Рано сутринта. Централна автогара. Слизам от автобуса и дочувам женски глас:
– … ние сме на автогарата, тук до една жена с червена чанта… ами ще я видиш, има едно черно палто, много хубаво… Ами той централния вход е заключен, тъй че заобиколи отстрани покрай касите, там дето има едно гише за оставяне на багаж, после минаваш до един автобус… Чакай, ще ти кажа какво пише… „Бодивали“ пише на автобуса… ама той тъкмо тръгна, чакай, чакай… има един друг, син, пише…
В този момент мъжът, стоящ до жената явно не издържа и взима телефона:
– Ало, Жоре, на единайсти сектор сме. Айде!
Та… тази случка ме накара да се усмихна… и да се сетя за една любима книга, която доста добре обяснява разликите между мъжете и жените. Казва се „Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния„. Книжката вече има и продължение, между другото.