„Шапка ти свалям…“, ама къде точно?

Моят приятел и съученик от МГ Георги написа във Facebook следното:

Така… Имаме следната задача с 3 подусловия:
1. Късен следобед.
2. Почва ‘а са стъмва.
3. Мръъсна жега цял ден.
Въпрос: Къде се намира лирическият герой и през кое време на годината се случва това, ако са изпълнени едновременно и трите подусловия?

Приятелите ме помолиха да публикувам в блога отговора си, така че ето го и него:

Не си написал цялото условие, Гоше!

Имайки предвид, че е късен следобед и е било мръсна жега цял ден, очевидно не става въпрос за полярен студ и полярно денонощие, но една голяма част от планетата ни остава в потенциалните места, където е лирическият герой.

От останалата част на песента можем да извлечем още важни факти:

4. Казва „алелуя“ и „бейбе“, т.е. е близо до християнска църква в страна с много англоговорящи.
5. Обажда се и взима телефони – тоест е на място с GSM обхват.
6. Сваля шапка – значи е на място, където се носят шапки.
7. Не е проблем жените да ходят по дантели на това място.
8. Лирическият герой е ударен от хормон, но и от циклон, тоест е на място с циклони.
9. Близо до лирическия герой има фитнес-зала, бира и мезета.
10. Жената е Playmate трето поколение внучка, т.е. продават сп. Playboy в тази държава.
11. Дупето на жената е баклава, а баклавата се произвежда предимно на Балканите и в Азия.
12. Става въпрос за Сандокан, а той е известен като тигъра от Малайзия, т.е. трябва да е някъде близо до Малайзия.

Съдейки по 3 и 6, става въпрос за Индонезия, Бруней, Малайзия или Сингапур, където се ползват известните шапки „songkok“ или „peci“. Възможно е също така да говорим за Хонг Конг, където се наричат „jin“ или Филипините („tabungaw“). Дубай отпада, тъй като тюрбаните не влизат в категория „шапка“.

Английският е официален език единствено в Сингапур, на Филипините и в Хонг Конг, с което частично покриваме факт No. 4. В тези държави и цените за роуминг са сравнително високи, което обяснява текста „звъня и ми затваряш“.

Трябва да се има предвид и „алелуя“, с което Хонг Конг отпада, тъй като там са предимно будисти, таоисти и конфуцианци. Остават Филипините и Сингапур.

Използваме факт 8 (за циклона), но те са популярни явления и в двете държави – в Сингапур е известният циклон Вамей, а на Филипините – Хайян. Подобно е положението с баклавите, дантелите, фитнес залите и бирата…

Едно-единствено нещо ни насочва към Сингапур и това е факт 12, а именно, че Сандокан е близо до Малайзия.

Така се ограничаваме до един много малък регион – Сингапур, островният град-държава в Югоизточна Азия, разположена в южната част на Малайския полуостров, където английският е официален език, по цял ден е „мръсна жега“, има циклони, хормони, бира, мезета, фитнес-зали, баклави, дантели и национални шапки за сваляне. С всичко това покриваме факти 1,2,3,5,6,8,10 и 12.
От факт 4 получаваме 15-тина християнски църкви в Сингапур, а от факт 7 получаваме единствения голям магазин за дантела на 1.311002, 103.908922. Това обаче са приблизителни координати, защото мацката може да си е купила дантелата от там и да ходи по лъскави места, за да се фука с нея. От факт 11 получаваме само два магазина за баклава – 1.301435, 103.838661 и 1.299790, 103.851978. Това е важно и трябва да се комбинира с факт 9, от където получаваме стотици фитнес зали, но само в десетина от тях се предлагат бири и мезета или в радиус 200 метра има ресторанти с такива.

Няма да ви занимавам с повече координати, но като съберем цялата тази информация, получаваме, че героят се намира близо до Beach Road в Сингапур…

Singapore-PARKROYAL-on-Beach-Road-1600x938По кое време се случва практически няма значение на Екватора.

Най-високите сгради и съоръжения в България (и малко за ТВ-кулата в Русе)

Високо, високо, високо, високо застани,
над завист и обида, над дребните сплетни...
Високо, високо, високо, над завист и обида.
Високо, високо, високо, високо да те видя…“

Нещо такова се пееше в една песен – преди няколко дни се замислих, кои ли са най-високите сгради и съоръжения в България. Към момента класацията изглежда така:

Като изключим комините и антените, оказва се, че в България има само една сграда над 200 м – телевизионната кула в Русе, която до 2001 г. беше и най-високата телевизионна кула на Балканския полуостров.

На височина 107 м се намира сладкарницата, от която гледката, вярвайте ми, е страхотна, особено по залез. При ясно време, може да видите както Стара Планина, така и Карпатите:За съжаление, сладкарницата не работи от няколко години… Ето една снимка от последния път, когато бях там (2005 г.):

Така и не можах да кача Биляна горе… 🙁

Русе е чудесен град, хиляди хора преминават през него всеки ден! С малко реклама и предприемачески дух, това заведение може да се превърне в чудесна атракция, както и да донесе добри печалби на собствениците си…

В Берлин също има телевизионна кола, която се посещава от над 1 000 000 души годишно. Това са около 2740 души на ден. Те плащат по 11 евро, за да се качат. Това означава 30 000 евро на ден! Ако Русенската телевизионна кула прави дори 1% от тези приходи (100 пъти по-малко от берлинската), това означава 300 евро на ден, без да броим консумацията в заведението, организирани на частни партита, рождени дни, сватби… колко русенски заведения могат да се похвалят с това?!

Да не говорим за допълнително финансиране по линия на европейския туризъм.

Наистина не разбирам.

Който се интересува от още информация по темата, ето:

http://an200.blog.bg/drugi/2009/11/15/ruse-otvisoko-televizionna-kula.436597