Игрите на глада

Сещаме се само за пет възможни причини да попаднете на този пост:

  1. Гладни сте.
  2. Играе ви се.
  3. Четете блога ни редовно.
  4. Киномани сте.
  5. Попаднахте тук случайно.

Признайте си, която и да е причината, ще гледате филма. Най-малкото защото приятелите ви са го гледали, всички говорят за него, а и скоро не е излизал филм с толкова масивна реклама. Има дори и чудесен официален сайт на български език.

Какво ви трябва да знаете?

Действието се развива в бъдещето. В Северна Америка е държавата Панем, където властва тоталитаризмът, а правителството е възприело конфликтът „столица-провинция“ малко по-насериозно, отколкото е нужно. И понеже преди време е бил вдигнат бунт срещу столицата, който е потушен, правителството решава частично за назидание, частично за възпоминание и частично от тотален идиотизъм да се организират кървавите „игри на глада“. Какво представляват игрите? 24 нещастници – 12 окръга по 1 момче + 1 момиче (задължително тийнейджъри) биват избрани на случаен принцип от хилядите билетчета за участие (освен ако някой не реши да участва доброволно, разбира се, както и се случва). За още по-голям драматизъм е въведена „обратна купонна система“, т.е. за да оцелееш в мизерията ти трябва храна, а правителството ти я дава, ако си пуснеш името в урната още веднъж… и още веднъж… и още веднъж… Което е абсолютно икономически онеправдано, но в този филм не трябва да се замисляте за такива подробности. Важното е да се стигне до момента, в който игрите започват с микс от бляскав фестивал в стил „Рио де Жанейро“ и реалити шоу с водещ в стил „Ники Кънчев в Биг брадър“… Добавете високи технологии, много държавни пари, пръснати за игрите и още един милион научно необосновани фантастики и получавате „Игрите на глада“.

Катнис Евърдийн (Дженифър Лорънс), която се грижи за цялото семейство, хранейки майка си и сестра си като ловува нелегално „зад граница“ е една от участничките. Всъщност, избират малката й сестра, но за да я спаси, тя решава да се пробва. Дженифър Лорънс изглежда супер, особено за умираща от глад, изнемощяла, едва ли не бедстваща жена. Но естествено, разбива ги като стой, та гледай – имате 142 минути да се насладите на всеки детайл от историята, която между другото е писана по книгата на Сюзан Колинс. Книгата е първата от три, така че ще чакаме две продължения – не сме я чели, повече информация има тук. Иначе книгите са излезли и на български вече.

Като цяло, ако се абстрахирате да следите фактологията във филма и странното държание на хора пред публика с около 95,83% шанс да умрат, а и чувството, че режисьорът (Гари Рос) е колеблив, дали участниците трябва да са настанени в нещо грандоманско и луксозно или в тясна затворническа килия (баси дългото изречение), филмът става за гледане. Впечатляващо е, че рейтингът на филма е „над 13 години“, но брутализмът на игрите се усеща и зрителят съпреживява нещата и без капка кръв (сладурите от рекламата  „ако плюете кръв, когато си миете зъбите“, научете се как се прави!). Ако добавите добрата актьорска игра (липсата на емоции я отдаваме изцяло на режисьора) и готината Дженифър Лоурънс (в ролята на Катнис), както и яките ефекти, почти няма да съжалявате за дадените пари… Disclaimer: яките ефекти не включват размазаните кадри на подвижната камера, която трябва да изглежда естествено, но си е леко дразнеща на моменти. Но най-голямата глупост са хората, които се радват на смъртта на деца. Не мисля, че който и да е народ, държава или човек биха се радвали на подобно нещо, било то и в бъдещето…

Какво не ви трябва да знаете? (за тези, които са гледали филма)

Да видим… Можем да ви кажем малко ненужни факти, например: Името „Катнис“ идва от растение от род „Сагитария“, т.е. стрелец. Или, че ако искате да изсвирите мелодията й за сигнализиране, трябва да запеете „сол-си бемол-ла-ре“… Може би ще се впечатлите и от факта, че в Панем има супер-бързи влакове стрели, компютърно-генерирани реални животни, GPS импланти и лекарства, които лекуват тежки прободни рани и изгаряния за секунди… Въглищата обаче се добиват на ръка, добитъкът се храни с хляб (не се генерира компютърно, нали народът трябва да мре от глад), а хлябът се пече на ръка, от пич, който се казва Пита (ау, какво съвпадение!).

Малко „военни“ трикове – никога не атакувайте враговете си, ако те хъркат до вас, а вие сте въоръжени до уши! И не се безпокойте, ако смъртния ви враг виси на дървото, под което спите кротко… Също така, винаги наобиколете ценните си провизии с мини, за да може да ви ги взривят (а и вас самите) отдалече.

Друг важен момент, който не ви трябва да знаете – така и не става ясно дали Катнис е с пусната или вдигната коса (сменя се в няколко кадъра през няколко секунди на моменти). За нелепата любовна сцена между Катнис и Пийта не ни се говори даже… казахме си по едно „оффффффффф“ и унищожихме и последните останали пуканки от отегчение.

Оценка на Петър: 5/10

Оценка на Биляна: 7/10

Очаквайте продължения, игри, книги, книги-игри, брандирани сойки-присмехулници като плюшени играчки, златни брошки и автомобилни тапицерии… филмът може и да не ни харесва, но вече е хит (добре, де, Биляна ще гледа и другите две части, ако ще да е и само заради Лени Кравиц)! А ако нашето ревю не ви е харесало, това и това май са по-добри!

Шерлок Холмс

IMDB: http://www.imdb.com/title/tt0988045/

Официален сайт и трейлър: http://sherlock-holmes-movie.warnerbros.com/

Оценка: 4/10

Гледахме „Шерлок Холмс“ на кино… Режисьорът Гай Ричи определено си остава Гай Ричи – има много бой, пиене и флирт – дори прекалено много. Винаги съм знаел, че Шерлок е извънземно поддържан, винаги сресан, идеално избръснат, с типични английски обноски…

Този Шерлок (Робърт Дауни Джуниър) обаче се разхожда с тридневна брада, има не по-малко-дневно пиянство, небрежно рошав е, участва в нелегални вечерни боеве и се облича като… (вижте по-горе, всъщност). Уотсън (Джъд Уоу) лично на мен много ми допадна, въпреки че и той е мно-о-ого далеч от романа.

Самата история е покушение срещу Англия, но като цяло просто навързва сцените… Пълно е с гафове – на мен така и не ми стана ясно как мацката (Рейчъл МакАдамс) за 10 секунди се озова от Биг Бен до Тауър Бридж, при условие, че разстоянието между двата обекта е три километра и то по права линия!

Филмът има готини сцени и развлича, но определено не си струва да си давате парите, за да го гледате на кино…

Airsoft във Враца

Този уикенд се изнесохме фирмено към Враца и се разцепихме тотално… За първи път се пробвах и в еърсофт – нещо като пейнтбол, но доста по-добро: оръжията са много по-реалистични, стреля се не с разпльокваща се боя, а с малки пластмасови топчета, следователно цапа и боли по-малко…
Иначе, по информация от сайта, линкнат в края на този пост Аirsoft представлява учебно-тренировъчна система, която позволява отработване и провеждане на военни или полицейски бойни действия с абсолютен реализъм, достагайки високи нива на адреналина. Играта по света е позната под няколко имена: Еърсофт (Airsoft), Страйкбол (Strikeball), Софт Еър (Soft Аir). Заражда се през 80-те години в Япония, в последствие става начин за трениране на специалните части на САЩ и Германия. Оръжията в Еърсофт-а са абсолютно копие на оригиналните и предоставят всички необходими детайли, нужни за усвояването на едно огнестрелно оръжие – късо или дългоцевно. Съществената разлика е, че тук всяка грешка е предпоследна, поправима и може да се анализира и коментира. Така се развиват и утвърждават рефлекси и навици, които биха спасили човешки живот в една критична ситуация.

Не мога да ви опиша усещането да се гърмиш с колегите из планината, прикрит от мъглата и дъжда… Затова, снимки:

Автоматите са готино нещо, но истинската ми сила (и за мое собствено учудване) се оказа снайперът…

Аз скромно ще си замълча по въпроса колко съм добър със снайпер, само ще кажа, че уцелих врагът-снайперист фронтално в… оптичния мерник!

То не че не може с автомат и снайпер заедно, де…

Някои от колежките също се включиха! По-долу сме с Дари, боен QA в нашата фирма… треперете, девелопъри!

Както вече казах, оръжията са много реалистични… Интересно ми е какво ли би станало, ако полицията ни спре и каже: „Отворете багажника, ако обичате…“
Тук е мястото да благодаря и на колегите, които решиха да се изявяват кулинарно… Стрелбата си е стрелба, ама друго е като се завърнеш от битка да те чака скара, бира и сръбска музика! Косово ряпа да яде 🙂 Иначе препоръчвам всички маниаци на Counter Strike да се пробват в реалния му вариант. А и не само на тях… Повече за играта еърсофт – тук.