,сирене и чесън! Дядо я чукаше в клъчника ситно ситно. Сервираше се студена с питката и яйцата на вестник.Ех и тези яйца на вестник като зацвърчат на онази ми печка си струваше всяко лято да мрънкаме от Смолянско да ни закарат ваканцията в Бреница при Дедо Цеко и любимият ми петел;);) Него го закла дедо щото много ме гонише! Без дъх оставах да обикалям в двота! И от него направиха лютика ама не ядох.Жал ми стана!
Лилия, да не би да излезем братовчедки?! 🙂 Помня дядо Цеко, ходихме на гости. Но може и да е друг дядо Цеко. Нашият род е Йотовски. Къщата ни е на централната улица. Знаеш ли, тази година бях там да видя къщата и двора, където ме гонеше петела и мен. Каква носталгия!
Без лук,и доматите се пекат цели във фурната,не на ренде,слагат се преди да се запече ястието,като се маха кожицата и твърдото-чепката.ДА ВИ Е СЛАДКО!