Из „Трета възраст“

В Пловдив сме, жега е. Прибираме се от парка и Вики заспива в количката си.
Решавам да остана с нея отвън под лозите, докато се наспи… Понеже е скучно, моля дядото на Биляна:
– Имаш ли нещо за четене?
– Имам, вестник „Трета възраст“, има много интересни неща вътре…
При този огромен избор, отварям вестника и покрай политическите „смешки“ и специалната страница с некролози, наистина откривам интересни неща в раздел „Малки обяви“:

Ето няколко оферти, на които няма как да откажете:

  • Продавам гроб в „Малашевци“ [малко употребяван, надявам се]
  • Купилите голяма запалка от 1 лв. до 26.06 …. могат да получат 1 лв. срещу касова бележка [нямам идея защо е написана тази обявa]
  • 78/168/72 [кое са години и кое килограми не ми е ясно], бивш учител, инвалид в движение, пенсия 146 лв., дарява двустайно жилище на добра жена, непушачка, 48-63 г. срещу гледане [как е достигнал до точно тази възрастов интервал също остава загадка]
  • … живея в къща. Търся 70-74 г., с приличен вид, да не краде и лъже, да не пие и пуши, да няма жилище… [чаровни пенсионерки с жилище, прецакани сте]

Хора всякакви, както се казва…

Тъпото обаче е, че покрай другите обяви има и „за всекиго по нещо“ – „млада вдовица“, „търся самотник“, „търся съпруг“, „сериозно запознанство“, „жадна за обич“, „неангажиращи“, „сподели самотата“ и т. н.

Към кратките слогани има прикрепени едни номерчета, започващи с 0891… и 0900… Не знам колко от вас знаят, но всички номера, започващи с 0481, 0871, 0881, 0891, и 0900 са импулсни и се таксуват между 0.36 лв./мин до 2 лв./мин (чувам слухове и за повече, но засега не са ми потвърдени)…

Пенсионерите обаче със сигурност едва ли знаят.

А да измамиш с 4 лв. пенсионер с 146 лв. месечни доходи е трагедия.

На прощаване


Тази вечер „Митака“ беше по-пълен от всякога… И по-тъжен от всякога. Не знам как да ви опиша какво е чувството да затворят любимата ти кръчма. Затова няма да го описвам, и без това не издържах да остана докрай. Празните рафтове ме депресираха…. Изпихме всичко, което беше останало в заведението… Хлъц!


Сбогом, евтин алкохол!
Сбогом, половинкилограмови салати за лев и половина!
Сбогом, криви билярдни маси!
Сбогом <допълнете с друго готино нещо>
Но най-вече… Сбогом, тайфа… Защото всички в „Митака“ бяхме тайфа. Всеки познава всеки или в най-лошия случай се запознава веднага… Никой не ти прави проблем, че вдигаш шум, никой не ти прави проблем, че си пийнал повече, че си непълнолетен или че заведението вече затваря… Не е проблем да си оставиш колелото до стълбището и даже не е нужно да го заключваш. Не е проблем да си донесеш китарата и да посвирите с компанията. Не е проблем да помолиш Митака да пусне любимата ти песен. Не е проблем да стоиш и да не си поръчваш нищо….
Мамка му, много ще ми липсва това място! МНОГО!
Взех си и един спомен – табелката от филмчето Smoker’s Movie, на който с Влади взехме трета награда в конкурса на сп. Intro за кратък видеоклип, направен с мобилен телефон: