Сутрин. Трамвайна спирка. И трамвай, който спира на нея. Тълпата бързо се набутва в превозното средство, само на един мъж с бастун му трябват допълнителни десет секунди, за да се добере до предната врата. Бастунът е бял.
Ватманът вече е изнервен и мърмори под носа си:
– Арееее, веее…
– Извинете – казва мъжът с бастуна – коя трамвайна линия е това?
– ЧЕТВОРКА!!! ТИ СЛЯП ЛИ СИ?!
– Ами да, много се извинявам за което… Благодаря, че ме качихте.
Ватманът затвори вратата на трамвая, затръшна и вратата на кабинката си и подкара трамвая с предупреждаващото „дзън-дзън-дзън-дзън-дзън…“
Два коментара по историята:
1. Като се замисля, дори в по-цивилизованата Западна Европа на повечето места няма лесен начин да се ориентираш кой номер автобус, влак, трамвай пристига, без да попиташ. За пример определено е добрият стар Лондон, още ми звучи в ушите: „This train terminates at Three Bridges, calling at East Croydon, Purley, Redhill, Horley and Gatwick Airport…“
2. За „вежливостта“ на шофьорите в градския транспорт вече съм писал неведнъж…
[google-map-v3 width=“600″ height=“0″ zoom=“12″ maptype=“roadmap“ mapalign=“center“ directionhint=“false“ language=“default“ poweredby=“false“ maptypecontrol=“true“ pancontrol=“true“ zoomcontrol=“true“ scalecontrol=“true“ streetviewcontrol=“true“ scrollwheelcontrol=“false“ draggable=“true“ tiltfourtyfive=“false“ addmarkermashupbubble=“false“ addmarkermashupbubble=“false“ addmarkerlist=“42.689865,23.306462{}bustour.png“ bubbleautopan=“true“ showbike=“false“ showtraffic=“false“ showpanoramio=“false“]
Епично.
Сериозно, защо хората в София са толкова озлобени? И какво правиш по въпроса? Аз се опитвам да съм безкрайно търпелив и любезен с абсолютно всички, които работят като обслужващ персонаж. И тяхната въобще не е лесна, понеже много клиенти са пълни идиоти. Имах приятелка, която работеше в Starbucks и разказваше изумителни истории за скандали, вдигнали от клиенти. Ако си шофьор в градския или таксиджия, трафика цял ден ти вдига кръвното. И ако всички други се държат като гъзове става трудно да не започнеш и ти. Съответно, държа се добре, приятелски, дори няколко пъти съм черпил таксиджия кафе, когато аз съм слизал да си взема. Такива жестове са яки.
Но все пак, не разбирам тая злоба. Какво толкова ще ти стане, ако си учтив с човека, вместо да му се скараш? Или пък да го почакаш малко – няма да си изтървеш маршрута. И въобще, откъде идва това? И по-важното – как се променя?
Хах сега прочетох предната статия за пушещия шофьор, пропуснал съм явно, все имах някаква надежда за нацията ни, ноо виждам че простотията не е намяляла никак. Пожелавам защитниците на потъпкването на всякакви правила поне за седмица да идат в цивилизования свят и да опитат малко поне да си повдигнат капаците от очите…
А за останалите 10% един съвет, който ми допадна – Не спорете с простаци, първо ще ви свалят на тяхното ниво, а после ще ви бият с опит.
Мда, не се учудвам изобщо. Аз лично съм имал и по-фрапантни истории като тази например:
http://www.georgijivankin.com/?p=478
И все пак има и нормални хора, просто във всяко стадо има и мърша, но напоследък като че ли в София нещата се поочовечават. Бавно, но ми се струва, че обслужването като цяло се е подобрило в повечето услуги.
П.С. Поздравления за блога! Чета го с удоволствие, но коментирам мисля за пръв път.
От Зимния дворец се качих в 280. Автобусът беше спрял в по-задната част на спирката, всички се качихме и той потегли. Точно в началото на спирката има пешеходна пътека с легнал полицай. Шофьорът спря и отвори предната врата и каза: „Това е 280, кой номер чакаш?“
Изненадах се и се обърнах да видя какво става. Оказа се, че на спирката чака сляп човек. Шофьорът явно беше по-човечен от ватмана в историята, защото дори каза на човека, че има свободно място на първата седалка.
Стана ми някак хубаво, след тази случка, защото разбрах за пореден път, че не на всички шофьори им липсва възпитанието и уважението.