Литературен анализ чрез облак от думи в българската поезия

Не съм филолог, нито специалист по анализ на стихово-строфична организация в мерена реч (това специално го написах, за да ви покажа от какви фрази се изприщвам). Аз съм ИТ специалист и се опитвам да взема данни и да ги използвам като информация… Обичам сложна и много информация да се вижда по прост и лесен начин. Обичам и българската поезия. Реших да направя един анализ на някои от популярните ни поети (избрах си седем), вкарвайки сериозно количество техни текстове и съответно получавайки т. нар. „облак от думи“. Въпросната „мозайка“, ако за първи път чувате за подобно нещо, представлява списък с най-често използваните думи, като големината и честотата им на използване са свързани правопропорционално. Звучи сложно, но с Wordle това става много лесно… И понеже не съм по дългите обяснения, ето какво се получи като цяло (премахнах ръчно някои от най-популярните български думи, за да се открои стила на съответния поет):

Иван Вазов

VazovОбобщаващ цитат от поезията му:

„Народът падна за една свобода,

защото тя бе всичко:

сън, смърт, път, борба, кръв, срам!

И в тез гърди вековна слава, братя, вам.“

Христо Ботев

Botev

Обобщаващ цитат от поезията му:

„Боже, туй сърце, тоз глас,

таз душа, тез братя плачат,

а ний в чужбина сиромаси,

за народа песни пеем“

Пейо Яворов

YavorovОбобщаващ цитат от поезията му:

„Ето – звездица горяща беше

слънце в моите копнежи,

като яребица над земята

сенчицата на сокола грешник“

Никола Вапцаров

VapcarovОбобщаващ цитат от поезията му:

„Един живот като миг от песен,

която обичам – кръв в сърцето,

завод на земята, очите в небето

и ръка към Нея.“

Атанас Далчев

DalchevОбобщаващ цитат от поезията му:

„Тръгвам. С дъждобран от сребро

мойта бяла сестра на своето братче

сякаш вече всички черни листа прилепи…“

Евтим Евтимов

EvtimEvtimovОбобщаващ цитат от поезията му:

„Мария. Ах! Една любов,

когато няма вино.

През две сърца и две очи,

една жена в душата има име.“

Елисавета Багряна

BagrianaОбобщаващ цитат от поезията ѝ:

„Тъй много сякаш бях с очите чисти

и с устни, пролетни и слети…

И сякаш няма никой вечер вън, а над лехите

ме грабна въздухът и неусетно ме измести.“

В заключение, дали пък тези облаци от думи не са добър инструмент, с който човек по-лесно да се докосне до стила на даден поет или писател? Виждайки една такава графика, лично на мен творчеството на един поет ми става далеч по-ясно спрямо сложни понятия като „полагането на трансцендентни центрове вътре в Аза“ (примерно), с които ни мъчеха в училище…

Десет причини да празнувате на 6-ти септември

Най-възрастният жив човек на планетата в момента е Канделария Родригез – кубинка, родена през 1885 г. Тя е на 125 години! Тя е единственият човек, който е бил роден, когато Княжество България и Източна Румелия стават едно цяло на този ден през 1885 г. Всички останали не са били родени, когато се е случило това събитие. А българите сме длъжни да го запомним и честваме. Защо ли?

Както всички останали национални празници, този също е „най-светлият“, както много „големи“ хора се изказват… Но защо почиваме? Защо празнуваме? Аз имам много просто обяснение: аз съм от Русе, Биляна е от Пловдив. Ако това обединение не се беше случило, нямаше да се появи и Вики! Това за мен е достатъчен повод да си кажем „Наздраве!“ с любимата…

Естествено, вие също можете да се замислите какво би било, ако Съединението не се беше случило. Ето десет причини да празнувате:

  1. Всичките ви приятели от Хасково, Пловдив, Пазарджик, Ямбол, Бургас, Стара Загора, Сливен, Казанлък, Калофер, Карлово, Копривщица, Кърджали и Карнобат нямаше да са българи, поне не официално.
  2. Автомагистрала „Тракия“ щеше да стига до ГКПП „Ихтиман“.
  3. Слънчев бряг, Приморско, Несебър, Смокиня, Поморие и Ахтопол щяха да звучат толкова чужди, колкото и Мармарис, Кушадасъ, Памуккале и Бадрум.
  4. На герба ни нямаше да пише „Съединението прави силата“.
  5. Родопските песни щяха да ги пеят… от северната страна на Стара планина!
  6. Троян, Габрово и Варна щяха да са на 30-40 км от южната граница.
  7. 100-те национални туристически обекта щяха да са около 63.
  8. Без задграничния си паспорт нямаше да можете да карате ски в Пампорово и да ядете казанлъшки понички.
  9. Къщите-музеи на Левски и Ботев нямаше да съществуват.
  10. „Каменица“ и „Загорка“ щяха да са вносни бири, мастика „Пещера“ – на цената на гръцкото узо, а карнобатската гроздова щеше да се брандира като „текирдаа ракъ“…

Може би четвърт век не съм осъзнавал какво НАИСТИНА означава този празник. И ако в часовете по история ни обясняваха, че почти нямаше да има с какво да се чукнем за наздраве, ако не беше Съединението, щях да внимавам повече…

И макар да знаем, че големият купон е в Пловдив, по стечение на обстоятелствата сме в Русе, откъдето ви пращаме един поздрав горе-долу от времето на Съединението:

P. S. Въпросната снимка е направена без никаква обработка със софтуер. Снимахме я с мобилен телефон на една специално поставена за случая стена, изложена пред Доходното здание в центъра на Русе, така че ако имате път насам, подобна снимка можете да си направите и вие, при това напълно безплатно.

Столична…

Голям град – големи хора,
само веднъж да дойда само туй мий зора…
Голям град – пълно е със стока,
толкус коли напрао ми сa спира тока…
Голям град – голяма мръсотия.
Нищо! Тука ше развивам търговия.
Голям град – пълно със боклуци.
Нищо… столичани искам да са мойте внуци.


Софийски автомобил в елитен столичен квартал
Прибирам се от работа. Някой е счупил прозореца на входната врата и две бабички стоят пред входа, цъкайки с език… Докато чакам асансьора, чувам:

– Марче, да знайш, това е само некой долен, мрррръсен про-вин-ци-а-лист!

Отивам при бабите и казвам:

– Марче, да знайш, аз съм про-вин-ци-а-лист… ама не бъди сигурна, че съм счупил стъклото!

Млъкнаха… Млъкнаха, щото на Марчето й пренесох оня ден столичната бебешка количка, в която беше напълнила толкова зелки от „Женския пазар“, че самият аз едва я качих по стълбите…
Марчето млъкна. Но по темата „столица vs. провинция“ не се мълчи. Колкото пъти видя подобна тема, толкова пъти виждам злобни коментари и от двете страни.
Роден съм в Шумен. Детските ми години съм изкарал предимно на село. Живял съм в Русе. Учил съм в Пловдив. Работил съм във Варна. Сега живея в София. Имам приятели от Бургас, Поморие, Дългопол, Казанлък, Видин, Благоевград, Нови Пазар, Стара Загора, Сливен, Горна Оряховица, Долна Джумая, Две могили, Три уши, Димитровград, Хасково, Шкорпиловци, Просторно, Душанци… и сигурно още хиляди места в България. Това прави ли ме провинциалист?
Само през тази година посетих 10 държави. Прабаба ми е гъркиня. Това прави ли ме чужденец?
Вече три години живея и работя в София. Оправям се с трафика, кварталите, хвърлям си боклуците разделно и ходя в „провинцията“ винаги, когато мога. Не ми е проблем да си сменя регистрационния номер на колата или да си направя адресна регистрация (то по нашите закони и на „Съборна“ 1 можеш да си направиш адресна регистрация)… но не съм го направил. Колата ми нито ще стане по-бърза, нито ще намали трафика, ако е със софийска регистрация. Плащам си данъците и сред основните ми човешки права е да пребивавам където си реша… И най-важното: не документите и регистрационния номер те правят столичанин… Не те определят дали ще се съобразяваш с другите, дали ще чупиш стъкла, дали ще дереш коли (здрасти, Анна), дали ще псуваш и дали ще караш като идиот/сляпа баба… (здрасти, Анна)…

Като споменах Анна, мислех да направя няколко цитата от блога й, но тя е решила да го махне от „публичния регистър“. Гугъл изрови само това от там:

Бесни селяни, които са в София от няколко години, псуват „софиянци” и не знаят имената на улиците. Арогантни глупаци, които правят пътуването ти непоносимо с евтини цигари и тиха чалга. Мисля, че мога да изброявам още доста.

Затова само добавям линковете, може пък да реши да ги отключи някой път…

И продължаваме с летните мисли на Делян и по-точно с това:

Делян*
*Без редакции и промени. Оригиналният правопис е запазен.

Прави ли ви впечатление колко са празни улиците? Как има къде да се паркира? Как задръстването вече се измерва в не повече от две коли до кръстовището? Как въздуха ненадейно стана по-чист? Градския транспорт днес сякаш дойде на време? Никой не ви е засичал на кръстовището? Никой не се предреди? И никой шофьор днес не ви е викнал „пидирас”, а дори маршрутките сякаш спазват правилата за движение?

Аз днес го забелязах. Когато всички коли заедно с мен спряхме пред една пешеходна пътека, за да мине жена с бебешка количка.
Очевидно е дошъл месец Август – месеца, в който според брат ми само Софиянци са си в София. А дори част и от тях може би са отишли на море.

(край на цитата)

Коментарите може да се синтезират така:

Софиянците казват: Така е, София е рай, когато се изнесат селяните.
Провинциалистите казват: София е рай през лятото, защото тъпите софиянци отиват да си киснат задниците на морето.
Истината е: Всички ходят на почивка през лятото и е нормално софийският трафик да се пренасочи по черноморските пътни артерии.

„Софиянец в колата“
Снимка: Pierrot
И с неговите мисли съм съгласен, между другото…

Няма да ви занимавам с допълнителни примери за ругатни тип „селяните вън“, които можете да видите във всички форуми – пишат го ерудирани адвокати и 12-годишни тийнейджърки с правопис тип „provincqlisti mahaiti sa podiavo li te“.
Войната между „софиянци и селяни“ се използва и за реклама. („Диър селинджър, искаш ли да станеш софианец?“) Вижте блога на Strangera направо, аз нямам какво да добавя.

Дори „24 часа“ писаха с големи букви (виж материала в блога на Симион):

Да затворим ли София за селяни?

Ето защо според мен спорът е безсмислен и ще цитирам едно гневно „провинциално“ мнение, с което съм 99% съгласен…

TAfricanski*

*Мнението е взето от форума на dir.bg без редакции и промени.
Оригиналният правопис е запазен.

От коя провинция иска да отиде в София? От Северен Рейн Вестфалия, от Долна Саксония или от Бавария? На мен в България не ми е известно да има провинции. България е унитарна държава. Не ми е ясно на какво отгоре се гради имперското ви самочувствие на граждани на Града. Нито се намирате в Рим, нито пък живеем в Древността. Поне според законите на България не ми е известно всичко извън областта София-град да е предназначено само да плаща данъци на Метрополията в замяна на охрана от варварски набези и под заплаха от бой, че да си позволява някой да ме нарича провинциалист. Бях ли достатъчно ясен?
Много интересно как досега не се е намерил нито един немец или нито един холандец, който да ми каже къде не ми било мястото, а вие, нещастници, си позволявате да давате подобни акъли. Можете само да злобеете, че другите хора живеят на приятно място и идват до София само за да се възползват от административните услуги, които тя предлага като столица, а вие живеете на гадно, но честно ви казвам, това не е мой проблем. Никой не ви е спрял да се преместите на по-приятно място. И аз не разбирам какво пречи централата на някоя фирма да е във Велинград или в Самоков. Вие се маймунчите там, правите си живота гаден, слагате си всичко в София, после ние сме ви били виновни.
Уважаеми, София е много повече моя, отколкото Русе ваш, защото София е столицата, в нея се наливат ресурси от цялата държава, за да е представителна и за да изпълнява функциите си. В замяна на това София е на всички. Ако някой от вас не се възползва от инфраструктурата, изградена с държавни пари, и въпреки това хората от другите части на страната му пречат, нека приеме личните ми извинения. На тия, които се възползват от икономическите, културните и всички други облаги, които получават благодарение на парите, които аз съм платил като данъци, мога само да се усмихна пренебрежително.
Хората в Габрово са много по-прави да се сърдят, че камиони им мачкат центъра по 24 часа на ден, защото Габрово е Габрово – има си хора, има си община, там всичко си е тяхно. Държавата не им е направила околовръстен път и заради това се руши тяхната инфраструктура, задръства се, рискува се техният живот. В София всичко е на всички българи, така че нямате право да мрънкате. Ако не ви изнася – никой не ви е спрял да живеете някъде другаде. Ама ви е под достойнството, нали. Щото имате самочувствието, че сте най-великите, понеже сте столичани. Смех… Заради това и карате като камикадзета – от Витоша по високо нема, от Искъро по длибоко нема. Аз съм със „С“, всички трябва да ми дават път.
Преди няколко дни един колега първа година искаше да ме пита колко ракия си нося от България (за студентите в Германия това е равносилно на злато) и ми вика „Колко ракия си носиш от София?“ Доста показателно.
Между другото, аз съм един щастлив българин, защото не ми се налага да ходя в София по никакъв повод. Имам си на 60 км от нас една друга столица, която ми предлага всичко, което ми липсва в Русе. Кеф ти летище, кеф ти второ летище (и нито едно от тях не го затварят, като има мъгла), кеф ти Икеа, кеф ти университет (да, по-добър е от СУ, съжалявам), кеф ти трамваи, кеф ти метро, кеф ти ескалатори, кеф ти задръстване, кеф ти австралийско консулство, кеф ти ЖП връзка със Западна Европа Не е ли тъжно, че до Букурещ пътувам по 4-лентов път, а евентуалната 4-лентова връзка на Русе с евентуалната магистрала Хемус, по която евентуално ще мога да стигам до нашата си столица, се дъвче като проект от години и е все още пожелание? И знаете ли кое ми е единственият проблем да ходя по-често в Букурещ? Таксата мост, която централното софийско правителство си позволява да ми събира, за да си пълни централния бюджет, с който да решава вашия проблем с вашия боклук, да ви прави метро или да ви вози с обновени вагони до Бургас. Е как да не ми се разгарят идеи за сепаратизъм от софийската централна власт, при положение, че от София виждам само лошо? Че ако Берлин почне да събира по 8€ на преминаване на националната граница между Германия и Австрия, Бавария на следващия ден ще обяви независимост бе! Етническите различия в международното право сами по себе си не са основание за сепаратизъм, но ако правата на някоя група от обществото са системно нарушавани, това вече Е легално основание за сепаратизъм. Моите права на свободно придвижване и икономически просперитет се погазват, за да събира София 35 милиона евро на година в централния бюджет.

Имате нужда от спешна промяна на провинциалното мислене точно вие, софиоцентрични индивиди. Колкото по-бързо се научите да мислите като едни съвременни граждани, а не като комунистически бабички от някое село, толкова повече нерви ще спестите и на себе си, и на другите.
(край на цитата)

Така… Саутпорт е един малък град близо до Манчестър, Великобритания… Хората там са скучни и ограничени по мнението на повечето нашенци… Но ако дойде Джон Смит от Саутпорт в София, той не е провинциалист… Напротив – даже не бива „да се излагаме пред чужденците“. Ако не е Джон Смит от Саутпорт, а Данчо Стоянов от Сливен, той е тъп селянин. Хмм… странни класификации. И неверни. За да кажа какво според мен разделя простаците и свестните хора, ще цитирам и няколко реда от блога на Templar за… (следва цитат, за запазването 1:1 вече си знаете)

…разлики от почти 3-пъти в КПД-то на антропогенезата между старата градска част и дълбоката провинция? Обективно, без обиди и без емоции, защо има разлика?

Диалектическия материализъм на комунистите учеше, че битието определя съзнанието. Демек, ако живееш мизерно ще бъдеш мизерен и по душа.
На мен ми се струва, че това съждение почива на грашна логическа връзка.

Съзнанието се определя от семейството и приятелската среда, в която се формираш като личност. Ако живееш бедно, дори в мизерия, но в духовна и културна среда с ценностна система, то имаш всички шансове да се развиеш като личност.
Ако живееш в безкнижие, в среда, в която алкохолизма е ежедневие, чалгата – постоянен звуков фон, а най-близката културна институция (опера, театър, библиотека) се намира на 40 км. , шансовете ти са минимални. Но дори и да живееш до църква, трябва някой да те заведе вътре докато си дете…
Така че, един младеж или девойка, израсъл в къща на старата главна в Шумен или Свищов, с холна гарнитура от варен бук от 33-та година, дантелена покривки плетени на една кука, гоблен „Старата воденица“ на стената и домашен сладкиш „агнески“ под стъклена похлупак „камбана“ вероятно ще има повече предпоставки да бъде заведен в църква, театър, книжарница. Статистическата вероятност да стане гражданин е по-висока… отколкото някой софиянец от Надежда 2, свикнат от малък, че всяка вечер се реже една голяма салата и се сяда със съседите на самоделна маса на стълбищната площадка, където на 19“ телевизор BEKO се гледа Шоуто на Слави…
Мястото на раждане, семейната среда и околната среда в никакъв случай не са определящи и ограничаващи за развитието на личността, но са важна предпоставка, бонус, който имащите го използват или не, а нямащите, стига да искат наваксват с допълнителни усилия, за което само можем да свалим шапка на успелите.

(край на цитата)

Затова…

Имам първо и последно обръщение към „софиянци“ или по-точно към тези, които мразят провинциалистите:

Мили софиянци… Наистина не се дръжте така, сякаш София е автономна област на България. Тук съм само и единствено заради хубавата си работа, която много обичам. Обещавам ви, че когато получа подобна възможност за работа и развитие в Русе или Пловдив, например, веднага ще се самоекстрадирам от София и ще ви оставя да й се радвате на двучасовите задръствания, мръсния въздух, боклучавите улици и бездомните кучета… И не забравяйте какво е казал Хемингуей: „Всичко, което е далеч от морето, е провинция“.
И няколко думи към „провинциалистите“ или истинските простаци, които паркират неправилно, хвърлят си фасовете навсякъде, пътуват гратис и цапат красивата ни столица:
София е страхотен град. По-голям, по-скъп, по-мръсен, по-натоварен и въпреки това прекрасен. Пълно е с идиоти, но повечето хора са свестни. Шофьорите са толерантни и се пускат един друг, някои дори спират на пешеходните пътеки. Няма нищо лошо да оставиш колата си на платен паркинг – спестява много нерви на всички. Заплатите са по-високи, но и стресът е по-голям. Затова, ако нямате основателна причина да бъдете тук, наистина няма смисъл да идвате. Ако пък идвате, не се дръжте в стил „Не съм от тук и съм за малко“. Пазете София чиста и се съобразявайте с другите. Не е сложно.

Накратко:
Софиянец ме обижда точно толкова с „провинциалист“, колкото един русенец със „софиянец“… Мога да се справя със софийския трафик, мога да впрегна и магаре с каруца. Мога да ви кажа три хубави столични ресторанта, както и три страхотни рецепти с гозбите на леля ми от Разград. Опитвам се да съм толерантен шофьор, независимо дали съм в София, Пловдив, Варна или в центъра на селце със 100 души население. Аз съм гражданин на света. Всички сме… И вместо да се чувстваме европейци и част от нещо много по-голямо от България, ние се делим на това кой от коя махала е… Напомня ми на бой по време на детски футболен мач… Проблемът е, че повечето от нас не са в детската градина.
Не вярвам този пост да промени нещо във войната… но съм длъжен да ви кажа, че на този свят има много по-важни неща от това откъде си! Левски е от Карлово, Ботев – от Калофер, Вазов – от Сопот, цар Борис ΙΙΙ – от София, Стефка Костадинова – от Пловдив, Димитър Бербатов – от Благоевград, а Слави Трифонов – от Плевен. Обичам България. Обичам народа си…
И няма никакво значение къде си роден… Има значение само какъв си, какъв искаш да си и колко континенти, държави, градове, села и хора може да побере сърцето ти!