How to Lose Your Instagram Account in 10 Seconds

(Scroll down for the story in English)

Имаше едно филмче How to Lose a Guy in 10 Days… Е, моята история е за това как изгубих моят Instagram акаунт за броени секунди. Накратко:

Купих си нов смартфон, инсталирах си Instagram, заедно с още десетки приложения. Логнах се, получих потвърждение по мейл, кликнах линка…

О, не!!! Кликнах линка…

email

А се мислех за опитен потребител… Едва след като го щракнах видях, че пишело „If this is not your account you can remove your email…“

Никакъв въпрос „Are you sure“, директно ми махна мейла и никаква възможност за възстановяване. Три месеца писане със support и в крайна сметка нищо:

2016-10-18-15_58_46-https___www-instagram-com_integrity_checkpoint_checkpoint_logged_out_main_380466

„If you’ve forgotten your password and lost access to your email account, we’re unable to release the Instagram account to you. This includes accounts registered with mistyped email addresses.

We understand this can be frustrating, but this policy is meant to make sure Instagram accounts don’t fall into the wrong hands.“

Ето защо няма да ползвам Instagram повече. Още се чудя как е възможно да имаш една от най-големите социални мрежи и да си направиш процеса така, че да е възможно да изгубиш цял потребителски акаунт с един-единствен click, при това на мейл като този горе…

Ето ви чудесен пример за лошо usability, лошо тестване и отвратителен UX. И понеже вярвам, че трябва да я има и на английски…

ENGLISH:

There was a movie title How to Lose a Guy in 10 Days… Well, here is my story about how I lost my Instagram account in less than 10 seconds. In short, I bought a new smartphone, installed Instagram along with dozens of other applications. Started the app, login, confirmation email, click on the link …

email

Oh, no, I clicked on the link… And I thought of myself as of an experienced user.

Soon after I clicked it and I got message that my email address is removed from my account name, I saw that the link actually read „If this is not your account you can remove your email …“

No questions „Are you sure?“, it directly removed the email from my account and any possibility of recovery. Three months writing to their support lead to ultimately nothing:

2016-10-18-15_58_46-https___www-instagram-com_integrity_checkpoint_checkpoint_logged_out_main_380466

„If you’ve forgotten your password and lost access to your email account, we’re unable to release the Instagram account to you. This includes accounts registered with mistyped email addresses.

We understand this can be frustrating, but this policy is meant to make sure Instagram accounts don’t fall into the wrong hands.“

So here is a reason why I am not using Instagram anymore. I still wonder how it is possible to have one of the largest social networks in the world and to make the process so dumb that it is possible to lose your entire user account with a single click, from a notification mail like the one on the picture above…

So, here it is – a great example of bad usability, bad testing and disgusting UX!

Generic PWS!hv.aq Trojan

Ако имате McAfee и след днешния update ви пищи, че имате Generic PWS!hv.aq, не му вярвайте… поне засега! Твърде възможно е да е false positive и тотално да омаже машината ви. Така че изчакайте няколко дни, преди да стане ясно какво е наистина.
Този път ще драсна и на английски, че много чужденци също може да имат този проблем.
ENGLISH:
If you use McAfee and after today’s update it screams that you have Generic PWS!hv.aq, do not believe it… at least for now! It is possible that this is false positive, and your machine to be totally screwed. My advice is to wait for a couple of days, until it is clear what the truth is.

Румънеца и Събев :)

По случай 50-годишнината от основаването на ЕС реших, че е крайно време да се възползвам от привилегиите ни за свободно преминаване през границата. Така че утре се качвам на колата и отивам до Букурещ (това са си цели 70 км) за няколко дни.
Чувал съм какви ли не неща за румънците – от страшни истории за грабежи и фалшиви полицаи до това с колко светлинни години сме назад от тях. Първият път когато бях в Румъния, не видях нито едното, нито другото… Всъщност, нека ви разкажа за предното ми ходене накратко 🙂
През 2004 г. отборът по информатика на Пловдивски университет се готви цяло лято за състезанието в Букурещ, което се провежда всяка година между университетите в Източна Европа (един от най-тежките региони) и е известно с кратичкото наименование „ACM„. По принцип отборът на ПУ не се представя блестящо, даже да си признаем честничко до 2004 г. хората винаги се връщаха с пълен геврек (нула решени задачи). И ръководството реши, че няма смисъл да дава пари за нас, макар никога НИЕ да не се бяхме явявали на състезанието.

 

Но бяхме млади, луди, способни и знаехме, че ще успеем. И решихме да отидем на състезанието на собствени разноски. Няма да ви тормозя с административни подробности колко е тежко да нямаш ръководител, да се оправяш сам в чужда държава и какво е да представяш университет, който не те пуска да го представяш… Както и да е, Ники и Митко ми гостуваха за една вечер в Русе и на следващия ден хванахме влака за Букурещ (така се налагаше да спим само една вечер в най-евтиния хотел, на два часа път с автобус от мястото, където се състезавахме).
Още с пристигането на гарата засякохме отбора на СУ, начело с доц. Красимир Манев. Като разбра, че нямаме нито ръководител, нито румънски леи, нито представа къде трябва да отидем, човекът ни даде останалите си леи от последното състезание (стигаха за автобусни билети поне), карта на Букурещ и ни изпрати с пожеланието „Момчета, Бог да е с вас…“

Първият път сбъркахме автобуса. Всъщност, нацелихме автобуса, но объркахме посоката, в която трябва да го хванем. Така си изгубихме около два часа, за да достигнем покрайнините на града… Най-накрая успяхме да се довлечем до далечния хотел. Скоро обменихме парите и се почувствах като мултимилионер за първи път в живота си (друго си е да дадеш 10 000 за обществена тоалетна).

Трябваше да се доберем обратно до университета и затова започнахме да разпитваме хората на английски как да стигнем до метрото:
– Excuse me, do you speak English?
– Yes, a little bit.
– Do you know how to get to the subway?
– What?
– Subway.
– What?
– Tube, you know.
– Sorry…
– Er… Metro?!
– Oh, this way…

И човекът ни прати до другия край на Букурещ, но не до метро, а до магазин „Метро“… Добре че там един симпатичен младеж, студент от същия университет ни взе с колата си и ни откара до най-близката метростанция.

Така или иначе, оправихме се, а което е още по-яко, на състезанието направихме най-доброто представяне в историята на Пловдив дотогава, а ако изключим Софийски университет, и на всички останали университети от България… а и ванилова кола имаше!
Засега толкова, а скоро очаквайте още интересни случки от Румъния следващата седмица…