Сещаме се само за пет възможни причини да попаднете на този пост:
- Гладни сте.
- Играе ви се.
- Четете блога ни редовно.
- Киномани сте.
- Попаднахте тук случайно.
Признайте си, която и да е причината, ще гледате филма. Най-малкото защото приятелите ви са го гледали, всички говорят за него, а и скоро не е излизал филм с толкова масивна реклама. Има дори и чудесен официален сайт на български език.
Какво ви трябва да знаете?
Действието се развива в бъдещето. В Северна Америка е държавата Панем, където властва тоталитаризмът, а правителството е възприело конфликтът „столица-провинция“ малко по-насериозно, отколкото е нужно. И понеже преди време е бил вдигнат бунт срещу столицата, който е потушен, правителството решава частично за назидание, частично за възпоминание и частично от тотален идиотизъм да се организират кървавите „игри на глада“. Какво представляват игрите? 24 нещастници – 12 окръга по 1 момче + 1 момиче (задължително тийнейджъри) биват избрани на случаен принцип от хилядите билетчета за участие (освен ако някой не реши да участва доброволно, разбира се, както и се случва). За още по-голям драматизъм е въведена „обратна купонна система“, т.е. за да оцелееш в мизерията ти трябва храна, а правителството ти я дава, ако си пуснеш името в урната още веднъж… и още веднъж… и още веднъж… Което е абсолютно икономически онеправдано, но в този филм не трябва да се замисляте за такива подробности. Важното е да се стигне до момента, в който игрите започват с микс от бляскав фестивал в стил „Рио де Жанейро“ и реалити шоу с водещ в стил „Ники Кънчев в Биг брадър“… Добавете високи технологии, много държавни пари, пръснати за игрите и още един милион научно необосновани фантастики и получавате „Игрите на глада“.
Катнис Евърдийн (Дженифър Лорънс), която се грижи за цялото семейство, хранейки майка си и сестра си като ловува нелегално „зад граница“ е една от участничките. Всъщност, избират малката й сестра, но за да я спаси, тя решава да се пробва. Дженифър Лорънс изглежда супер, особено за умираща от глад, изнемощяла, едва ли не бедстваща жена. Но естествено, разбива ги като стой, та гледай – имате 142 минути да се насладите на всеки детайл от историята, която между другото е писана по книгата на Сюзан Колинс. Книгата е първата от три, така че ще чакаме две продължения – не сме я чели, повече информация има тук. Иначе книгите са излезли и на български вече.
Като цяло, ако се абстрахирате да следите фактологията във филма и странното държание на хора пред публика с около 95,83% шанс да умрат, а и чувството, че режисьорът (Гари Рос) е колеблив, дали участниците трябва да са настанени в нещо грандоманско и луксозно или в тясна затворническа килия (баси дългото изречение), филмът става за гледане. Впечатляващо е, че рейтингът на филма е „над 13 години“, но брутализмът на игрите се усеща и зрителят съпреживява нещата и без капка кръв (сладурите от рекламата „ако плюете кръв, когато си миете зъбите“, научете се как се прави!). Ако добавите добрата актьорска игра (липсата на емоции я отдаваме изцяло на режисьора) и готината Дженифър Лоурънс (в ролята на Катнис), както и яките ефекти, почти няма да съжалявате за дадените пари… Disclaimer: яките ефекти не включват размазаните кадри на подвижната камера, която трябва да изглежда естествено, но си е леко дразнеща на моменти. Но най-голямата глупост са хората, които се радват на смъртта на деца. Не мисля, че който и да е народ, държава или човек биха се радвали на подобно нещо, било то и в бъдещето…
Какво не ви трябва да знаете? (за тези, които са гледали филма)
Да видим… Можем да ви кажем малко ненужни факти, например: Името „Катнис“ идва от растение от род „Сагитария“, т.е. стрелец. Или, че ако искате да изсвирите мелодията й за сигнализиране, трябва да запеете „сол-си бемол-ла-ре“… Може би ще се впечатлите и от факта, че в Панем има супер-бързи влакове стрели, компютърно-генерирани реални животни, GPS импланти и лекарства, които лекуват тежки прободни рани и изгаряния за секунди… Въглищата обаче се добиват на ръка, добитъкът се храни с хляб (не се генерира компютърно, нали народът трябва да мре от глад), а хлябът се пече на ръка, от пич, който се казва Пита (ау, какво съвпадение!).
Малко „военни“ трикове – никога не атакувайте враговете си, ако те хъркат до вас, а вие сте въоръжени до уши! И не се безпокойте, ако смъртния ви враг виси на дървото, под което спите кротко… Също така, винаги наобиколете ценните си провизии с мини, за да може да ви ги взривят (а и вас самите) отдалече.
Друг важен момент, който не ви трябва да знаете – така и не става ясно дали Катнис е с пусната или вдигната коса (сменя се в няколко кадъра през няколко секунди на моменти). За нелепата любовна сцена между Катнис и Пийта не ни се говори даже… казахме си по едно „оффффффффф“ и унищожихме и последните останали пуканки от отегчение.
Оценка на Петър: 5/10
Оценка на Биляна: 7/10
Очаквайте продължения, игри, книги, книги-игри, брандирани сойки-присмехулници като плюшени играчки, златни брошки и автомобилни тапицерии… филмът може и да не ни харесва, но вече е хит (добре, де, Биляна ще гледа и другите две части, ако ще да е и само заради Лени Кравиц)! А ако нашето ревю не ви е харесало, това и това май са по-добри!
Причина #6 – Някой е добавил линк към блога ми тук 🙂
Така и не разбрах от ревюто дали сте чели книгите? Аз все още не съм събрала смелост да гледам филма, вашите впечатления още по-силно ме разколебават…
Не сме чели книгите – за съжаление, с планираните ми ангажименти до края на 2014 г. включително, едва ли ще успея скоро. А колкото до филма – знаеш, че ще го гледаш 🙂 Хората, които са чели книгите като цяло са доволни… Може би защото вече знаят много неща за Панем, 12-ти район и т.н. и филмът им дава красива картинка, а книгите им помагат да си обяснят иначе необяснимите неща 😉 Не знам! Да каже някой, който има визия и върху двете. И да пишеш какво мислиш, след като гледаш филма 🙂 P.S. Готин блог имаш!
Аз съм чел книгите, и трите, и се чудих дали да гледам филма. Май ме отказа.
🙂 Ха, благодаря за комплимента.
Иначе – определено препоръчвам книгите. Не защото са „модерни“, „хитови“ и се заформя някакъв култ, подклаждан и от холивудкия интерес към тях. А просто защото са добри, смислени, увлекателни… Не съм убедена, че филмът има какво да ми даде в допълнение към книгите обаче. Не само, че обикновено филмите по що-годе съдържателни книги не могат дори напълно да ги пресъздадат, а и защото в романите няма неясноти, които филма да ми допълни. За сметка на това има много тънки психологични моменти, които в литературата се предлагат лесно, а на екран ти са необходими страшно добри актьори, режисура и т.н. за да бъдат усетени. В случая не виждам подобен потенциал в главните роли. Чисто визуално откъм трейлъра не виждам и глада, който е много важен момент в цялата трилогия. И затова подозирам, че филмът само ще ми създаде нервни тикове и лека форма на уртикария… Колкото до това, че много от прочелите книгите харесват филма – ами, много от прочелите книгите са открили в тях само тийн любовна история и главният философски въпрос за тях е „Пийта или Гейл“ 🙂 Та ми е трудно да се доверя на масовката в случая 🙂
Но вероятно, ако някой ден го гледам (заради Уди и Доналд ще да е), ще си споделя наблюденията. Дано поне един от вас прочете и книгите, да споделите и вие.
Филма не съм (все още) го гледал, но преди два дни свърших с първата част на книгата. Книгата не е лоша и с удоволствие ще прочета и другите две.
Очакванията ми за филма не са кой знае колко високи, знейки холивудските продукции напоследък. Ако са се придържали детайлно към книгата би трябвало да става.
След кратка справка с ИМДБ, персонажите като цяло въобще не ми се връзват с книгата, особенно Като.
Сюжета ми напомня на Battle Royal (http://www.imdb.com/title/tt0266308/) в две отношение – тиндейджъри на изолирано място където трябва да се избият.
Здравейте,
Искам да ви се представя – аз съм Деница Райкова, преводачката на трилогията за Игрите на глада. Лично за мен, тази трилогия е сред най-интересните неща, които съм превеждала. Мога да говоря много за книгите, но се боя, че няма да ми стигне мястото. Ще кажа само едно: тези книги влязоха в мен, хванаха ме за сърцето, промениха ме навярно завинаги. Още първата ме обсеби, а можете да си представите как се чувствам сега, след като преведох и трите. Искам да подкрепя това, което написа някой по-горе – тази трилогия е нещо много повече от „любовна история“, и лично за мен въпросът „Пийта или Гейл“ е от твърде второстепенна важност. Опитите за сравнение със „Здрач“ са … меко, казано, неуместни.
Колкото до филма – очаквах повече. Той просто нямаше тази сила и въздействие, което имат книгите. Бяха изпуснати доста моменти. Доналд Съдърланд изобщо не се покриваше с представата ми за Сноу. Но все пак се радвам, че го гледах – защото това ми даде възможност отново да се „докосна“ за малко до поредицата.
Ако тук има хора, които наистина са харесали трилогията и биха искали да си поговорим, много ще се радвам да ме потърсят на скайп: dennie171
Включване от мен пак, тия дни свърших и с третата книга, а днес ми остана време да изгледам и филма.
Поддържам си тезата, книгите са много над филма и твърдя, че е по-добре да се прочетат. Филма върви по първата книга, но буквално препуска по нея, Има моменти в които се преиначават разни случки което даже недоумявам защо! Нещото което най-много ми липсваше във филма, са мислите на Катнис. Просто седиш и гледаш нещо, което не ти е особенно ясно ако не си ги прочел. Дразгите между Хеймич и Катнис практически не съществуват във филма. Лени Кравиц обаче се справи блестящо в ролята си на Cinna беше удоволствие да го гледам. Продължавам да твърдя, че актьора за Като е неподходящ, прилича на некъФ лешпер, който можеш да го ошамариш! Президента Сону съм съгласен с Деница не е подходящ за ролята.
Прятно четене на тези които се решат, за тези които не, изпускате много, но пък приятно гледане.