Игрите на глада

Сещаме се само за пет възможни причини да попаднете на този пост:

  1. Гладни сте.
  2. Играе ви се.
  3. Четете блога ни редовно.
  4. Киномани сте.
  5. Попаднахте тук случайно.

Признайте си, която и да е причината, ще гледате филма. Най-малкото защото приятелите ви са го гледали, всички говорят за него, а и скоро не е излизал филм с толкова масивна реклама. Има дори и чудесен официален сайт на български език.

Какво ви трябва да знаете?

Действието се развива в бъдещето. В Северна Америка е държавата Панем, където властва тоталитаризмът, а правителството е възприело конфликтът „столица-провинция“ малко по-насериозно, отколкото е нужно. И понеже преди време е бил вдигнат бунт срещу столицата, който е потушен, правителството решава частично за назидание, частично за възпоминание и частично от тотален идиотизъм да се организират кървавите „игри на глада“. Какво представляват игрите? 24 нещастници – 12 окръга по 1 момче + 1 момиче (задължително тийнейджъри) биват избрани на случаен принцип от хилядите билетчета за участие (освен ако някой не реши да участва доброволно, разбира се, както и се случва). За още по-голям драматизъм е въведена „обратна купонна система“, т.е. за да оцелееш в мизерията ти трябва храна, а правителството ти я дава, ако си пуснеш името в урната още веднъж… и още веднъж… и още веднъж… Което е абсолютно икономически онеправдано, но в този филм не трябва да се замисляте за такива подробности. Важното е да се стигне до момента, в който игрите започват с микс от бляскав фестивал в стил „Рио де Жанейро“ и реалити шоу с водещ в стил „Ники Кънчев в Биг брадър“… Добавете високи технологии, много държавни пари, пръснати за игрите и още един милион научно необосновани фантастики и получавате „Игрите на глада“.

Катнис Евърдийн (Дженифър Лорънс), която се грижи за цялото семейство, хранейки майка си и сестра си като ловува нелегално „зад граница“ е една от участничките. Всъщност, избират малката й сестра, но за да я спаси, тя решава да се пробва. Дженифър Лорънс изглежда супер, особено за умираща от глад, изнемощяла, едва ли не бедстваща жена. Но естествено, разбива ги като стой, та гледай – имате 142 минути да се насладите на всеки детайл от историята, която между другото е писана по книгата на Сюзан Колинс. Книгата е първата от три, така че ще чакаме две продължения – не сме я чели, повече информация има тук. Иначе книгите са излезли и на български вече.

Като цяло, ако се абстрахирате да следите фактологията във филма и странното държание на хора пред публика с около 95,83% шанс да умрат, а и чувството, че режисьорът (Гари Рос) е колеблив, дали участниците трябва да са настанени в нещо грандоманско и луксозно или в тясна затворническа килия (баси дългото изречение), филмът става за гледане. Впечатляващо е, че рейтингът на филма е „над 13 години“, но брутализмът на игрите се усеща и зрителят съпреживява нещата и без капка кръв (сладурите от рекламата  „ако плюете кръв, когато си миете зъбите“, научете се как се прави!). Ако добавите добрата актьорска игра (липсата на емоции я отдаваме изцяло на режисьора) и готината Дженифър Лоурънс (в ролята на Катнис), както и яките ефекти, почти няма да съжалявате за дадените пари… Disclaimer: яките ефекти не включват размазаните кадри на подвижната камера, която трябва да изглежда естествено, но си е леко дразнеща на моменти. Но най-голямата глупост са хората, които се радват на смъртта на деца. Не мисля, че който и да е народ, държава или човек биха се радвали на подобно нещо, било то и в бъдещето…

Какво не ви трябва да знаете? (за тези, които са гледали филма)

Да видим… Можем да ви кажем малко ненужни факти, например: Името „Катнис“ идва от растение от род „Сагитария“, т.е. стрелец. Или, че ако искате да изсвирите мелодията й за сигнализиране, трябва да запеете „сол-си бемол-ла-ре“… Може би ще се впечатлите и от факта, че в Панем има супер-бързи влакове стрели, компютърно-генерирани реални животни, GPS импланти и лекарства, които лекуват тежки прободни рани и изгаряния за секунди… Въглищата обаче се добиват на ръка, добитъкът се храни с хляб (не се генерира компютърно, нали народът трябва да мре от глад), а хлябът се пече на ръка, от пич, който се казва Пита (ау, какво съвпадение!).

Малко „военни“ трикове – никога не атакувайте враговете си, ако те хъркат до вас, а вие сте въоръжени до уши! И не се безпокойте, ако смъртния ви враг виси на дървото, под което спите кротко… Също така, винаги наобиколете ценните си провизии с мини, за да може да ви ги взривят (а и вас самите) отдалече.

Друг важен момент, който не ви трябва да знаете – така и не става ясно дали Катнис е с пусната или вдигната коса (сменя се в няколко кадъра през няколко секунди на моменти). За нелепата любовна сцена между Катнис и Пийта не ни се говори даже… казахме си по едно „оффффффффф“ и унищожихме и последните останали пуканки от отегчение.

Оценка на Петър: 5/10

Оценка на Биляна: 7/10

Очаквайте продължения, игри, книги, книги-игри, брандирани сойки-присмехулници като плюшени играчки, златни брошки и автомобилни тапицерии… филмът може и да не ни харесва, но вече е хит (добре, де, Биляна ще гледа и другите две части, ако ще да е и само заради Лени Кравиц)! А ако нашето ревю не ви е харесало, това и това май са по-добри!

Пица и спагети от автомат?!

pizza

Когато чуя думата „пица“ си представям току-що извадено от пещта хрупкаво тесто с богата плънка отгоре от свежи продукти, маслинки, ароматни подправки и силен усет за предстоящото удоволствие.

За мое учудване в Италия имах възможността да видя с очите си автомат, който сам произвежда пица и паста.

Интересното тук е това, че автоматът не предлага претопляне на вече приготвени замразени ястия, а ги изработва сам. Разбърква тестото с вода, меси го, добавя домати, моцарела и  други продукти, подправя и изпича на място…за..забележете – 3 минути, само срещу 3,50 EURO, което си е наполовина от средната цена за една пица по заведенията в Италия. По същия начин автоматът приготвя сам и паста/спагети. Всичко става пред очите на клиента, след което се сервира в картонена кутия.

pizza autомат

Не бих могла да коментирам за вкусовите качества на италианските специалитети, приготвени от тази машина, тъй като ние така и не се престрашихме да ги изпрабваме. Но определено изобретението на италианския предприемач Клаудио Торгеле впечатлява. Г-н Торгеле се надява автоматите да се въведат в екплоатация и в други европейски страни и да се популяризират като вкусна „Take away“ храна, която не отстъпва по нищо на ръчно приготвените пица или спагети.

На съвсем различно мнение е Пино Морели – ръководителят на Асоциацията на италианските пицарии. „Пица, която излиза от автоматична машина няма нищо общо с италианската пица, твърди той. Автоматите могат да работят добре, подобно на McDonalds или други вериги за бързо хранене, но който иска да опита истинска пица, трябва да посети  традиционна италианска пицария“.

В Италия подобни автомати вече се монтират на специалните за това места – търговски центрове, гари, летища. Специално този автомат ние открихме на ул. Виа де Валаторе до фонтана „Ди Треви“.

Познахте ли гарата?

Дойде моментът и за отговорите на загадката „Познай гарата!“.
Включиха се доста от вас, което ме навежда на мисълта да пиша за БДЖ по-честичко (няма да прекалявам, обещавам). И така, верните отговори:
 
Гара 1. Стара Загора

Правилно отговорили: 8 от 14 (57%)

Погрешно назовани гари:

  • София – централна
  • Русе – централна
  • Полски Тръмбеш
  • Горна Оряховица

Гара 2. Карнобат

Правилно отговорили: 7 от 15 (47%)

Погрешно назовани гари:

  • Сливен
  • Карлово
  • Пловдив-централна
  • Пловдив-Тракия
  • Пазарджик
  • Ямбол
  • Горна Оряховица
  • Враца
  • Мездра
  • Повеляново
  • Чирпан
  • Трявна

Гара 3. Повеляново
Правилно отговорили: 4 от 9 (44%)
Погрешно назовани гари:
  • Търговище
  • Елин Пелин
  • Разделна
  • Тулово

Забележка: при резултатите съм отчитал на принципа „в полза на читателя“, т.е. където читателят е дал повече от един отговор, считам верния за единствен. Освен това отговори тип „гарата веднага след Варна, нещо с П…“ също съм приел за верни.

В заключение: Задачката явно ви е била интересна… Според мен най-добре се справиха Нела, Владо и Веселин, които дадоха верни отговори и на трите въпроса.
Но резултатите ясно показват едно: гарите в България ужасно много си приличат! И един добър начин да ги различаваме би могъл да е ето тази идея, която видях в Англия.