Сбогом, БДЖ!

Късаме… Имах дългогодишна връзка с нея, заедно сме изминали толкова километри, че на практика сме обиколили Земята два пъти по екватора, но сега си казваме „сбогом“… поне докато не се промени коренно! Сбогом, БДЖ! 🙂 Съвсем скоро няма да съм младеж, защото ще имам 26 навършени години… и няма да ползвам 50% намаление (макар че срещу 40 лв. мога да си извадя и такава карта), т.е. икономически по-изгодно ми е да пътувам с автобус, а ако сме повече хора – дори и автомобил… освен това е и по-бързо, по-комфортно, а покрай запалените влакове напоследък – май и по-надеждно.
И все пак, ще ми липсва ритмичното тупуркане на влака, тъмните купета, общуването с разноцветни хора (и в буквално, и в преносно значение)… Няма как да ме разберете, докато не прочетете това… или пък това… През далечната 2002 г. дори писах авторски песни за пътуванията ми…

 

Имам много истории, свързани с БДЖ. Някои ще останат неразказани. Други вече съм ви разказвал:

Но пътуването с влак винаги ще има една особена романтика… винаги ще остане моят „трети дом“, както го наричах докато пътувах между Русе и Пловдив с години… Мястото, където можеш да останеш насаме със себе си с часове… докато пътуваш стотици километри заради някого… или с някого…

Ту-дуф ту-дуф… ту-дуф ту-дуф…

P.S. Ще ви дам възможност да ми честитите рождения ден на 08.08.08 още от 08:08:08 часа. Запазете си остроумните коментари по повода за съответната тема. Благодаря!

Въпрос на карта… и на това да я прочетеш!

Много обичам разни високотехнологични джаджи… И днес се сдобих с две мултифункционални USB устройства… Много са готинки, четат всякакви CF, SD, XXX и др. видове карти. Но четецо-писачът за СИМ-карти страшно ми хареса и го препоръчвам на всички… Вместо да пишеш като луд имената в указателя си и да не знаеш кое какво е (а пък ако имаш 300 номера в 5 различни карти, стой та гледай), копираш си всичко в компютъра и си го редактираш на място… При това, за 10-тина долара! Изобщо не е нужно да си купуваш хипер-трипер-мултифункционален телефон за целта 🙂 SIM-card reader-ът може да се намери под кодовото име CN-SCR… Ама и тия от Canyon кога ще почнат да ми дават парички за реклама?

Митко и Тони имат блог!

Митко и Тони (или лапетата, както аз им викам) си направиха блог… Да им е честит! А явно и те като моя блог започват с нещо изгубено и намерено след това (виж историята за СИМ-картата и БДЖ).
И двамата са ми колеги от Пловдивски университет. С Митко се запознахме покрай състезанията, а с Тони – покрай Митко… Едни от най-лудите партита сме правили именно в квартирата на Тони. Но и затова друг път ще разказвам! Или може би те ще разкажат, ще видим 🙂
В момента те са временно в Англия и страшно ми липсват понякога, ама затова са измислили пък ICQ… И тъй, да им е честит и да пишат редовно в него 🙂 А вие ги посещавайте по-често…