Детската железница „Знаме на мира“ в Пловдив – преоткрит детски спомен

vlakche1

Спомням си дългите разходки в слънчев и прохладен Пловдив с кака, баба и дядо, леко изморителното изкачване до паметника на Альоша, щурите снимки на козлето в парка на Младежкия хълм – точно там, където ни чакаше влакчето, готово да ни понесе в приказния свят на весели песни и магични приключения…

Минаха години и пораснах. Създадох свое семейство, имам дете и винаги съм искала да заведа Виктория там някой ден, но знаех, че детската железница отдавна не работи и милият спомен ще остане само в сърцето ми. Докато този уикенд не разбрах, че от няколко години влакчето отново радва десетки деца и техните родители. Решихме веднага да заведем Вики, но тъй като вече бяхме изпуснали часа за тръгване, отложихме тази емоция за другия ден.

vlakche6

Пътуването започва от гара Пионер, която е съоръжена с просторен перон. Пътят на влакчето минава през мост, железопътен прелез с бариери и тунел с дължина около 50м. След тунела започва изкачване по мостче във формата на шестица. Следва спирка Снежанка и крайната гара – Панорама.

vlakche4

На гара Панорама има кратка почивка, по време на която пътниците могат да се насладят на красивата гледка към Пловдив и да си направят снимки. След извършване на маневрата с влаковия локомотив, влакчето продължава към гара Пионер.

vlakche2

По-късно през деня прочетохме, че на 22.09.2007 г. детската железница официално отново е пусната в експлоатация. Влакчето е с капацитет 50 места. Съставено е от локомотив и три вагона и изминава трасе от около 1 км. Прави по 5 курса на ден, а цената на билета е само 1 лев.

vlakche3

Ако и вие сте решили да пробвате детската железница в Пловдив, най-важното, което трябва да знаете, е следното:

Координати:

42.135014,24.729647

(42°08.10084′, 024°43.77882′ или +42° 8′ 6.05″, +24° 43′ 46.73″)

Гара „Пионер“ се намира в парка на Младежки хълм. Разстоянието е 10 минути пеш от Централна гара Пловдив. С автомобил е най-добре е да свиете зад Факултета по дентална медицина (има къде да се паркира) или ако предпочитате да се почерпите, да спрете на паркинга на заведението „Central Park“, като карате по бул. „Христо Ботев“ от Централна гара в посока запад, качите се на бул. „Копривщица“ и веднага завиете вдясно (има две такива заведения в Пловдив – внимавайте, другото е в центъра на града).

Работно време:

от сряда до неделя включително

Зимно: 16 октомври до 31 март
10:30, 11:30, 12:15, 14:30, 15:30, 16:30 ч.

Лятно: 01 април до 15 октомври
10:30, 11:30, 12:15, 15:30, 16:30, 17:30 ч.

Почивни дни: понеделник и вторник

Времетраене на една обиколка: 25 минути, тръгване от гара Пионер

Цена на билета за всички възрасти: 1 лв.

(деца до 10 години пътуват задължително с придружител)

Предварителни резервации: 0878924420

(съветваме Ви да си направите резервация)

vlakche7

На гара Панорама успяхме на направим няколко снимки на влакчето отвън и отвътре, да се разходим до панорамата на град Пловдив, дори Вики се качи и да „покара“ малко влакчето, като не пропусна и да надуе свирката силно!

Детската железница изглежда прекрасно, персоналът е съставен от мили, засмени и приятни хора, които обожават децата и правят всичко възможно да им създадат незабравими емоции. Част от тези хора са пенсионери, бивши служители в БДЖ.

Но има и един проблем – влакчето е на батерии, а животът на старата батерия постепенно свършва. Нова такава струва около 20 000 лв. Силно се надяваме, че детската железница ще намери спонсор и ще продължи да радва малки и големи. Да не забравяме, че влакчето и гарата биха били отлично място за реклама на  детски магазини и стоки, играчки, дрехи, лакомства и какво ли още не.

Железницата има и официална страница във Facebook:

http://www.facebook.com/znamenamira

За БДЖ и СИМ-картите…

…или как човек никога не бива да се отказва

Това се случи в събота – пристигам аз на централна гара Русе, след дълго говорене с приятели по телефона…
В последствие разбирам, че докато съм си сменял СИМ-картите, сръбската ми такава е паднала някъде – много тъпо! Самата карта не е нещо особено – номерът й го знаят 4-5 души, кредитът в нея е около 2 лв., ама вътре са телефонните номера на всички приятели от Сърбия, някои от които няма как да ги намеря, освен от там… и ми стана едно криво, като на Безие… ама това е друга тема.
Казах си: чакай, какво пък, ще попитам дали не мога да си я потърся и отивам на гише „Информация“:
– Добър ден, така и така, изгубил съм си картата на мобилния телефон в кушет-вагона, който пристигна тази сутрин от София и така и така, има ли начин да си я намеря… ?
– Ами… то този влак отива до гара разпределителна…
– Аха… а кога има влак до разпределителна?
– Ами след 2 минути тръгва.
– Супер!
– Взимам си аз билетче („леличката“ ми се скара, дето толкова късно го взимам, разбира се, ама ми издаде – ако не знаете, билети трябва да се вземат 5 минути преди тръгването на влака, обаче в БДЖ са си сложили часовниците 4 минути назад заради кретени като мен) и след 15 минути съм на гара разпределителна…
Гарата е толкова невзрачна, че някои хора имат по-големи тоалетни, а гъстотата на населението там е минимална… Та кого да питам, кого да питам… ръководител движението!
– Добър ден, така и така, изгубил съм си картата на мобилния телефон в кушет-вагона, който пристигна тази сутрин от София и така и така, има ли начин да си я намеря… ?
– Ами трябва да разпиташ на втория етаж!
Отивам аз на втория етаж и гледам четирима души обикалят около една Nokia…Някакви проблеми със SMS-ите, явно, ама аз съм решил да си открия картата и заявявам:
– Аз мога да ви помогна за проблема, ако и вие ми помогнете за моя… Оправям им настройките с центъра за съобщения, а ония диви и щастливи ме питат какъв е моят проблем. Аз съответно повтарям заучената реплика:
– Така и така, изгубил съм си картата на мобилния телефон в кушет-вагона, който пристигна тази сутрин от София и така и така, имали начин да си я намеря… ?
– Ами сигурно, трябва да отидеш до депото, те вагоните са композирани там.
– Добре, а как да стигна?
– Ами цепиш по линията 1 км и си там!
– Да, де, ама те линиите се разделят! По кой път да тръгна?
(Пък и като го гледах този 30-сантиметров сняг, хич не ми се вървеше, ама дотук съм стигнал, какво – да се връщам ли?)
Единият от мъжете се обади:
– Чакай… аз съм машинист, след 15 минути ще карам едни вагони, ще те закарам до депото…
Качвам се аз след 15-тина минути в локомотива с налудничавата идея да открия глупавата СИМ-карта и като стигам там, гледам сума ти и вагони…
Кушетът, в който бях аз, за щастие, се оказа най-крайният вагон, ама беше заключен отвсякъде…
– И какво да правя сега? – питам машиниста.
– Ами иди при чистачките, те сигурно имат ключ.
– А къде са чистачките?
– Ами… някъде по влаковете са.
Оглеждам се аз и по едно време една от вратичките на един от многото вагони се отваря и оттам излизат три мургави балкански субекта от женски пол…
Обяснявам им аз (за кой ли път):
– Добър ден, така и така, изгубил съм си картата на мобилния телефон в кушет-вагона, който пристигна тази сутрин от София и така и така, имали начин да си я намеря… ?
– Ами иди там, той шафнерът е вътре, викай, тропай, чукай, пей… докато го събудиш.
– Да пея?
– Ами той е свикнал да му хлопат и не му влияе…
Отивам аз… и почвам викам, хлопам, удрям… ама няма, братче, тъпа работа – оня изобщо не дава признаци на живот. Явно наистина е трудно с хлопане да събудиш шафнер от БДЖ… И, не се смейте, започнах да пея…
Изпях „Морен сокол пие“ и „Зайди, зайди, ясно слънце…“ По средата на „Зайди, зайди…“ онзи не издържа и се показа… Извиних се, че го събуждам и старата песен на нов глас:
– Добър ден, извинявам се, че Ви събуждам, ама така и така, изгубил съм си картата на мобилния телефон в кушет-вагона, мога ли да си я потърся… ?
– Ами, влизай вътре, аз и без това нищо не съм бутал…
Отивам аз, то наистина всичко си беше както съм го оставил… Поразрових се из чаршафите и си намерих СИМ-картата 🙂