Истанбул’2012

В тази публикация ще намерите информация за:

  • Пътуване от София до Истанбул и обратно;
  • Градски транспорт в Истанбул;
  • Площад „Султанахмед“
  • Църквата „Св. София“ (Hagia Sofia);
  • Потъналият дворец (Cisterna Basilica, Yerebatan Sarayı);
  • Площад „Таксим“, Трамваят на носталгията и главната търговска улица;
  • кулата и мостът „Галата“
  • Пазарът на подправките (Еминьоню)

И двамата сме били в Истанбул и преди (Петър даже има подробна публикация от 2008 г.). Но не ни се беше случвало да отидем заедно… Е, отидохме, видяхме, омагьосахме се. Определено много полезна ни беше публикацията „Програма максимум“, с която се подготвихме предварително. Браво на автора! А ние толкова се вдъхновихме от Истанбул, че дори променихме дизайна на блога с ориенталски мотиви…

Но да ви разкажем за преживяното все не оставаше време, а този пост ни се получи малко като самия Истанбул – създаван и променян дълго време, голям, живописен, контрастен и парадоксален… колкото и подробно да пишеш, няма как да разкажеш всичко, защото историята е навсякъде. Един цитат (взет от тук) по темата: Истанбул не е за един дъх. Не е. Как би могло? Това не е само Истанбул. Това е още Цариград, Константинопол, Византион.  Това е бляскав, великолепен образ на кажи-речи цялата История

И като стана въпрос за история, нашата започна в една късна петъчна вечер от Централна автогара София.

Автобусите за Истанбул са винаги нови и на ниво. Освен традиционните почерпки, този път заварихме инфотейнмънт система на всяка от седалките (с ужасен интерфейс, за съжаление). Телевизията е турски сателитни програми, но има и live камера, която показва пътя пред вас… скука! Заспиваме… Събуждаме се на границата. Проверката минава цивилизовано и сравнително бързо, а Duty Free-то прилича повече на мол и няма нищо общо с порутените павилиончета отпреди няколко години. Тоалетната обаче се плаща – подгответе си турски лири най-добре.

Сутрин е. Вече сме в Истанбул. След кратко лутане из автогарата намираме метрото. За да ползвате градския транспорт е необходимо да се сдобиете с червени жетончета, които се продават на цена 2 лири от специални автомати в близост до спирките.

От автогарата (Otogar) взимаме метрото до последната станция (Aksaray). На картата ни е показана топла връзка между метрото и трамвая. Истината е малко по-различна. За топла – топла е връзката! Още от сутринта термометрите са ударили 30 градуса. Но да вървиш почти километър пеш с багаж си е малко прекалено. Продължаваме с трамвая до Sultanahmet и намираме хотелчето ни…

„Djem“ е малко бутиково хотелче (официален сайт), сгушено в малките улички зад Синята джамия. Всички материали на мебелировката в хотела са традиционни турски. Стаите са малки, но много уютни. Има и безплатен (жичен!) Интернет. Посрещат ни с чай, усмивка и карта на Истанбул. Хвърляме багажа и започваме разглеждането на забележителности…

Площад Султанахмет

Площад Султанахмет е свидетел на всички периоди на града и тук се намират монументи още от дълбока древност. Формата на площада прилича на хиподрум и това не е случайно – някога наистина е бил хиподрум.

Египетският обелиск е един от най-древните паметници в Истанбул. Обелискът е пренесен през 390г. от Египетския храм на Аполон.

Доказателство за интереса и на немският крал Вилхелм Втори към този стратегически град е построяването на чешма на този площад. Тук е мястото да се заредите с прясна питейна вода (алтернативата е да си купувате бутилирана от малчуганите по улиците). Продължаваме към „Света София“.

„Света София“

Храмът „Света София“ в Истанбул безспорно е най-мащабният и най-внушителният исторически паметник, завещан от Византия. Сградата е толкова голяма, че буквално не се побира в обектива на фотоапарата. Входната такса също е безспорно мащабна и внушителна (20 лири на човек!), но определено си струва да влезеш… Брой посетители на ден: над 10 000 (това са над 3,6 милиона годишно), по 20 лири за вход пък са си 32 000 000 евро приходи само от билети! Тук е мястото да кажем, че опашките от туристи стават огромни още след 10 сутринта, а проверките на входа са близки до тези на летището, така че непременно идете възможно най-рано (най-добре в периода 9:02-9:17 ч. 🙂 ). За тесния часови период може и да се шегуваме, но за опашките – никак…

Пред входа сме. „Св. София“ е първият типичен пример за византийско строителство и се счита от много хора за архитектурно чудо.  Ето и колко внушително изглежда когато се доближите…

Църквата „Света София“ е осветена за пръв път през 360 г. като катедрален храм на Константинополската патриаршия. След превземането на града от кръстоносците през 1204 г. тя служи за катедрала на константинополските латински патриарси до тяхното прогонване от Константинопол през 1261 г.

„Света София“ не е стриктна базилика, тъй като централният ѝ кораб, дълъг над 100 м. е доминиран от огромен купол с диаметър 31 м. и височина 56 м., поддържан от 4 пандантива. В дължина тежестта на купола се разпределя чрез поредица от полусводове, докато в ширина куполът се носи от 4 много масивни контрафорса, които обаче не се забелязват от вътрешността на църквата (това, както и останалата информация по-долу я взехме основно от Wikipedia и трябва да хванем Ники да ни обясни подробно какво е контрафорс, пандантив и полусвод)… Тази конструкция, както и фактът, че в основата на купола има 40 прозореца, допринасят за впечатлението у посетителите, че сякаш „златният купол виси от небесата“. Поради прекалено бързия строеж (под 6 години), архитектурните нововъведения и сеизмичната активност в района куполът на църквата пада частично няколко пъти през нейната дълга история (558, 989, 1346 г.), но бива бързо възстановяван. Почти 1000 г. (до 1520 г.), Св. София е най-голямата катедрала в света! При осветяването на църквата на 27 декември 537 г. Юстиниан изрича думите „Соломоне, аз те надминах!“, имайки предвид Храма на Соломон в Йерусалим…

И до днес все още „Св. София“ е четвъртата по площ в света. След падането на Константинопол под османска власт през 1453 г. тя е превърната в джамия и поетапно са построени четири минарета в ъглите ѝ, а през XVI в. османският архитект Синан достроява странични подпори, които подобряват стабилността на постройката. След разпадането на Османската империя правителството на Турция превръща сградата в музей и от 1934 г. можем да видим следите от хилядолетната ѝ история по стените…

В средата на XIX в. на швейцарците братя Фосати е било възложено да реставрират и ремонтират джамията. В този период е достроен минбар (това е мястото, откъдето имамът чете проповеди, а не мини-бар, с каквото го асоциира човек, ако вижда думичката за пръв път) и са окачени кръглите дървени панели с имената на пророка Мохамед и първите халифи.

Счита се, че този ремонт е унищожил напълно много от старите византийски мозайки, които до този момент са били просто замазани с хоросан. В горната част на купола е имало шесткрили ангели, но изображенията им са толкова неясни, че не се нае дали са били серафими или херувими…

В продължение на стотици, дори хиляди години всяка империя и всеки владетел са оставили по нещо от себе си върху стените на „Света София“ и човек наистина затаява дъх, когато се вгледа в детайлите…

Това най-добре личи на втория етаж (да не го пропуснете, ей!), където ислямът и християнството са буквално на една стена… ислямските символи (ляво) съжителстват с християнските (дясно) сред мрамор и геометрични мотиви:

Въпреки че обикновено е наричана просто „Света София“, църквата не е посветена на мъченица София, а на светата Премъдрост Божия (на гръцки: Ναός τῆς Ἁγίας τοῦ Θεοῦ Σοφίας), божествената страна на Христос, която е и един от ипостасите на Светата Троица. По тази причина храмовият празник на църквата е 25 декември, годишнината от въплъщението на Премъдростта Божия в тялото на Христос.

Поради сложната история на „Св. София“, голяма част от християнските мозайки са останали под хоросана и мюсюлманските изображения. Така дилемата кое точно да се запази и кое да се премахне не е била никак лесна за разрешаване. Чест прави на турците, че са оставили разкрити важните християнски мозайки, запазвайки баланс между християнската и ислямската култури… На снимката по-горе е една от най-големите и най-запазени мозайки – Христос с Дева Мария и Йоан Кръстител, датираща от 1261 г., отбелязваща връщането на църквата от римокатолическо към източноправославно владение. На снимката по-долу е детайл от тази мозайка, изградена от хиляди камъчета – сещате се сами защо човек настръхва като види нещо подобно!

Можем да ви разказваме още много, много, много, но нека излезем от огромната  „Св. София“ и пресечем улицата…

Потъналият дворец

Това е Йеребатан сарнъджъ (Yerebatan Sarnıcı), наричан още Потъналият дворец. Тъй като по-рано на това място се е намирала базилика, наричат го и „Цистерна на базиликата“. Представлява най-голямото и добре запазено покрито водохранилище за питейна вода в Истанбул измежду около 60 такива в града. Тук се съхранявал резерв от питейна вода в случай на засушаване или обсада на града. Водата по акведукти е доставяна от извори в Белградската гора, намираща се на 19 км северно. Именно фактът, че Константинопол е имал запаси от питейна вода, го е направил толкова трудно превземаем.

Потъналият дворец е едно великолепно творение на Древността, което се е запазило почти непокътнато до днес. То е построено от император Юстиниян 532-542 г. През византийската епоха водохранилището е снабдявало с вода намиращия се наблизо императорски дворец и местното население. След завладяването на града от османците през 1453 г. то се използва още известно време за снабдяване с вода на султанския дворец „Топкапъ сарай“, но тъй като османците предпочитали течащата вода пред тази от цистерни, те изградили собствена водоснабдителна система. Цистерните потънали в забрава чак до 1544-1550 г., когато в Истанбул дошъл холандският пътешественик П. Гилиус/ Gyllius/. По време на своите обиколки той забелязал, че населението вади от Земята вода с кофа, а и също риба. При трудни условия Гилиус пропътува с лодка водната повърхност, като я измерва и преброява колоните. Своите изследвания той описва в пътепис и по този начин прави Цистерните известни на Западния свят. По-късно всеки пътешественик, посетил Истанбул, държал непременно да види и Цистерните. А на тези от вас, които не са толкова запалени по Древността, ще кажем фактите: Водохранилището е 140 м дълго, 70 м широко, има 336 колони, подредени в 12 редици по 28 колони, с височина 8 м. Разстоянието между колоните е 4,80 м. Голяма част от колоните са от по-стари постройки, направени са от един или максимум от два мраморни къса. 98 от колоните са с коринтски капители, а останалите са с капители дорийски стил. Цистерните побират 100 000 м3 вода. Пита се: ако знаете, че тук е снимана една от сцените на филма за Джеймс Бонд „От Русия с любов“ (1963 г.), колко кафета можете да изпиете в подземното заведение?

Между другото, за 5 EUR тук си направихме „султанската“ снимка (виж началото на поста), която стоеше дълго време в блога ни… Разхождайки се сред колоните, непременно обърнете внимание на една колона-уникат, наречена Пауновата колона… сещате се защо:

На две от колоните са запазени оригинали на Горгоната Медуза, служещи за цокъл на колоните. Едната глава на Медуза е положена настрани, а другата е положена странично. Поверието разказва, че глави на Медузата са вграждани в сгради с цел тяхната защита, а тъй като, също според легендата, този, който погледне Медузата в очите, се превръща в камък, то главите не са поставени в нормално положение,а обърнати, за да предпазят гледащите ги хора. Предполага се, че главите са донесени от по-стара римска сграда.

Във водохранилището има много добра циркулация и независимо, че се намира под земята, въздухът е изключително свеж и чист. В „Йеребатан сарнъджъ“ има и кладенец на желанията, в който според поверието ако хвърлиш монета и си пожалаеш нещо, то непременно ще се сбъдне… Излизаме!

Улиците на Истанбул

Продължаваме нашата разходка по площад Султанахмет и виждаме турци, които продават сочна, вкусна диня в жегата. Цената е 5 лири…

– Дръж ми апарата – казва Петър. – С този огромен обектив нищо не може да се спазари… И раницата ми подръж, ще *говоря* на турски.

Речникът на Петър е беден – знае „кафе“, „чай“, „кебап“, „кач’ пара?“, „комшу“, „мараба“, „буйрун“, „хаир“, „пахалъ“, „евет“, „зорлем гюзелик олмаз“ и да брои до пет, но е ходил в Китай и е станал много добър в пазаренето… (съответно макар че не разбира каква цена му казват продавачите, се пазари, докато я свали на нещо разбираемо, разбирайте 5 лири или по-малко)… Продавачът само му прави знак да изчака, докато обслужи няколко англичани и японци, след което продължаваме, ръфайки диня, за която сме платили 3 лири. Зад Синята Джамия има малък пазар с павилиончета, където също се предлагат килимите и то в комбинация. Един от продавачите е решил да се справи с жегата в автомобила си по оригинален начин…

Котките също много харесват килимите му, но да мъкнем килим по автобусите няма да стане…

Виж – шал може. Първоначално ни предлага натруфени шалове от изкуствена коприна, но бързо се разбираме и стигаме до два семпли, но много нежни шала, които ни допадат… Естествена коприна – няма как да я объркаш, когато току-що си пипал другата – по-приятна на допир, по-топла, не лъщи, има лека текстура и издава леко скърцащ звук при търкане. Пазарим се близо до половин час, накрая си тръгваме с видимо ядосан вид от магазина и продавачът ни настига, за да си стиснем ръцете… А Биляна има страхотен шал на супер цена, които бързо станаха два на още по-супер цена (в крайна сметка ги спазарихме двата за 30 лири + малко сувенирче подарък)…

Слизаме надолу, в посока Галата и се наслаждаваме на препълнените с локум витрини, китните магазинчета и ресторанти, където правят всичко пред теб, включително омесването на тестото…

Минаваме и покрай централна ж.п. гара Истанбул – като локация влакът пристига буквално до пристанището, така че от тази гледна точка пътуването с влак може и да е по-добрата алтернатива…

Излизаме от гарата и се озоваваме на…

Пристанището

Слънцето пече ярко и очертава силуетите на десетките минарета, а под моста „Галата“ и около него постоянно минават корабчета – разходка до Босфора, до Принцовите острови, до Златния рог и кой знае къде още…

Игнорираме подвикващите „капитани“ на кораби, нахалните викачи от ресторантите, „мисирите“ (така си нарекохме продавачите на печена царевица), просяците и рибарите, които се опитват да ни продадат улова си и минаваме моста. По тъмно тази част на Истанбул е не по-малко красива!

Нашият план обаче далеч не е изпълнен. Прехвърляме се на площад Таксим.

Площад Таксим

Името „таксим“ идва от арабски и означава „разпределяне“. На това място е била крайната точка на построения през 1731 г. водопровод, идващ от север и дълъг 23 км. По заповед на султан Махмуд І през 1732 г. тук е построено разпределително съоръжение, което отвеждало водата към различни градски райони.

Днес на това място има красиви шадравани, Паметникът на Републиката, няколко заведения… Тук е и крайната спирка на Трамвая на носталгията, както и мястото да кажем, че допуснахме грешка в предварителното си планиране.

Вървяхме пеш от моста „Галата“ до „Таксим“, което си е 3,5 km, голяма част от които яко изкачване и потене, след което хванахме Трамвая на носталгията и слязохме по средата на търговската улица, откъдето продължихме пеш до кулата „Галата“. Правилният начин е – от нос „Галата“ отивате до кулата „Галата“, от там си хващате носталгичния трамвай нагоре, разглеждате площад „Таксим“ и се спускате пеш спокойно и надолу по главната търговска улица…

Колкото до Трамвая на носталгията, силно го препоръчваме – за 3 лири ще се насладите на уникално преживяване, в което буквално се мушкате между хората, на сантиметри от тях. Направихме опит да заснемем кратко видео по темата:

Самата търговска улица съдържа всичко, което сме свикнали да виждаме по улиците на София, Париж, Барселона, Брюксел, Франкфурт и Кьолн. Световни марки, лъскави витрини, само е малко по-лъскаво и ориенталско…

Една от най-големите далавери и направо задължителна в жегите е да си вземете фреш. Най-изгоден е портокаловият, на цена 1 лира за 200 мл чашка. Как да не се изкушиш, особено когато е зверска жега? Продължаваме към…

Кулата „Галата“

Кулата Галата, наричана още Кулата на Христа от генуезците и Голямата кула от византийците е издигната през 528 г. по времето на император Юстиниан. Първоначално е построена от дърво в квартала на генуезците, а през 1433 г. е достроена от камък. В османският период, в различни години, са се намирали хамбари, затвор, морски фар, пожарна кула.Според легендата, в османският период, Ахмед Челеби Хезарфен, изпитвайки своето изобретение за полет с крила, прелетял от тази кула до противоположната на азиатска страна – Ускудар. Висока е 67 метра, като в нея може да се влезе, стига да сте там в работно време (9-20 ч.)
В противен случай може да ударите по една бира и да люпите семки с местната младеж, точно под кулата…

Ние обаче сме уморени от дългия ден, така че се прибираме към хотела. Площад Султанахмет и Синята Джамия изглеждат невероятно вечер.

В началото на ден 2 директно се отправяме към Долмабахче Сарай – дома на последния султан на Османската империя и на първия президент на Турция… Знаем, че трябва да сме там рано, в същия часови интервал като за Св. София 🙂 Последната спирка на трамвая ни закарва до джамията и часовниковата кула.

Кулата е построена от султан Абдул Хамид II, висока е 27 м и е чудесен ориентир за входа на двореца, който ще ви посрещне с прекрасна градина…

Цените на музеите в Турция обаче хич не са приятни, а и има и специално увеличение за чужденци…

Били сме в Лувъра в Париж, Музеят на шоколада в Кьолн,  Сант Анджело в Рим, леденият бар в Барселона, замъкът в Единбург и Парламентът в Букурещ, посетили сме десетки, дори стотици туристически забележителности, но 70 лв. за вход на двама души за музей не ни се беше случвало да даваме… На всичкото отгоре, вътре в двореца и в харема е забранено да се снима. Който иска да гледа, да започне от тук и официалния сайт http://www.dolmabahcepalace.com/… Ние имаме снимки на един изключително нахален паун, който Петър дебнеше в продължение на 40 минути, докато снима това:Погледът на пауна ясно изразява отношението му към ценовата политика на музея. За нас определено има какво да се види, но нормалната цена за вход би следвало да е 10, максимум 12 EUR според това, което видяхме вътре… Иначе музеят се пълни въпреки всичко и на излизане, входът му изглеждаше така:

Възползвахме се от наличието на хора наоколо и помолихме една украинка да ни снима…

Ако се вгледате много внимателно над главите ни, ще видите ето този прекрасен фонтан…

Портата на двореца също заслужава внимание…

Музеят се намира точно до морето и точно до входа има едно заведение, където са заснети много драматични разговори от „Перла“, „Листопад“, „Мечтатели“ и другите турски сериали, в случай, че сте им фенове разбира се…

Мятаме се на трамвая и слизаме на Капалъ чарши. Малко трудно разбираме, че Капалъ чарши в неделя си е баш „капалъ“, демек „затворена“ в неделя, но след това се отправяме по малките улички в посока Мисир чарши, докато постепенно излизаме на пазара до ж.п. гарата и пристанището.

Пазарът на подправките

Пазарът на подправките (Еминьоню) e най-старият пазар в Истанбул и вторият по големина след Капалъ чарши. Има гълъби, хора, локум, билки, ядки, сушенки, маслини, риба, цветя, къна, сувенири и пойни птички.

(Тук вече изпадаме в лек културен шок, но…)

Пазарът е едно от малкото места, откъдето можете да си купите странни стоки, като пиявици например…

В миналото е бил известен и като Египетския пазар заради многото подправки, внесени от Египет.

Купуваме си това-онова и откриваме, че след толкова ходене, краката зверски ни болят. Около пазара просто няма къде да се седне, така че с прибежки и припълзяване от кафене на кафене се добираме до парка на Топ Капъ и релаксираме край чудесния градски шадраван.Нагледали сме се на Истанбул за следващите няколко години. Болят ни краката, потни сме, останали сме с 6 лири (4 за път и 2 за WC)… Взимаме си багажа от хотела, където ни изпращат също толкова сърдечно, колкото и ни посрещнаха, след което се замъкваме към автогарата, за да може този пост да приключи там, откъдето започна. Sonunda. Край.

„Катюша“ на различни езици

През 2000 г. бях на Международната олимпиада по информатика в Пекин, Китай. При една от туристическите обиколки, в един от дванадесетте автобуса, пълни с програмисти, болшинството от балкански и рускоговорещи страни решихме да пеем. Не можете да си представите какво е един автобус пъпчиви програмистчета да пеят „Катюша“, всеки на собствения си език… Приблизително се чува нещо такова:

…ууу, бууу, бууу, бу-бу, бууу, бууу, Катюша,
бууу, бу-бу, бу-бу-бу-бу-бу, бу!

Покрай Деня на победата си припомних тази история отпреди 12 години. Помня, че тогава се учудих, че „Катюша“ се пее в толкова много държави. Популярната руска песен (музика: Матвей Блантер, текст: Михаил Исаковский) е изпълнена за първи път на 27.11.1938 г. и е звучала горе-долу така:

Оттогава насам девойката Катюша стои по бреговете на десетки държави, пази писма на различни езици и праща поздрави на хората по цял свят. С други думи по популярност „Катюша“ може да се сравни може би с „Kumbaya My Lord“ и известните опери на Бах! За тези, които се хванаха, Бах няма нито едно написана опера 🙂

По същество – ето как се пее Катюша на различни езици:

Руски

(изп. Сестри Толмачеви)

Расцветали яблони и груши,
Поплыли туманы над рекой.
Выходила на берег Катюша,
На высокий берег на крутой.

Выходила, песню заводила
Про степного, сизого орла,
Про того, которого любила,
Про того, чьи письма берегла.

Ой ты, песня, песенка девичья,
Ты лети за ясным солнцем вслед.
И бойцу на дальнем пограничье
От Катюши передай привет.

Пусть он вспомнит девушку простую,
Пусть услышит, как она поёт,
Пусть он землю бережёт родную,
А любовь Катюша сбережёт.

Други варианти:

Английски

Apple trees and pear trees were a flower,
River mist was rising all around.
Young Katusha went strolling by the hour
On the steep banks,
O’er the rocky ground.

By the river’s bank she sang a love song
Of her hero in a distant land.
Of the one she’d dearly loved for so long,
Holding tight his letters in her hand.

Oh, my song, song of a maiden’s true love,
To my dear one travel with the sun.
To the one with whom Katusha knew love,
Bring my greetings to him, one by one.

Let him know that I am true and faithful,
Let him hear the love song that I send.
Tell him as he defends our home that grateful,
True Katusha our love will defend.

Други варианти:

Немски

Leuchtend prangten ringsum Apfelblüten,
still vom Fluss zog Nebel noch ins Land;
durch die Wiesen kam hurtig Katjuscha
zu des Flusses steiler Uferwand.

Und es schwang ein Lied aus frohem Herzen
jubelnd, jauchzend sich empor zum Licht,
weil der Liebste ein Brieflein geschrieben,
das von Heimkehr und von Liebe spricht.
Oh, du kleines Lied von Glück und Freude,
mit der Sonne Strahlen eile fort.
Bring dem Freunde geschwinde die Antwort,
von Katjuscha Gruß und Liebeswort!

Er soll liebend ihrer stets gedenken,
ihrer zarten Stimme Silberklang.
Weil er innig der Heimat ergeben,
bleibt Katjuschas Liebe ihm zum Dank.

Leuchtend prangten ringsum Apfelblüten;
still vom Fluss zog Nebel noch ins Land.
Fröhlich singend ging heimwärts Katjuscha,
einsam träumt der sonnenhelle Strand.

Други варианти:

Френски


(за съжаление, само караоке-вариант)

Les pommiers fleurissent la clairière
Colorant le brouillard sur les eaux
Katiouchka dominait la rivière
Et son chant planait sur les roseaux

C’est le chant de l’aigle bleu des steppes
Le soleil vers lui te guidera
Vers celui dont elle garde les lettres
Doux trésor précieux de Katiouchka

Vole au vent vole chanson légère
Vers celui qui au loin s’en alla
Vers celui qui garde la frontière
Porte le salut de Katiouchka

Des pommiers tombaient les feuilles mortes
Et la neige recouvrait les monts
Quand un jour arriva au kolkhoze
La réponse ardente du soldat

Les pommiers fleurissent la clairière
Colorant le brouillard sur les eaux
Katiouchka dominait la rivière
Et son chant planait sur les roseaux

Италиански

(песента тук е известна като „Fischia il vento“, т.е. „Вятър ечи“)

Fischia il vento, urla la bufera,
scarpe rotte eppur bisogna andar:
a conquistare la rossa primavera
dove sorge il sol dell’avvenir.

Ogni contrada è patria del ribelle,
ogni donna a lui dona un sospir;
nella notte lo guidano le stelle
forte il cuore e il braccio nel colpir.

Se ci coglie la crudele morte,
dura vendetta sarа del partigian;
ormai sicura è giа la dura sorte
del fascista vile e traditor.

Cessa il vento, calma la bufera:
torna a casa il fiero partigian,
sventolando la rossa sua bandiera
vittoriosi al fin liberi siam.
Други варианти:

Испански

Florecían manzanos y perales,
mas de bruma el río se cubrió,
por la orilla paseaba Catalina
entonando su más bella canción.

Recordaba a su amado con nostalgia
y guardaba cartas de amor,
que a un hombre que lucha en la frontera,
le ha entregado Katyusha el corazón.

На някои места се пее и така:

Manzano y peral ofrecían sus flores,
y la niebla matinal suspendía sobre el río,
cuando la joven Katyusha subió la alta ribera,
también nebulosa y empinada…

Y caminando comenzó a cantar,
del águila azul de la estepa,
y de su Amor tan profundo
del que guardaba las cartas.

¡Oh, brillante canción de la doncella,
vuela sobre el sol radiante
hacia el soldado en el lejano frente,
y llévale el saludo de Katyusha!

Que recuerde una humilde muchacha,
y que escuche su claro cantar,
pues guardará la tierra de su cara patria
y su fuerte amor mantendrá.

Японски

リンゴノハナ ホコロビ ringo no hana hokorobi

カワモニ カスミタチ kawamoni kasumi tachi

キミナキ サトニモ kimina-ki satonimo

ハルワ シノビヨリヌ haru wa shino bi yorinu

キミナキ サトニモ kimina-ki satonimo

ハルワ シノビヨリヌ haru wa shino bi yorinu

キシベニタチテウタウ kishibe ni tachite utau

カチューシャ ノウタ katyu-syanouta

Китайски

正当梨花开遍了天涯 Zhèngdàng líhuā kāi biànle tiānyá
河上飘着柔曼的轻纱 Héshàng piāozhe róu màn de qīng shā
喀秋莎站在峻峭的岸上 Kā qiū shā zhàn zài jùnqiào de ànshàng
歌声好像明媚的春光 Gēshēng hǎoxiàng míngmèi de chūnguāng
姑娘唱着美妙的歌曲 Gūniang chàngzhe měimiào de gēqǔ
她在歌唱草原的雄鹰 Tā zài gēchàng cǎoyuán de xióng yīng
她在歌唱心爱的人儿 Tā zài gēchàng xīn’ài de rén er
她还藏着爱人的书信 Tā hái cángzhe àirén de shūxìn
啊,这歌声姑娘的歌声 A, zhè gēshēng gū niáng de gēshēng
跟着光明的太阳去飞吧 Gēnzhe guāngmíng de tàiyáng qù fēi ba
去向远方边疆的战士 Qùxiàng yuǎnfāng biānjiāng de zhànshì
把喀秋莎的问候传达 Bǎ kā qiū shā de wènhòu chuándá
驻守边疆年轻的战士 Zhùshǒu biānjiāng niánqīng de zhànshì
心中怀念遥远的姑娘 Xīnzhōng huáiniàn yáoyuǎn de gūniang
勇敢战斗保卫祖国 Yǒnggǎn zhàndòu bǎowèi zǔguó
喀秋莎爱情永远属于他 Kā qiū shā àiqíng yǒngyuǎn shǔyú tā
正当梨花开遍了天涯 Zhèngdàng líhuā kāi biànle tiānyá
河上飘着柔曼的轻纱 Héshàng piāozhe róu màn de qīng shā
喀秋莎站在峻峭的岸上 Kā qiū shā zhàn zài jùnqiào de ànshàng
歌声好像明媚的春光 Gēshēng hǎoxiàng míngmèi de chūnguāng

Други варианти:

Турски


(Тук текстът е на руски, само изпълнението е турско – виж други варианти)

Çiçeklenmiş tüm ağaçlar.
Kıvrım kıvrım yükselir sis.
Katyuşa kıyıya koşar,
Kıyı sarptır, kıyı sessiz.

Koşar da bir türkü tutturur
Bozkırların kartalına,
Yüreği onun için çarpar durur,
Taşır mektuplarını göğsünde.

Uç türkü ışığa katıl ve uç,
Parlayan güneşe doğru.
Sınırımızda nöbet tutan mert yürekli askere götür
Pırıl pırıl bir selam Katyuşa’dan.

Götür ki unutmasın hiç,
Yârinin sesini kulağında çınlayan,
Söyle göz kulak olsun memlekete,
Aşklarına göz kulak olunmaktadır.

Други варианти:

Полски

(Катюша тук е известна като Kasieńka)

Rozkwitały jabłonie i grusze
Popłynęła ponad rzeką mgła
Ku brzegowi szła Kasieńka błoniem
Ku brzegowi wysokiemu szła

Ku brzegowi idąc pieśń śpiewała
O stepowym orle sponad skał
O tym, kogo bardzo miłowała
Czyje listy chowa niczym skarb

Oj ty pieśni, piosnko ty dziewczęca
W ślad za słonkiem jaśniejącym spiesz
Żołnierzowi z pogranicza dźwięcznie
Od Kasieńki pozdrowienia nieś

Niech tam wspomni miłą swą dziewczynę
Jak mu śpiewa do utraty tchu
Gdy on strzeże ziemi swej rodzinnej
Kasia serce wiernie strzeże mu

Rozkwitały jabłonie i grusze
Popłynęła ponad rzeką mgła
Ku brzegowi szła Kasieńka błoniem
Ku brzegowi wysokiemu szła

Датски

(имам известни съмнения, че е немски вариант)

Фински

Loisti kauniit tuomenkukat silloin,
Katjusha, kun kohtas kasakan.
Loisti kauniit tuomenkukat silloin,
Katjusha, kun kohtas kasakan.

Kahden nuoren polku kulki illoin,
Tantan polkan vieraan mahtavan.
Kauniin niin kuin ruusut loisti silloin,
Nuori lempi kauniin Katjushan.

Saapui syys ja kukat vei jo halla,
Kauas kulki matka kasakan.
Saapui syys ja kukat vei jo halla,
Kauas kulki matka kasakan

Ruusunkukka nuppu hameen alla,
Rantamalla vieraan mahtavan.
ilta lostaa valo ikkunalla,
Puuttaja tuon kauniin Katjushan.

Toukokuu jo ehti puolitiehen,
Saatiin kuulla jonkun kertovan.
Toukokuu jo ehti puolitiehen,
Saatiin kuulla jonkun kertovan.

Kesken katkennut on polku miehen,
minne johtaa tie nyt Katjushan.
Rannan tuomet vain sen yksin tietää,
Minne johti tie nyt Katjushan,
Minne johti tie nyt Katjushan.

Сингалски (езикът на Шри Ланка)

ඇපල් පෙයාස් ගස් පල බරව නැවිලා
ඒ ගං ඉස්මත්තේ මීදුම පහව යන්නේ
කත්යූෂා දැන් එහි ආවේ…කත්යූෂා..
කත්යූෂා..කත්යූෂා දැන් එහි ආවේ

කදු බෑවුමෙන් වට ගං ඉවුරේ සිට
රාජාලියෙකු ගැන ගී ගයන්නී
පෙම් හසුන් රැකෙන බව ගයන්නී
පෙම් හසුන් රකින බව ගයන්නී

ගීතය…ගීතය පියාඹා යනු මැනව
ඈවෙතින් සුබ පැතුම් ගෙනයනු මැනව
මේ මිහිරි හඬ ගෙන යනු මැනව
දේශය රකින ඔහු වෙතට යනු මැනව

මේ සරල කෙල්ල ඔහුට සිහි උනාවේ
මවු බිම ඔහු අතින් සුරැකුනා වේ
දේශය ඔහු රකිනා අයුරින්ම
අත්නොහැර රකින්නී

Малайски

(търси се видео и звук)

Bermekarlah pokok pir dan apel
Kabus lebat turun di sungai
Datanglah Katysha gadis ayu
Datanglah ke jurang di pantai

Datanglah sambil menyanyi lagu
Tentang Si dia gagah dan berani
Yang dicintakan tanpa ragu-ragu
Yang suratnya simpan di hati

Lagu itu lagu gadis ayu
Terbang cepat ke garis sempadan
Dan sampaikan salamnya dengan bayu
Untuk kekasihnya di medan perang

Biar ia ingat gadis kampung
Biar ia ingat lagunya
Biar ia membela tanah air
Sedang Katysha bela cintanya

Унгарски

Lenn, a lenn a, lenn Volga mentén
élt egy kislány Katyusa a neve.
Kinn a fronton harcol a szerelme,
érte könnyes mind a két szeme.

Alma érik, virágzik a rózsa,
Fújja, fújja a májusi szél.
Kertben sétál drága kis Katyusa,
Ő a legszebb, legszebb rózsaszál.

Szállj madárka gyorsabban a szélnél,
messze van még az orosz határ.
Mondd meg annak a büszke katonának,
szép Katyusa mindig hazavár.

Tegnap este érkezett a posta,
hogy meghalt a büszke katona.
Szép Katyusa a sírjára borulva
énekelte ezt a régi dalt.

Други варианти:

Иврит

לִבְלְבוּ אַגָּס וְגַם תַּפּוּחַ,
עַרְפִלִים כִּסּוּ אֶת הַנָּהָר
וְקַטְיוּשָׁקַה אָז יָצְאָה לָשׂוּחַ
אֵלַיִ חוֹף תָּלוּל וְנֶהְדָּר.

Гръцки

(тук е химн на ЕАМ или „Εθνικό Απελευθερωτικό Μέτωπο“, т.е. партизански химн)

Τρία γάμματα μόνο φωτίζουν / Tria gramata mono fotizun
Την Ελληνική μας την γενιά / tin Eliniki mas tin genia
[Και μας δείχνουν φωτεινό το δρόμο / [kai mas dichnun fotino to dromo
Για να φέρουμε την λευτερία(x2)] / gia na feroume tin lefteria(x2)]

Είναι του αγώνα μας τα φώτα / Ine tou agona mas ta fota
Κι ο λαός ακολουθεί πιστά / Ki o Laos akoluthi pista
[Νέοι, γέροι όλοι μαζί φωνάζουν / [nei geri oli mazi fonazun
Ζήτω, ζήτω το ΕΑΜ(x2)] / Zito, zito to EAM(x2)]

To EAM μας έσωσε απ’ την πείνα / To EAM mas esose ap’ tin pina
Θα μας σώσει πάλι απ’ την σκλαβιά / Tha mas sosi pali ap’ tin sklavia
[Κι έχει πρόγραμμα λαοκρατία / [Ki echi programa laokratia
Ζήτω, ζήτω το ΕΑΜ(x2)] / Zito, zito to EAM(x2)]

Έχει ενώσει όλο το λαό μας / Echi enosi olo to lao mas
Έχει την ΕΠΟΝ και τον ΕΛΑΣ / Echi tin EPON kai ton ELAS
[Κι έχει πρόγραμμα λαοκρατία / [Ki echi programa laokratia
Ζήτω, ζήτω το ΕΑΜ(x2)] / Zito, zito to EAM(x2)]

Словенски

Razkvitili jablokis i grusxas
plovili tumanis nad reka
izhodil gor na breguf Katiusxa
visxju, krutju breguf u reka

izhodil i pesna smutju pesnal
orel z visxju gora poletil
do voiakuf o ktor ona mecxtal
onai smutju pesna prinesil

oi ti pesna pesna mlodicaju
poletij do nebeju sunce
nesij lubov mlodju goracxkaju
iz glubin Katiusxavoi serce

zxdal Katiusxa dolgju rocxis cxekal
cxekal junosx ktor ona lubil
junosx cxoi pismos ona opekal
voiak cxoi lubov ona stremlil

pomnij voiak svoi Katiusxa prostju
vernuj, pridij do Katiusxa vnov
obronaj nasx slaviansk zem sxirju
takak ja ohronal nasx lubov

Razkvitili jablokis i grusxas
plovili tumanis nad reka
izhodil gor na breguf Katiusxa
visxju, krutju breguf u reka

Сръбски

(търси се видео и звук)

Расцветале јабуке и крушке,
развила се магла над реком.

Излазила на обалу Каћуша,
На високу обалу, на стрмину.

Излазила, песму задевала,
о степском, сињем орлу,
о оном, кога је волела,
о оном, чија писма чувала.

О, ти песмо, девојачка песмо,
ти лети за јасним сунцем,
и борцу на далекој граници,
од Каћуше пренеси поздрав.

Нек’ се сети девојке обичне,
Нек’ послуша, како она пева,
нек’ земљу чува родну,
а љубав ће Каћуша сачувати.

Македонски

(търси се видео и звук)

Расцветале јаболкници и круши,
Се распослале магли над реката.
Излегувала на брегот Катјуша,
На високиот брег, стрмен.

Излегувала, песна започнувала
За степскиот сив орел,
За тој , кого го љубела,
За тој, чии писма ги чувала.

Еј ти, песно, песничке девојчина,
Ти летај по трагата на јасното сонце,
И на боецот на далечната граница,
Од Катјуша пренеси поздрав.

Нека ја спомни тој девојката едноставна,
Нека слушни, како таа пее,
Нека тој ја чува земјата родна,
А љубовта Катјуша ќе ја сочува.

Български

(търси се видео)

Да, има я и на български, макар че няма професионален запис (жокер за изпълнителите в мозъчен запек).
Беше много трудно да намеря нещо сравнително добро по темата:

http://bglog.net/ClientFiles/d8b83c57-8627-4488-8f2f-4718347d8dbf/Poli%20i%20az.wma

Разцъфтяха ябълки и круши.
Над реката плъзнаха мъгли.
И излезе на брега Катюша
на брега с високите скали.

И излезе, песента подхвана
за орела волен на степта,
за юнака, който тя обича
и от който пази си писма.

Ой, ти песен, песничка девича,
ти лети след вятъра, що вей!
И на воина, в далечното гранично,
от Катюша му предай „Здравей“!

Нека помни милото момиче,
нека чуе днес как пее тя,
че Катюша още го обича!
Нека пази родната земя!

Друг текст:

Разцъфтели ябълки и круши,
над реката плъзнали мъгли.
И излязла на брега Катюша,
на крайбрежните високи стръмнини.

И излязла, песен си запяла,
за орела синкав над стептта,
за този, който е мечтала,
на този, който пазила писма.

О, ти песничке моминска,
полети към слънчеви синай,
на далечна граница, войника
от Катюша поздрави предай.

Нека помни я обикновена,
нека чуе как тя пее,
нека пази той земята родна.
За любовта Каттюша ще милее!

Разцъфтели ябълки и круши,
над реката плъзнали мъгли.
На брега отново е Катюша,
на крайбрежните високи стръмнини.

Не ви ли стига?
Има я и наобратно: http://www.youtube.com/watch?v=XmjMDt9UCUQ

И това ли не ви стига?
Малко инструментали:

А сега най-вероятно вече ви се пее, така че действайте. От мен – толкова!