Тази вечер „Митака“ беше по-пълен от всякога… И по-тъжен от всякога. Не знам как да ви опиша какво е чувството да затворят любимата ти кръчма. Затова няма да го описвам, и без това не издържах да остана докрай. Празните рафтове ме депресираха…. Изпихме всичко, което беше останало в заведението… Хлъц!
Сбогом, евтин алкохол!
Сбогом, половинкилограмови салати за лев и половина!
Сбогом, криви билярдни маси!
Сбогом <допълнете с друго готино нещо>
Но най-вече… Сбогом, тайфа… Защото всички в „Митака“ бяхме тайфа. Всеки познава всеки или в най-лошия случай се запознава веднага… Никой не ти прави проблем, че вдигаш шум, никой не ти прави проблем, че си пийнал повече, че си непълнолетен или че заведението вече затваря… Не е проблем да си оставиш колелото до стълбището и даже не е нужно да го заключваш. Не е проблем да си донесеш китарата и да посвирите с компанията. Не е проблем да помолиш Митака да пусне любимата ти песен. Не е проблем да стоиш и да не си поръчваш нищо….
Мамка му, много ще ми липсва това място! МНОГО!
Взех си и един спомен – табелката от филмчето Smoker’s Movie, на който с Влади взехме трета награда в конкурса на сп. Intro за кратък видеоклип, направен с мобилен телефон:
Добре…само с мен нямаш снимка от тази вечер… :/ Баси якото място беше.
Всъщност защо го затвориха ?
Защото там тирирам тирирам… Някакви проблеми с Община Русе, само това знам.
Между другото, сайтът на Митака още работи на този адрес: http://mitakaclub.com/
Eй, и мен ме има на едната снимка 🙂
Какво да се прави, затвориха го.
Е скоро пак ще си имаме Митака..даже ще е и в здравец.За някои може да не е удобно ама да не сте много претенциозни 🙂 По-добре от нищо е 🙂
Чета, гледам и ми се доплаква. Завинаги ще остане любимото ми заведение. Малее, толкова много време ли е минало откакто затвори. Я… Светъл… И Кольо… И… Не, наистина никога вече няма да има такова заведение в Русе. Дори Legаcy не може да се мери с Митака, нищо че масите и билярдните маси са същите.