„От днес имам вече нови панталонки“ не е гей-песничка!

Докато дундуркаме Вики, сменяме памперси и се приспиваме, пеем песнички… Майката на Виктория си припомни песничките от детството си („Зайченцето бяло“, „Чело коте книжки“, …), а татко й – дори акордите за китара (добре, че повечето песнички се пеят на по три акорда)…

Сменянето на пелени и свиренето на детски песнички на китара обаче е изключително трудно да се прави в един и същ момент, така че купихме и два диска с детски песнички… Заради авторски права ли, заради модата ли, мелодийките са миксирани с диско бийт, а текстовете са променени с някоя дума или пък пропуснат куплет…

Така, от дума на дума, стигнахме и до песента „От днес имам вече нови панталонки“… Нямахме спор за това, че песента е много стара, но пък трябваше да се хванем на бас дали песента е писана за момче или за момиче…

Докато се опитах да изровя доказателството от Интернет, попаднах на доста други интересни неща (включително и на авторското ми стихотворение „Ежко в гората„, което съм писал като седемгодишен, но това е друга тема)… Видях едноименен блог („Семки и бонбонки„) и дори хора, които си мислят, че в песничката става въпрос за извратена майка, която иска да направи сина си гей… Объркването е разбираемо, ако не си наясно с факта, че някога малките момчета са носели рокли от момента, в който пропълзят до към 3-4-годишна възраст… Между другото, спомням си, че в час по литература правихме анализ на това стихотворение, което е писано от Веса Паспалеева (1900-1980 г.), ето го и оригиналният текст (взет от Националния литературен музей от Слово.БГ и леко пипнат от мен след това):

Оригиналното изображение и статия за 100-годишнината на поетесата можете да видите тук.

Броеници

Не може да не сте играли на криеница, ластик, настъпванка и всички ония игри от едно време, когато никое дете нямаше комппютър, а Nintendo Wii дори не беше измислена…

Имахме си броеници за жмичка:

„Две петлета се скарали
пред поповата врата.
Поп излязъл и им казал:
Иж, миж, ти жумиш“

Имахме си броеници за скачане на ластик:

„Ема-есаса, есаса о първия,
ема-есаса, есаса о втория…“

Чак след време разбрах, че това е побългарен спелинг на MISSISSIPPI („ем ай ес ес ай ес ес ай пи пи ай“).

Имахме си броеници на измислен език:

„Аката баката чуката бе
андер фандер до ми ре
кики рики романтики фронс“

Може би най-известната броеница е:

„Ала бала ница

турска паница

ах, гиди Ванчо

наш капитанчо

с пушка на рамо

с дупе насрано!“

Не ми е известно защо, но темата за наакването и напикаването си беше доста… как да кажа… преекспонирана. Спомням си още една:

„Анчето се напикало

на чаршафчето си бяло,

колко капки изпикало

ще ми кажеш ти!“

След което, ако запитаният има достатъчно познания в областта на математиката, може да изчисли колко капки да каже, за да бъде или да не бъде избран…

Имаше и местни броеници, например в Русе имаше една, започваща с:

„Бай Ганьо пръднал,

Дунавът замръзнал,

корабите спрели,

рибите умрели…“

А вие спомняте ли си какви сте ги нареждали в детството си?