„От днес имам вече нови панталонки“ не е гей-песничка!

Докато дундуркаме Вики, сменяме памперси и се приспиваме, пеем песнички… Майката на Виктория си припомни песничките от детството си („Зайченцето бяло“, „Чело коте книжки“, …), а татко й – дори акордите за китара (добре, че повечето песнички се пеят на по три акорда)…

Сменянето на пелени и свиренето на детски песнички на китара обаче е изключително трудно да се прави в един и същ момент, така че купихме и два диска с детски песнички… Заради авторски права ли, заради модата ли, мелодийките са миксирани с диско бийт, а текстовете са променени с някоя дума или пък пропуснат куплет…

Така, от дума на дума, стигнахме и до песента „От днес имам вече нови панталонки“… Нямахме спор за това, че песента е много стара, но пък трябваше да се хванем на бас дали песента е писана за момче или за момиче…

Докато се опитах да изровя доказателството от Интернет, попаднах на доста други интересни неща (включително и на авторското ми стихотворение „Ежко в гората„, което съм писал като седемгодишен, но това е друга тема)… Видях едноименен блог („Семки и бонбонки„) и дори хора, които си мислят, че в песничката става въпрос за извратена майка, която иска да направи сина си гей… Объркването е разбираемо, ако не си наясно с факта, че някога малките момчета са носели рокли от момента, в който пропълзят до към 3-4-годишна възраст… Между другото, спомням си, че в час по литература правихме анализ на това стихотворение, което е писано от Веса Паспалеева (1900-1980 г.), ето го и оригиналният текст (взет от Националния литературен музей от Слово.БГ и леко пипнат от мен след това):

Оригиналното изображение и статия за 100-годишнината на поетесата можете да видите тук.

Зарибени от мен блогъри: Тони

Нова седмица, нов късмет…
Минаха повече от две години, откакто си имам блог… През това време изписах над 600 поста, получих много коментари, обсъждахме много неща заедно…

 

Спокойно мога да твърдя, че има няколко души, които зарибих да си направят блог… Всъщност не знам защо, но само мацките успявам да зарибя да си направят блог, мъжете нещо не ми се връзват на простотиите 🙂 Блоговете на някои от мацките са в забрава, други се поддържат много рядко, трети – ежедневно. И всеки ден от тази седмица ще ви разказвам за по един такъв блог и една мацка. Enjoy!

 

Започвам с първия ми „зарибен“ – Тони.

Adelfia

http://adelfia.blogspot.com

Известна още като Bubolina, „българката“ от клипчето „Рестартирай ме“ на ФМИ или просто… Тони.

Принципно е от Димитровград, но живее в Пловдив, заедно с друг голям мой приятел (Митко). Завършила е ФМИ, спец. информатика и си умира да се занимава с 3D анимация. Фен на делфини, шофиране с „нормална скорост“ (180 км/ч), фотография и един особен отенък на синия цвят, който можете да видите и в долната част на снимката.

В блога си Тони пише около веднъж годишно, но пък постовете й просто счупват!

Любими три поста от блога на Adelfia:

(те общо взето всичките са толкова)

Dr. Love се завръща!

Имало едно време едно момче… То се занимавало с програмиране, а от време на време даже се влюбвало – ту по-нещастно, ту по-щастливо… Когато станало на 16 години, някой му подхвърлил идеята да напише любовен роман…
Да, де, ама момчето нали се занимавало с програмиране, решило да направи любовен роман, предназначен специално за програмисти… Или така нареченият Love Carrier, в който всеки компютърен маниак можел да се позабавлява и да намери решение на любовната си мъка…
По-късно, през 2000 г. когато Интернет бил вече понавлязъл дори в България – родината на момчето, то започнало да прави уеб-сайтове. И направило сайта на Dr. Love – всеки можел да пише по различни любовни проблеми чрез сайта – да сподели своите несгоди или пък да даде съвет за чуждите.
Днес сайтът на Dr. Love стана на 6 години… Бащата (т.е. аз) изобщо не се грижи за рожбата си от две-три години насам, ама рожбата явно е набрала популярност… През последния сезон сайтът е посетен от средно 100-тина души на ден, а в дните около св. Валентин 2000 души са щракнали на линк към Dr. Love.
Подобен трафик въобще не е за подценяване, така че при първа възможност ще осъвременя сайта… Но за съжаление няма да е този месец… Работата ме е обгърнала като добре покарала лоза; като момиче, което гушка любимото си коте… и все пак – като работа! Така че, да се захващам 🙂