Как да си поръчате пържола, ако ходите в САЩ или Великобритания

Ако сте във Великобритания или САЩ и си поръчате пържола в заведение, във всяко себеуважаващо се място от кварталното барче до най-изискания ресторант ще ви попитат колко изпечена искате пържолата, която обикновено е телешка (beef)… Свинската (pork) и пилешката (chicken) са по-малко популярни.

Общоприетите възможни отговори са шест, ако не броим напълно сурова пържола (raw). И така, ето ги и основните варианти:

Blue Rare – тази степен на изпичане означава практически сурова и студена отвътре пържола, като външната част е съвсем леко запечена. Приготвянето на пържолата по този начин, често отнема най-много време, тъй като се налага вътрешността на пържолата да се затопли допълнително. За нашите стандарти подобно приготовление си е направо сурова пържола, всъщност дори по техните тази пържола е далеч от съвършенството, тъй като месото е твърде жилаво и трудно за преглъщане. Този начин на приготвяне е известен и с други имена – seared, very rare, blood rare, bloody as hell, black and blue, Pitssburgh rare или просто blue. „Пече“ се на 46 градуса.

Rare – по българските стандарти това все още си е сурова пържола. Изпичането се прави до такава степен, че външността е сиво-кафява, а вътрешната част – червена и леко затоплена. Сивата коричка е около 25% от пържолата, т.е. 75% от месото си е практически неизпечено. За много от хората в САЩ и Великобритания това е най-добрата степен на изпичане, тъй като пържолата остава изключително сочна.  Температурата на изпичане е 52 градуса по стандарт.

Medium rare – Съотношението между външната сиво-кафява и вътрешната червена част на пържолата е 50 на 50. Очаквайте да ви поднесат точно толкова изпечена пържола, ако не кажете изрично нещо друго. Тоест, medium rare е именно опцията по подразбиране. За хората, които са на принципа „В Рим като римляните“, препоръчвам именно подобна степен на изпичане. Пече се на 55 градуса.

Medium – Кървавочервена част в пържолата вече липсва, а съотношението на добре изпечена външна част към розова вътрешна част е 75% към 25%. За местните тази пържола вече е леко суха, докато за българските стандарти е леко недоизпечена. Препоръчителната температура на изпичане е 60 градуса.

Medium well – На повечето места в България сервират именно толкова изпечена пържола, тоест medium well съвпада точно с балканската представа за добре изпечена пържола. Тя е кафява отвън, а отвътре е сива със съвсем лек розов оттенък. За американци и британци е леко попрепечена, но за нас си е направо перфектна. Ако не си падате по експерименти, това е вашата степен на изпичане. Пече се на 65 градуса по стандарт.

Well done – Тази пържола е добре изпечена и практически няма розови оттенъци, отвън е кафява, а отвътре – изцяло сива. Много българи биха я харесали именно така, по-препечена, докато за повечето американци и британци това си е чиста загуба на ценен материал… Идеалната температура за приготвяне е 75 градуса.

Всички нации се съгласяват, че оттук нататък пържолата е прекалено изпечена и суха (overcooked).

Не знам за вас, но аз лично огладнях…

Постоянен ориентир

Рано сутринта. Централна автогара. Слизам от автобуса и дочувам женски глас:
– … ние сме на автогарата, тук до една жена с червена чанта… ами ще я видиш, има едно черно палто, много хубаво… Ами той централния вход е заключен, тъй че заобиколи отстрани покрай касите, там дето има едно гише за оставяне на багаж, после минаваш до един автобус… Чакай, ще ти кажа какво пише… „Бодивали“ пише на автобуса… ама той тъкмо тръгна, чакай, чакай… има един друг, син, пише…
В този момент мъжът, стоящ до жената явно не издържа и взима телефона:
– Ало, Жоре, на единайсти сектор сме. Айде!
Та… тази случка ме накара да се усмихна… и да се сетя за една любима книга, която доста добре обяснява разликите между мъжете и жените. Казва се „Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния„. Книжката вече има и продължение, между другото.

"Очевидни" плодове (Lychees)

Още през първия ден от престоя си в Холандия се натъкнах на едни много интересни плодове… Личитата (Litchi chinensis) са малки плодчета с диаметър 2-3 см, тънка розово-червена обвивка, която след като се обели подозрително напомня за око…

Всъщност, ядливата част е именно „бялото на окото“, като вкусът е почти същият като на грозде. Растат на Филипините и в Индонезия и са ужасно евтини в Холандия (1,80 лв. за кг). Костилката (която е леко отровна) не се яде, но пък за сметка на това, ако се засади, има вероятност да покълне ново личи… което възнамерявам и да опитам в България.