„От днес имам вече нови панталонки“ не е гей-песничка!

Докато дундуркаме Вики, сменяме памперси и се приспиваме, пеем песнички… Майката на Виктория си припомни песничките от детството си („Зайченцето бяло“, „Чело коте книжки“, …), а татко й – дори акордите за китара (добре, че повечето песнички се пеят на по три акорда)…

Сменянето на пелени и свиренето на детски песнички на китара обаче е изключително трудно да се прави в един и същ момент, така че купихме и два диска с детски песнички… Заради авторски права ли, заради модата ли, мелодийките са миксирани с диско бийт, а текстовете са променени с някоя дума или пък пропуснат куплет…

Така, от дума на дума, стигнахме и до песента „От днес имам вече нови панталонки“… Нямахме спор за това, че песента е много стара, но пък трябваше да се хванем на бас дали песента е писана за момче или за момиче…

Докато се опитах да изровя доказателството от Интернет, попаднах на доста други интересни неща (включително и на авторското ми стихотворение „Ежко в гората„, което съм писал като седемгодишен, но това е друга тема)… Видях едноименен блог („Семки и бонбонки„) и дори хора, които си мислят, че в песничката става въпрос за извратена майка, която иска да направи сина си гей… Объркването е разбираемо, ако не си наясно с факта, че някога малките момчета са носели рокли от момента, в който пропълзят до към 3-4-годишна възраст… Между другото, спомням си, че в час по литература правихме анализ на това стихотворение, което е писано от Веса Паспалеева (1900-1980 г.), ето го и оригиналният текст (взет от Националния литературен музей от Слово.БГ и леко пипнат от мен след това):

Оригиналното изображение и статия за 100-годишнината на поетесата можете да видите тук.

Kad Hodaš / Кад Ходаш / Като ходиш

Отдавна не съм правил превод на песен, а „Кад Ходаш“ (виж видео) на Рибля Чорба (Riblja čorba / Рибља Чорба) е първата не-чалга песен, която чух и научих на сръбски… Още повече, че на 20 юли групата гостува във Видин. И така: авторски превод на песента, при това годен за пеене:

Kad Hodaš

Veče ne miriše na rakove i školjke,
Mesec je bleda fleka boje cimeta,
Uzimaš cipele za šetanje kroz snove,
Ulica voli ritam tvojih koraka.

Vetar se provlači kroz nepoznate reči,
Asfalt se miluje sa tvojim štiklama,
Suviše je mekan da bi mogao da spreči,
Ovo je veče puno tvojih tragova.

Kad hodaš, ne zastajkuješ,
I zemlju ne dodiruješ,
A mene ne primećuješ
I uporno se trudiš,
Da me prođe požuda,
Jos drhtim od tvog pogleda;
Iz nekih starih razloga
Ne mogu da se sredim

Като ходиш

Вечерта не мирише на раци и на миди,
и във канелен цвят е бледата луна.
С обувки за разходка из сънищата идеш –
улицата влиза в ритъм с твойте ходила.

Вятърът през непознати думи се провира,
асфалтът гали нежно твойте токчета,
ала е твърде мек да може да те спира
и с твоите следи е пълна вечерта.

Като ходиш ти за миг не спираш
и земята даже не допираш,
мен изцяло игнорираш
и сякаш се опитваш
да прекършиш мойта страст,
от твоя поглед треперя аз
и причини стари в бездънна паст
поглъщат мойте мисли…