QA: Challenge Accepted – една моя сбъдната мечта

Не съм писал през март… нямах време, защото с помощта на моите приятели, близки и колеги сбъднах една моя мечта – да направим яка техническа конференция за специалисти по софтуерно тестване… и мисля, че ни се получи!

Disclaimer: Всичко написано тук си е мое лично мнение и не бива да се счита за официално мнение от конференцията QA: Challenge Accepted по какъвто и да било начин.

Какво трябва да знаете, ако решите да правите подобно събитие?

DSC_4691Първо, трябва да се заредите с много добро настроение, много енергия и да се заобградите с такива хора (сами няма да се справите).

Второ, това е тежка и неблагодарна работа, която отнема много време, енергия и ресурси – дори подготовката на сватбата ми беше нещо по-лесно: пак имате наем на зала, осветление, видео и фотозаснемане, гости, DJ и афтърпарти, но на сватбата поне няма спонсори, фактури, договори и лектори…

Трето, ако правите подобно нещо за първи път, ще минете през десетки итерации за всяко нещо… например дизайнът на лого. Преминахме през десетки итерации, за да достигнем до крайния резултат:

logo-iterationsБлагодарение на Боян Колев достигнахме до финалното лого, но дори то не се оказа съвсем финално – Деница Ноева направи допълнителни илюстрации, като любимата ни от тях превърнахме в стикери и подложки за чаши, раздавани на конференцията:

qa-challenge-podlozhkaИмаше и по-брутални идеи, които се чудех дали да споделя, но хайде:

qa-challange-accepted-smashedqa-challange-acceptedИ това е само един пример! Сега си представете толкова итерации и за дизайна на сайта, брошурите, баджовете, плакатите с програмата, тениските, рекламните торбички за участниците, тяхната предпечатна подготовка и отпечатване, но също и осигуряване на зала, Wi-Fi, лектори, билети, фактури, кафе, чай, захар (а, да, бъркалки), мед, мляко, минерална вода, сандвичи (и вегански!), бира за афтърпартито, кой взе връзки за баджовете, платихме ли на Интерпред, как ще преместим барбароните от офиса до залата, сложихте ли рекламните материали на Елфи Турс в торбичките, включихме ли представянето на трета лекция в сценария на водещите, кой ще вземе тениските от рекламната агенция, обадиха се, че Иван няма да идва и на негово място ще пристигне Пенка, ама дали може да сменим мъжка XL с женска S за неговия пакет…

DSC_4637…барбароните в кръг ли ще ги редим, къде е тоалетната, недейте да лепите тук, абе вие взехте ли бъркалки в крайна сметка, къде е фактурата, как ще пренесем 800 бутилки минерална вода на един курс, пуснахме ли обявление във Facebook, как така не може наливна бира за афтърпартито, къде са водещите… през последните дни лудницата е неописуема 🙂 А аз си представях лежерно събитие с много бира и две-три лекции за аромат.

DSC_4651Един бърз пример с направата на баджовете: първоначалният дизайн там си остана, но всички знаем, колко е дразнещо, когато баджът е отпечатан само от едната страна… Неизбежно се случва така, че се обръща точно от другата, „бялата“ страна. Затова решихме, че трябва да е двустранен – разбира се, няколко часа преди конференцията. Дребен детайл, който обаче се оказа проблем, доста труден за разрешаване. На една страница А4 излизат 8 имена с размер А7, а на следващата трябва да излязат същите тези 8 имена в разменен ред… Представете си следния списък:

1. Яна
2. Благовест
3. Милена
4. Ивелина
5. Боян
6. Веселин
7. Светослав
8. Златьо

За да стане двустранен бадж, трябва този списък да се превърне в:

1. Яна
2. Благовест
3. Милена
4. Ивелина
5. Боян
6. Веселин
7. Светослав
8. Златьо

2. Благовест
1. Яна
4. Ивелина
3. Милена
6. Веселин
5. Боян
8. Златьо

7. Светослав

Само по този начин можете да направите print merge така, че от двете страни на страницата да Ви се получи:

badges_rotationИ това – за списък от 300 души, като Excel-ските формули ги смятате при 6 часа сън за последните 48… После се оказва, че навсякъде баджовете били 9х5 см, а нашият е 10,5х7,5 см (А7) и търсим калъфчета, които да паснат на вече купените щипки. И се оказва, че голяма верига като „Метро“ в София няма налични калъфчета за 300 такива баджа. Ето защо броени часове преди конференцията хукваме към незнаен склад на едро, намиращ се между с. Бусманци и световноизвестните улици с гръмки имена „5002“, „5007“ и „5010“, където има повече лунни кратери, отколкото асфалтова настилка. Но това са подробности 🙂

DSC_4777Защото QA: Challenge Accepted не беше обикновено събитие – имахме лекции както за начинаещи, така и за напреднали – общо 6 (поради тази причина всеки имаше поне една лекция, която му допада супер много, но и поне една, която не му допада чак толкова). Докарахме лектор чак от Лондон, но говореха и едни от най-способните и известни хора у нас…

DSC_4744Имахме много подаръци от спонсори, уъркшоп, комедийно шоу, зала за дискусии, lightning talks, дъъъълъг обяд с огромни сандвичи, обилни кафе-паузи и дори една с коктейли Club Mate, подарихме и екскурзия до Санторини, а да не забравяме и афтърпартито с бира на корем. Като за конференция, провеждаща се за първи път не беше никак зле…

DSC_4894Аз лично научих страшно много за графичния дизайн, социалния маркетинг, предпечатната подготовка, фактуриране и осчетоводяване, видове юридически лица, договори, документи, спонсорски пакети, работата в екип…  Да не забравяме и друг важен фактор – останаха и средства, които ще отидат за благотворителност и организиране на бъдещи подобни събития… когато отново съберем сили за това.

DSC_4751Специални благодарности на Яна, Бояна и Борислав, които също като мен жертваха много време, усилия и енергия, за да се случат нещата, на спонсорите, които ни подкрепиха, на приятелите, доброволците и семейството ми, които активно се включиха във всичко това… защото удовлетворението също е голямо!

Автор на снимките: Николай Зайнелов, flare.bg
Логото и илюстрациите на QA: Challenge Accepted са със запазени авторски права.

Игрите на глада

Сещаме се само за пет възможни причини да попаднете на този пост:

  1. Гладни сте.
  2. Играе ви се.
  3. Четете блога ни редовно.
  4. Киномани сте.
  5. Попаднахте тук случайно.

Признайте си, която и да е причината, ще гледате филма. Най-малкото защото приятелите ви са го гледали, всички говорят за него, а и скоро не е излизал филм с толкова масивна реклама. Има дори и чудесен официален сайт на български език.

Какво ви трябва да знаете?

Действието се развива в бъдещето. В Северна Америка е държавата Панем, където властва тоталитаризмът, а правителството е възприело конфликтът „столица-провинция“ малко по-насериозно, отколкото е нужно. И понеже преди време е бил вдигнат бунт срещу столицата, който е потушен, правителството решава частично за назидание, частично за възпоминание и частично от тотален идиотизъм да се организират кървавите „игри на глада“. Какво представляват игрите? 24 нещастници – 12 окръга по 1 момче + 1 момиче (задължително тийнейджъри) биват избрани на случаен принцип от хилядите билетчета за участие (освен ако някой не реши да участва доброволно, разбира се, както и се случва). За още по-голям драматизъм е въведена „обратна купонна система“, т.е. за да оцелееш в мизерията ти трябва храна, а правителството ти я дава, ако си пуснеш името в урната още веднъж… и още веднъж… и още веднъж… Което е абсолютно икономически онеправдано, но в този филм не трябва да се замисляте за такива подробности. Важното е да се стигне до момента, в който игрите започват с микс от бляскав фестивал в стил „Рио де Жанейро“ и реалити шоу с водещ в стил „Ники Кънчев в Биг брадър“… Добавете високи технологии, много държавни пари, пръснати за игрите и още един милион научно необосновани фантастики и получавате „Игрите на глада“.

Катнис Евърдийн (Дженифър Лорънс), която се грижи за цялото семейство, хранейки майка си и сестра си като ловува нелегално „зад граница“ е една от участничките. Всъщност, избират малката й сестра, но за да я спаси, тя решава да се пробва. Дженифър Лорънс изглежда супер, особено за умираща от глад, изнемощяла, едва ли не бедстваща жена. Но естествено, разбива ги като стой, та гледай – имате 142 минути да се насладите на всеки детайл от историята, която между другото е писана по книгата на Сюзан Колинс. Книгата е първата от три, така че ще чакаме две продължения – не сме я чели, повече информация има тук. Иначе книгите са излезли и на български вече.

Като цяло, ако се абстрахирате да следите фактологията във филма и странното държание на хора пред публика с около 95,83% шанс да умрат, а и чувството, че режисьорът (Гари Рос) е колеблив, дали участниците трябва да са настанени в нещо грандоманско и луксозно или в тясна затворническа килия (баси дългото изречение), филмът става за гледане. Впечатляващо е, че рейтингът на филма е „над 13 години“, но брутализмът на игрите се усеща и зрителят съпреживява нещата и без капка кръв (сладурите от рекламата  „ако плюете кръв, когато си миете зъбите“, научете се как се прави!). Ако добавите добрата актьорска игра (липсата на емоции я отдаваме изцяло на режисьора) и готината Дженифър Лоурънс (в ролята на Катнис), както и яките ефекти, почти няма да съжалявате за дадените пари… Disclaimer: яките ефекти не включват размазаните кадри на подвижната камера, която трябва да изглежда естествено, но си е леко дразнеща на моменти. Но най-голямата глупост са хората, които се радват на смъртта на деца. Не мисля, че който и да е народ, държава или човек биха се радвали на подобно нещо, било то и в бъдещето…

Какво не ви трябва да знаете? (за тези, които са гледали филма)

Да видим… Можем да ви кажем малко ненужни факти, например: Името „Катнис“ идва от растение от род „Сагитария“, т.е. стрелец. Или, че ако искате да изсвирите мелодията й за сигнализиране, трябва да запеете „сол-си бемол-ла-ре“… Може би ще се впечатлите и от факта, че в Панем има супер-бързи влакове стрели, компютърно-генерирани реални животни, GPS импланти и лекарства, които лекуват тежки прободни рани и изгаряния за секунди… Въглищата обаче се добиват на ръка, добитъкът се храни с хляб (не се генерира компютърно, нали народът трябва да мре от глад), а хлябът се пече на ръка, от пич, който се казва Пита (ау, какво съвпадение!).

Малко „военни“ трикове – никога не атакувайте враговете си, ако те хъркат до вас, а вие сте въоръжени до уши! И не се безпокойте, ако смъртния ви враг виси на дървото, под което спите кротко… Също така, винаги наобиколете ценните си провизии с мини, за да може да ви ги взривят (а и вас самите) отдалече.

Друг важен момент, който не ви трябва да знаете – така и не става ясно дали Катнис е с пусната или вдигната коса (сменя се в няколко кадъра през няколко секунди на моменти). За нелепата любовна сцена между Катнис и Пийта не ни се говори даже… казахме си по едно „оффффффффф“ и унищожихме и последните останали пуканки от отегчение.

Оценка на Петър: 5/10

Оценка на Биляна: 7/10

Очаквайте продължения, игри, книги, книги-игри, брандирани сойки-присмехулници като плюшени играчки, златни брошки и автомобилни тапицерии… филмът може и да не ни харесва, но вече е хит (добре, де, Биляна ще гледа и другите две части, ако ще да е и само заради Лени Кравиц)! А ако нашето ревю не ви е харесало, това и това май са по-добри!

VW Club Fest 2012

На 11 март 2012 г. посетихме VW Club Fest 2012. Както гласи слоганът, изложението е „от фенове за фенове“ и главен организатор е Български Volkswagen Клуб. Като цяло мероприятието беше едно от най-добре организираните – ще започнем от това, че имаше безплатна занималня за деца, където Вики прекара известно време, за да може мама и тати да разгледат по-спокойно:Браво на организаторите! Както се досещате, фокусът на мероприятието е автомобили на VW-клуба, така че бързам да зарадвам Данчо с този пясъчно зелен Passat 1.9 TDI:

Естествено, имаше много други интересни екземпляри, като например рядък Golf 2 Rallye (5000 екземпляра в света) с 680 к.с. двигател. Ето как изглеждат нещата под капака:Друг Golf 2 пък имаше доста интересно озвучаване и осветление, заради което дори промених осветлението на логото в синьо, за да е в унисон:

Аудиото в същия този Голф:

И преди да сте започнали да говорите за Перник, бързам да ви представя един модел на Beetle от Враца, за който очаквам възклицания от читателките на блога:

Забележете, че снимката е семейна, т.е. с дядовците на новия Beetle, a на паното отзад можеше да се види и моделната история на VW. В същата зала бяха изложени и ретро автомобили, като този VW 181 Trekker oт 70-те например:Децата пък можеха да се снимат пред станалите традиционни за феста стари автомобили, покрити със слама:Посетителите можеха да оставят и пожелания (или каквито си решат тъпи надписи, разбира се) върху Полото на В. Павлов:

Тук бяха и колегите от Аudi-форума с три автомобила, като на снимката можете да видите Audi S2 Competition (в червено), а отзад е Audi 100S от 1967 г. (в оранжево):

Покрай любителските автомобили, VW България направи и три премиери за България (Passat CC, Up! и Beetle), а посетителите можеха да се насладят на цялата гама от нови модели на VW, всички в черно:

И докато Вики се прехласна по мигачите на новия Touareg, мама и тати си харесаха Phaeton (не може да отречете, че Phaeton ходи на якето на Биляна):

И покрай десетките асистенти, 4-зоналния климатроник, скъпата пластмаса, наподобяваща полускъпоценен камък и десетките контроли за седалката (вижте седалката на снимката по-горе внимателно) открихме, че Phaeton побира само 4 души… Да, не е проблем да са 200-килограмови двуметрови сумисти, но все пак – едва четириместен автомобил… Но с перфектния му интериор и инфотеймънт-системи, ще му простим:

Накратко – догодина пак сме на феста!

А дотогава – карайте умно и се наслаждавайте на вятъра в косите през идващите топли пролетни и летни месеци!