Yoga zone

yoga-zoneЗаснети на красив ямайски курорт, динамичните серии на йога зона зареждат с енергия и пречистват духа и тялото. Инструкторката Лиса Бенет старателно демонстрира последователността от пози, редувайки от най-лесните до някои наистина предизвикателни. Тренировката е съчетана с релаксация в края. Както може да се убедите и сами, инструкторката Лиса Бенет е много приятна и успокояваща личност. Когато изпълнявате упражненията ще се почувствате сякаш сте работили здраво, докато сте завладяни от спокойствие и хармония.

Лято е! Сега е времето за упражнения на открито – на плажа край морето, на полянката на вилата или където и да е… важното е да имате мъничко време за себе си и желание за добро нстроение. Сериите на йога зона се излъчват всеки ден по телевизия Fiesta tv.

Кратка притча за хорското мнение…

Ето една любима притча, която реших да споделя с вас…
Баща и син си купили кон и решили да се разходят из селото с него…
Бащата казал:
– Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
– Ей, гледай какъв син – баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а синът решил да ходи пеш.
Селяните викнали:
– Какъв е този баща, бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня.
Селяните:
– Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня…
Селените се подигравали:
– Хахаха, гледай какви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха…
Сигурен съм, че сте се досетили от извода: не обръщайте внимание на хорското мнение. Без значение колко хубаво нещо направите, винаги някой ще ви го омърмори. Без значение каква злина ще свършите, някой ще ви похвали…
Но пък веднага се сещам за нещо много по-благородно от това да си купите кон: всъщност този пост е резултат от поканата на Iffi по инициативата „SOS детски селища – приказка без край“. От линка по-горе можете да прочетете приказката на Iffi и да научите подробности как да станете постоянен дарител… Има и друг начин да помогнете, който не е свързан с финанси – можете да популяризирате идеята във вашия блог. Затова каня всички, които желаят, да напишат своята любима приказка с подходящ линк към „SOS детски селища“, като не забравят да ми оставят коментар, за да мога да ги прочета (обожавам да чета приказки)…

Сбогом, БДЖ!

Късаме… Имах дългогодишна връзка с нея, заедно сме изминали толкова километри, че на практика сме обиколили Земята два пъти по екватора, но сега си казваме „сбогом“… поне докато не се промени коренно! Сбогом, БДЖ! 🙂 Съвсем скоро няма да съм младеж, защото ще имам 26 навършени години… и няма да ползвам 50% намаление (макар че срещу 40 лв. мога да си извадя и такава карта), т.е. икономически по-изгодно ми е да пътувам с автобус, а ако сме повече хора – дори и автомобил… освен това е и по-бързо, по-комфортно, а покрай запалените влакове напоследък – май и по-надеждно.
И все пак, ще ми липсва ритмичното тупуркане на влака, тъмните купета, общуването с разноцветни хора (и в буквално, и в преносно значение)… Няма как да ме разберете, докато не прочетете това… или пък това… През далечната 2002 г. дори писах авторски песни за пътуванията ми…

 

Имам много истории, свързани с БДЖ. Някои ще останат неразказани. Други вече съм ви разказвал:

Но пътуването с влак винаги ще има една особена романтика… винаги ще остане моят „трети дом“, както го наричах докато пътувах между Русе и Пловдив с години… Мястото, където можеш да останеш насаме със себе си с часове… докато пътуваш стотици километри заради някого… или с някого…

Ту-дуф ту-дуф… ту-дуф ту-дуф…

P.S. Ще ви дам възможност да ми честитите рождения ден на 08.08.08 още от 08:08:08 часа. Запазете си остроумните коментари по повода за съответната тема. Благодаря!