100 национални туристически обекта

Днес си купих книжка със 100-те национални туристически обекта и дори записах първия си печат – Античният театър в Пловдив (откъдето си я взех).

Тези от вас, които не знаят за какво става въпрос:

Инициативата е на движението „Опознай България“ и възражда една добра туристическа традиция от соц-годините. В цялата страна са избрани 100 обекта, които трябва да посетите, пръснати по всички краища на родината… Обектите са резервати, местности, паметници, манастири, музеи, културни сгради и др.

  • При 25 посетени обекта получавате бронзова значка.
  • При 50 посетени обекта получавате сребърна значка.
  • При 100 посетени обекта получавате златна значка, грамота и участвате в томбола с награди.

Е, естествено, има някои неща, които са странни. Например:

  • Обектите всъщност са 101, защото за Каварна и Балчик има отделни печати – 24 и 24а);
  • В градовете Бургас, Благоевград, Монтана, Кърджали и Перник няма туристически обект;
  • Чирпан, Димитровград, Елена, Етрополе, Хисар и Старосел се водят към област София-град;
  • Нова Загора и връх Мусала пък се водят към София-област.
  • В областите Велико Търново, Варна, Ямбол, Русе, Разград, Кърджали, Плевен и Монтана има само по 1-2 забележителности… Някакси не мога да си представя да липсват Преображенски манастир (В. Търново), пещера „Орлова чука“ (Русе), Крушунските водопади (Ловеч), Националния музей на транспорта (Русе), Девненските побити камъни (Варна), Музеят на хумора и сатирата (Габрово), Хисарската римска крепост (Пловдив), лиманът на р. Ропотамо (Бургас)… списъкът е безкраен…

В крайна сметка, важна е идеята, а тя е добра… Започвам днес – да видим кога ще взема златната значка, без да си давам много зор.

Захир

„Никой не трябва да се пита защо е нещастен. Този въпрос носи в себе си вируса на тоталното разрушение. Ако се запитаме, ще поискаме да открием кое ни прави щастливи. И ако това, което ни прави щастливи е различно от начина, по който живеем в момента, или извършваме някаква безвратна промяна, или ставаме още по нещастни.“
из „Захир“ на Паулу Коелю (никога няма да се науча да го пиша това име)

 

На арабски “захир” означава видим, осезаем, но също така и святост или лудост. Захир е нещо, което сме докоснали или видели веднъж и никога повече не можем да забравим, изпълващо мислите ни до такава степен, че ни довежда до лудост…
Чудех се как да го кажа най-оригинално, но не измислих, затова просто

 

 

Почувствах нещата много лично, а и така ще се почувства всеки, който е срещал своя захир и го е губил…

 

Кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери?

Лука, 15:4