Игрите на глада

Сещаме се само за пет възможни причини да попаднете на този пост:

  1. Гладни сте.
  2. Играе ви се.
  3. Четете блога ни редовно.
  4. Киномани сте.
  5. Попаднахте тук случайно.

Признайте си, която и да е причината, ще гледате филма. Най-малкото защото приятелите ви са го гледали, всички говорят за него, а и скоро не е излизал филм с толкова масивна реклама. Има дори и чудесен официален сайт на български език.

Какво ви трябва да знаете?

Действието се развива в бъдещето. В Северна Америка е държавата Панем, където властва тоталитаризмът, а правителството е възприело конфликтът „столица-провинция“ малко по-насериозно, отколкото е нужно. И понеже преди време е бил вдигнат бунт срещу столицата, който е потушен, правителството решава частично за назидание, частично за възпоминание и частично от тотален идиотизъм да се организират кървавите „игри на глада“. Какво представляват игрите? 24 нещастници – 12 окръга по 1 момче + 1 момиче (задължително тийнейджъри) биват избрани на случаен принцип от хилядите билетчета за участие (освен ако някой не реши да участва доброволно, разбира се, както и се случва). За още по-голям драматизъм е въведена „обратна купонна система“, т.е. за да оцелееш в мизерията ти трябва храна, а правителството ти я дава, ако си пуснеш името в урната още веднъж… и още веднъж… и още веднъж… Което е абсолютно икономически онеправдано, но в този филм не трябва да се замисляте за такива подробности. Важното е да се стигне до момента, в който игрите започват с микс от бляскав фестивал в стил „Рио де Жанейро“ и реалити шоу с водещ в стил „Ники Кънчев в Биг брадър“… Добавете високи технологии, много държавни пари, пръснати за игрите и още един милион научно необосновани фантастики и получавате „Игрите на глада“.

Катнис Евърдийн (Дженифър Лорънс), която се грижи за цялото семейство, хранейки майка си и сестра си като ловува нелегално „зад граница“ е една от участничките. Всъщност, избират малката й сестра, но за да я спаси, тя решава да се пробва. Дженифър Лорънс изглежда супер, особено за умираща от глад, изнемощяла, едва ли не бедстваща жена. Но естествено, разбива ги като стой, та гледай – имате 142 минути да се насладите на всеки детайл от историята, която между другото е писана по книгата на Сюзан Колинс. Книгата е първата от три, така че ще чакаме две продължения – не сме я чели, повече информация има тук. Иначе книгите са излезли и на български вече.

Като цяло, ако се абстрахирате да следите фактологията във филма и странното държание на хора пред публика с около 95,83% шанс да умрат, а и чувството, че режисьорът (Гари Рос) е колеблив, дали участниците трябва да са настанени в нещо грандоманско и луксозно или в тясна затворническа килия (баси дългото изречение), филмът става за гледане. Впечатляващо е, че рейтингът на филма е „над 13 години“, но брутализмът на игрите се усеща и зрителят съпреживява нещата и без капка кръв (сладурите от рекламата  „ако плюете кръв, когато си миете зъбите“, научете се как се прави!). Ако добавите добрата актьорска игра (липсата на емоции я отдаваме изцяло на режисьора) и готината Дженифър Лоурънс (в ролята на Катнис), както и яките ефекти, почти няма да съжалявате за дадените пари… Disclaimer: яките ефекти не включват размазаните кадри на подвижната камера, която трябва да изглежда естествено, но си е леко дразнеща на моменти. Но най-голямата глупост са хората, които се радват на смъртта на деца. Не мисля, че който и да е народ, държава или човек биха се радвали на подобно нещо, било то и в бъдещето…

Какво не ви трябва да знаете? (за тези, които са гледали филма)

Да видим… Можем да ви кажем малко ненужни факти, например: Името „Катнис“ идва от растение от род „Сагитария“, т.е. стрелец. Или, че ако искате да изсвирите мелодията й за сигнализиране, трябва да запеете „сол-си бемол-ла-ре“… Може би ще се впечатлите и от факта, че в Панем има супер-бързи влакове стрели, компютърно-генерирани реални животни, GPS импланти и лекарства, които лекуват тежки прободни рани и изгаряния за секунди… Въглищата обаче се добиват на ръка, добитъкът се храни с хляб (не се генерира компютърно, нали народът трябва да мре от глад), а хлябът се пече на ръка, от пич, който се казва Пита (ау, какво съвпадение!).

Малко „военни“ трикове – никога не атакувайте враговете си, ако те хъркат до вас, а вие сте въоръжени до уши! И не се безпокойте, ако смъртния ви враг виси на дървото, под което спите кротко… Също така, винаги наобиколете ценните си провизии с мини, за да може да ви ги взривят (а и вас самите) отдалече.

Друг важен момент, който не ви трябва да знаете – така и не става ясно дали Катнис е с пусната или вдигната коса (сменя се в няколко кадъра през няколко секунди на моменти). За нелепата любовна сцена между Катнис и Пийта не ни се говори даже… казахме си по едно „оффффффффф“ и унищожихме и последните останали пуканки от отегчение.

Оценка на Петър: 5/10

Оценка на Биляна: 7/10

Очаквайте продължения, игри, книги, книги-игри, брандирани сойки-присмехулници като плюшени играчки, златни брошки и автомобилни тапицерии… филмът може и да не ни харесва, но вече е хит (добре, де, Биляна ще гледа и другите две части, ако ще да е и само заради Лени Кравиц)! А ако нашето ревю не ви е харесало, това и това май са по-добри!

Казанлъшки пост

За последните две години блогът ми има над 300 000 уникални посещения (от света и от нас), като това са 20-те града, от които са ме навестявали най-много хора:
Забележете: Казанлък е на четвърто място!
За човек, който е роден в Шумен, живял много в Русе и малко във Варна и Разград, учил в Пловдив и с моментно местонахождение София, Казанлък меко казано ме изненадва…
Нещата, които свързвам с този град мога да изброя на пръстите на двете си ръце:

  • Розовата долина;
  • Китарите „Кремона„;
  • Завод „Арсенал„, произвеждащ оръжие („Не е прашка, не е лък, той е правен в Казанлък…“);
  • Микинцето (която пък всъщност е в Дубай);
  • Вокален ансамбъл „КРБ„, чийто песни търся от доста време („КРБ = Казанлъшки Рози и Бодли“);
  • Едно състезание по физика през 1999 г., на което почти на майтап се класирах шести в България;
  • Учениците от Казанлък, автори на „Играта„;
  • Казанлъшките понички.

Знам, че Казанлък е най-големият необластен град в България, но въпреки това съм наистина впечатлен, че от град с население 82 000 души имам 17 000 уникални посещения! Това би трябвало да е всеки пети човек в Казанлък, или общо взето всеки, който има Интернет… И преди да експертите да се изкажат, че казанлъшките доставчици сменят IP-адресите често и това е причината за голямата посещаемост от там, бързам да благодаря и поздравя всички посетители от Казанлък 🙂

Карлово също прави доста впечатляващ резултат с 3000 посещения, но причината тук ми е абсолютно ясна… Община Карлово се намира на улица „П. Събев“ No. 1. Не се бъзикам.

Teambuilding във Велинград

Снимка: Sasho
Последните два дни предлагах на тимбилдинг във Велинград…
Опознах още един град с чудесна природа и нехарактерни социални и икономически особености, за които ще ви разкаже всеки местен.
Бях в четиризвезден хотел („Олимп“), където:
  • портокаловият сок беше направен от разтворими прахчета;
  • пържолите са със странно половинчат размер (личи си как допълнително са срязани наполовина);
  • водата в банята тече с такова слабо налягане, че докато си измиете краката, главата ви вече ще е изсъхнала и обратно;
  • ако поръчаш нещо, което фирмата ти не е платила, трябва да си го платиш предварително (звучи ми като в квартално кафене, а не като в ресторант с 4 звезди)
  • (за да не кажете, че само плюя) ресторантът има интересна танцова програма.

Иначе прекарахме по-голямата част от времето на една зелена поляна, където малко или много се почувствах като в Survivor 🙂 Освен, че опознах новите колеги, ни се случиха куп интересни неща: да обелим един чувал краставици, да научим типична велинградска рецепта (по-конкретно капама), да направим автоматична яйцехващачка, да опишем проекта си чрез театрална сценка, да си направим лък и да не забравяме най-важното: да си изчистим всичките боклуци след всичко това…

Teambuilding-ът е нещо страхотно, сплотява хората и смятам, че поне веднъж на 2-3 месеца трябва да се случва във всяка по-голяма компания…