Както може би сте забелязали, през последните няколко дни не бях писал в блога си. Това е така, защото си взех отпуск и избягах от (почти) всички компютърни и мобилни устройства за няколко дни. 
Направих си една дълга разходка из България, която всъщност излезе и извън границите на родината ни – стигнах и до Букурещ (прочети подробности за предното ми посещение с автомобил).
За да пътувате на територията на Румъния, е нужно да разполагате с румънска винетка (Rovinieta). Винетките са сравнително евтини, зависят от вида и кубатурата на двигателя на автомобила, както и от щетите, които нанася на околната среда (вредни емисии и наличието на катализатор). Предлагат се дневни, седмични, месечни и годишни винетки.
Принципно е изключително лесно да се сдобиете с винетка. Нужно е просто да намерите бензиностанция Petrom с характерни жълто-сини цветове:
И сега идва интересното – в Гюргево има поне три такива бензиностанции, като едната е точно след румънския ГКПП на Дунав мост. Оказа се обаче, че в цяло Гюргево винетки по бензиностанциите няма.
Единствената друга възможност е да си купите винетка от пощенския клон. Намерихме поща, в която обаче обясниха, че не могат да продадат винетка на българи.
И изведнъж се оказва, че румънците са си изработили хитра схема да прибират кинти – нямате винетка, излизате от Гюргево, полицията ви спира и ви заковава със 100 евро глоба. Ако искате!
В крайна сметка, замъкнах любимата си Корса пред полицейското управление, разпитах местният дежурен и на чист български проведохме следния разговор:
– Никъде няма винетки – няма на границата, няма на бензиностанциите в Гюргево, в пощата не може!
– Карай без винета!
– Как така? Ами глоба?
– Е… глоба-глоба!
Реших, че трябва да говоря с началника на полицията и отидох при един младши инспектор от жандармерията – младо, ведро и симпатично момче с перфектен английски. Той влезе при началника от мое име и обясни ситуацията. Казаха да се върнем до ГКПП-Гюргево и че от там знаят как да си намерим винетка.
Така и направих. На границата чакаше един полицай заедно с един цивилен… Пак български:
– Кажи, момче, какъв е проблемът? – почна полицаят.
Обясних му, че няма винетки в цяло Гюргево. Полицаят каза на цивилния нещо на румънски тип „иди с него“ и…
Следва кратко ръководство по шофиране с румънски навигатор:
-
„стънга“ – ляво
-
„драпта“ – дясно
Край на ръководството.
Скоро се озовахме до пощенски клон, който е толкова лесен за намиране, колкото блок 254 в Малашевци, ако нямате BG maps. Както вече казах, българин няма как да си купи винетка от пощата. Но румънец може да го направи, при това за броени минути… Дневни винетки нямаше и в пощата, така че се наложи да взема седмична…
И така, докато не се променят нещата, в случай, че в Гюргево не откриете винетки, имате два варианта:
Вариант 1
Намирате пощата, хващате се румънец и го вербувате да ви купи винетка.
Вариант 2
Карате без винетка, като се залепяте плътно зад някой ТИР, така че да им е трудно да ви забележат и съответно – спрат. И си купувате винетката от Букурещ (или накъдето сте се запътили), ако дотогава не ви заловят.
Още нещо за Букурещ – три часа в трафика е напълно нормално време за преминаване през града! И тъй като аз лично направих над 12 часа зад волана през последното денонощие, ще пиша в блога си пак, когато се освестя!