Музеят на шоколада в Кьолн

Събота е. Слънчевите лъчи са огрели брега на Рейн и отблясъците на водата осветяват металната сграда на единствения в света Музей на шоколада. Качваме се по рампата (родителите с детски колички високо ценим тези съоръжения) и влизаме.



Реклама:

Booking.com

Музеят на шоколада в Кьолн е създаден от д-р Ханс Имхоф през 1993 г., когато заводът на компанията Stollwerck се премества. От оставените машини, документи, писма и „скромната“ инвестиция от 53 000 000 дойче марки, д-р Имхоф създава уникален по рода си музей.

Официален уебсайт: http://www.chocolatemuseum-cologne.com/

Работно време: (посетители се пускат до един час преди затварянето на музея)

  • Понеделник: почивен ден
  • Вторник до петък: 10-18 ч.
  • Събота, неделя и официални празници: 11-19 ч.

Билети:

  • Стандартен единичен билет: 7,50 EUR (7,00 EUR при групи над 15 души)
  • Намален единичен билет: 5,00 EUR (4,50 EUR при групи над 15 души)
  • Семеен билет (двама родители плюс всички техни деца): 21,00 EUR

След като си купихме билети, влязохме в музея. Обърнете внимание на малкото шоколадово блокче върху билетите – малко по-надолу ще ви разкажем как се произвеждат хиляди такива…

Както може да очаквате, музеят разкрива историята на шоколада отпреди 3000 г. (по времето на Ацтеките) чак до модерната индустриализация (ако сте гледали внимателно, става въпрос за Lindt).

Как се прави шоколадът

Шоколадът се прави от плодовете на какаовото дърво theobroma cacao, което първоначално е растяло по поречието на р. Амазонка, а днес се отглежда почти навсякъде по тропиците. Плодовете на това дърво (оригинално зелени, на снимката горе виждате изсушен такъв) съдържат ядки, които се събират, обелват, ферментират и сушат (доста трудоемко, между другото) и крайният продукт от цялата тази обработка са готовите ядки, които по цвят, форма и размер наподобяват малки речни камъчета:

Ядките се почистват и се поставят в корито:

На равни порции поточната линия ги изпича (на 250-350°C) и ги вкарва в преса, където се смилат, обвивките се отделят, а от вътрешността се получава т. нар. „шоколадов ликьор“:

„Ликьорът“ всъщност не съдържа алкохол и е горчив на вкус. За да добие сладък вкус, се добавят още съставки, в зависимост от вида на шоколада, като всичко това се смесва от машина, която посредством вибрации изкарва въздуха от шоколадовата течност и така се получава хомогенна шоколадова маса:

Съставките са най-различни – ето един пример за любимия ни фин млечен Lindt Excellence Extra Creamy:

Съдържание на Lindt Excellence Extra Creamy:

  • Захар – 40%
  • Какао – 34% (20% масло, 14% маса)
  • Сухо мляко – 25%
  • Лецитин – 0,5%
  • Ванилин – 0,5%

Така подготвения разтопен шоколад се излива в специални щампи, с точност 1/10 от грама:

След 25-минутно изстудяване, подложките се обръщат и шоколадовите блокчета се отделят от тях:

Роботизирана ръка взима блокчетата и ги пуска по поточната линия:

С видима скорост 4-5 блокчета в секунда, тяхната форма се проверява и ако е наред, се пуска към опаковъчната машина (под машините има отделен съд, който събира деформираните блокчета – те хич не са много):

Опаковъчната машина реже лентички с точно определена дължина, а един мармот стои вътре в машината и увива шоколадовите блокчета в станиол (вгледайте се внимателно в готовите опаковани блокчета на заден фон):

И за да не кажете, че процесът е напълно автоматизиран, в края на поточната лента има човек, който събира, стотиците блокчета в кашони. Музей-музей, ама с тази скорост си прави доста солидно производство на шоколад всъщност:

И понеже на посетителите буквално им потичат лигите при гледане на толкова пресен вкусен шоколад, в края на поточната линия има специален „златен“ фонтан с първокачествен шоколад. Момичето държи „ветрило“ от вафлички, които топва в шоколада и раздава на посетителите:

А ето как изглежда дете, събудило се във фабрика за шоколад:

Естествено, нашето пътешествие в стил „Чарли и шоколадовата фабрика“ не свършва дотук. Музеят има още много какво да предложи – например стотици форми на яйца, сърца, животни, букви и какво ли още не:

Интересен е начинът, по който се сушат самите изливки – в специални „машини-въртележки“, на които формите се слагат и махат чрез магнити:

Музеят разполага и с мини-ботаническа градина, където можете да видите реалната растителност на тропиците и да разберете, че ананасът е ниско тревисто растение, мангото е дърво с дълги листа, а кафето и какаото си приличат не само като цвят на напитките, ами и като растения:

Ще можете да видите и как са изглеждали шоколадите, бонбоните и магазините, в които са се продавали през XIX век:

Срещу 4,50 EUR/човек и малко свободно време можете да се включите и в уъркшоп и да създадете свои собствени уникални бонбони:

Ще можете да се снимате с зайчето на Lindt, играчките от над 500 шоколадови яйца Kinder и разбира се лилавата крава на Милка:

Ще научите и интересни факти – например, че при проучване в Бавария през 1995 г., направено сред над 40 000 деца, едно от три деца рисува кравите в лилав цвят. Всъщност лилавата крава е символ на шоколадите „Милка“ едва от 1973 г., а нейният предшественик е бил санбернарът Бари, рекламирал шоколада от 1906 г. до 1936 г.:

Всъщност, това е и първото рекламно „лице“ в историята на Suchard, тъй като това е първата шоколадова компания със собствен щанд на международно изложение. Още един любопитен факт: От 2004 г., с решение на Върховния съд на Германия, лилавият цвят може да се използва за рекламиране и опаковане единствено на шоколади с марката „Milka“. Ето защо няма да видите друг немски шоколадов продукт, опакован в лилаво.

Естествено, можем да ви говорим още много за интересни факти, да ви разкажем за шоколадовите божества на Ацтеките, изложението на съдове за поднасяне на шоколад, продуктовите линии за производство на шоколадови бонбони с пълнеж, глобусът с областите, където вирее шоколад, интересна графика с консумацията на шоколад по държави… и още много, много други неща! Но ви предлагаме да отидете и да ги видите на място. Струва си!

А преди или след обиколката на музея, силно препоръчваме да отидете в прилежащата му кафе-сладкарница. Всъщност, думите са излишни:

14 мнения за “Музеят на шоколада в Кьолн”

  1. Ех, това определено ми напомня на шоколадовата фабрика в Австрия. Там също си имаха мини ботаническа градина, филмче за това как се берат, сушат и смилат какаовите ядки, иии разбира се възможността да опиташ толкова много и различни видове шоколад мммммммммммммммммммммм… искам пак!

  2. Az sym hodil v muzei na shokolada v Brugge, Belgia predi 4 godini…

  3. Хм, странно – на сайта им пише, че са единственият по рода си музей в света…

  4. Oooo, в Брюж определено има Музей на шоколада! Впечатляващ и много вкусен. Потвърдено от това лято – няма грешка.

  5. Определено много ми хареса приказката за музея на шоколада, ама не разбрах къде точно се намира- близо ли е до катедралата в Кьолн?

  6. На около 15-20 мин. спокойно ходене пеш по брега на Рейн. Виж картата в Google 🙂

  7. Живот и здраве при едно посещение в бъдеще и този музей ще се посети. Хареса ми дизайна на стълбите отвън как по елегантен начин е помислено за трудно подвижните хора.

  8. Аааааа! Единственото по-сладко нещо от шоколада в този музей, разбира се, е ВИКИ!!! Колко е пораснала! Прекрасна е! Ще я изям! :*

  9. Миналата година посетих този музей и много ми хареса. Очаквах да видя повече шоколадови фигури и неща направени от шоколад, а не толкова много история за самия шоколад. Но въпреки това много ми хареса, най – много машината за шоколад (поточната линия) 🙂 Може би защото съм инженер и това много ме впечатли (или по скоро факта, да го видя в точно там).
    А и таксата за посещение не е никак скъпа.
    С удоволствие бих го посетила отново!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.