Румънски винетки

Както може би сте забелязали, през последните няколко дни не бях писал в блога си. Това е така, защото си взех отпуск и избягах от (почти) всички компютърни и мобилни устройства за няколко дни.

Направих си една дълга разходка из България, която всъщност излезе и извън границите на родината ни – стигнах и до Букурещ (прочети подробности за предното ми посещение с автомобил).

За да пътувате на територията на Румъния, е нужно да разполагате с румънска винетка (Rovinieta). Винетките са сравнително евтини, зависят от вида и кубатурата на двигателя на автомобила, както и от щетите, които нанася на околната среда (вредни емисии и наличието на катализатор). Предлагат се дневни, седмични, месечни и годишни винетки.
Принципно е изключително лесно да се сдобиете с винетка. Нужно е просто да намерите бензиностанция Petrom с характерни жълто-сини цветове:

 

И сега идва интересното – в Гюргево има поне три такива бензиностанции, като едната е точно след румънския ГКПП на Дунав мост. Оказа се обаче, че в цяло Гюргево винетки по бензиностанциите няма.
Единствената друга възможност е да си купите винетка от пощенския клон. Намерихме поща, в която обаче обясниха, че не могат да продадат винетка на българи.
И изведнъж се оказва, че румънците са си изработили хитра схема да прибират кинти – нямате винетка, излизате от Гюргево, полицията ви спира и ви заковава със 100 евро глоба. Ако искате!
В крайна сметка, замъкнах любимата си Корса пред полицейското управление, разпитах местният дежурен и на чист български проведохме следния разговор:
– Никъде няма винетки – няма на границата, няма на бензиностанциите в Гюргево, в пощата не може!
– Карай без винета!
– Как така? Ами глоба?
– Е… глоба-глоба!
Реших, че трябва да говоря с началника на полицията и отидох при един младши инспектор от жандармерията – младо, ведро и симпатично момче с перфектен английски. Той влезе при началника от мое име и обясни ситуацията. Казаха да се върнем до ГКПП-Гюргево и че от там знаят как да си намерим винетка.
Така и направих. На границата чакаше един полицай заедно с един цивилен… Пак български:
– Кажи, момче, какъв е проблемът? – почна полицаят.
Обясних му, че няма винетки в цяло Гюргево. Полицаят каза на цивилния нещо на румънски тип „иди с него“ и…
Следва кратко ръководство по шофиране с румънски навигатор:
  • „стънга“ – ляво
  • „драпта“ – дясно
Край на ръководството.
Скоро се озовахме до пощенски клон, който е толкова лесен за намиране, колкото блок 254 в Малашевци, ако нямате BG maps. Както вече казах, българин няма как да си купи винетка от пощата. Но румънец може да го направи, при това за броени минути… Дневни винетки нямаше и в пощата, така че се наложи да взема седмична…
И така, докато не се променят нещата, в случай, че в Гюргево не откриете винетки, имате два варианта:
Вариант 1
Намирате пощата, хващате се румънец и го вербувате да ви купи винетка.
Вариант 2
Карате без винетка, като се залепяте плътно зад някой ТИР, така че да им е трудно да ви забележат и съответно – спрат. И си купувате винетката от Букурещ (или накъдето сте се запътили), ако дотогава не ви заловят.
Още нещо за Букурещ – три часа в трафика е напълно нормално време за преминаване през града! И тъй като аз лично направих над 12 часа зад волана през последното денонощие, ще пиша в блога си пак, когато се освестя!

Пътуването в Румъния

Ето, завърнах се 🙂

След няколко дни в Букурещ и 70-те мейла в пощата ми, вече мога да ви разкажа и по-подробно как беше в Румъния…

Букурещ – древен и модерен едновременно

Пътни и гранични такси, състояние на пътищата, правила за движение
Първо, да припомня: пътувах с кола. За първи път ми се случва да мина граница за 15 секунди! Да живее ЕС 🙂
За да пътувате на територията на Румъния, имате нужда от винетка (ROVINIETA) – дневна (около 3 леи / 1.75 лв.) или седмична (6 леи / 3.60 лв.), като цените се изчисляват според това колко нова, екологична и мощна е колата ви (за моята Corsa е най-евтиният вариант). Таксата за преминаване през Дунав мост е 12 лв. от България към Румъния и 25 леи (15 лв.) от Румъния към България. Останалите разходи са единствено за бензин, който е на цената на българския.
Пътувах рано сутринта, за да избегна трафика. Пътят Гюргево-Букурещ е хубав и широк, а пешеходните пътеки и опасните кръстовища са допълнително обозначени с маркерова и светкащи сини лампички, вградени в настилката! В самият Букурещ уцелих ремонтни работи на доста места, пътят беше лош (на румънски – „друмул йе прост“) и се налагаше да се движим по трамвайните жици, но в крайна сметка се добрахме до северната част на града, в квартирата на Ники. Иначе улиците са много по-широки от тези в София, трафикът е по-слаб, но пък румънските шофьори са по-неколегиални дори от българите…
Общо взето, карайте все едно сте в София, давайте път на пешеходците (винаги, длъжни сте) и ако не се притеснявате от знаци като този на снимката, няма да имате проблеми. Освен ако не пътувате в петък вечер, около 18 часа… За 20 км изгорих 4 литра с малолитражка, двигателят вдигна 100 градуса в доста студено време, така че сами си правете изводите.

Пазаруване и цени


И тъй, няколко часа след като се настанихме, Ники трябваше да ходи на работа, откъдето писах и предишния пост… така че знаете какво представлява офиса му. Там се запознах с шефката му – Ирина, която трябваше да обзавежда жилището си и заедно тръгнахме към комерсиалната зона на Букурещ, за да търсим мебели. Комерсиалната зона е впечатляващ комплекс от хипер-маркети. Представете си METRO, Kaufland, Mr. Bricolage, Praktiker, Technomarket и Technopolis на едно място и ще придобиете представа… Само че техните са Bricostore, Mobexpert, Carrefour и IKEA, като от IKEA съм най-впечатлен и ще напиша отделен пост. Като цяло цените в Румъния са по-високи от нашите (не случайно идват в Русе да си пазаруват хората), но специално цените на мебелите и домашните потреби в IKEA са добри и дори по-ниски от Българските. За сметка на това храната и техниката им е невероятно скъпа, а трудно ще намерите заведение, в което да пиете бира за под 5 леи (3 лв.)… Това е така, тъй като услугите навсякъде, освен в България са много скъпи. Например, превозът на един пакет в IKEA (1 пакет = 1 кашон, независимо от размера) е 4 леи (2,50 лв.), което си е кофти цена, ако си си купил легло, канапе, четирикрилен гардероб и др., а всяко от тях съдхържа по 10-15 пакета! Така че измъчих Golf V-цата на Ирина, като му пуснах задните седалки и благодарение на дългогодишната ми Tetris-практика и многото премествания от град в град, набутах половин апартамент в колата й… Тук (не) е мястото да отбележа, че румънците предпочитат вместо втора употреба да карат нови коли на изплащане… Продължавам с другото „побългаряване“: Батерията на Ирина падна по време на дългото пазаруване, така че пригодих батерията от моята Nokia (нямах активиран роуминг, и аз не знам защо) към нейната с помощта на парче скъсан кибрит! Абе, с Ирина си беше истинско приключение, особено като следвах нейната кола с моята (нали трябваше да я оставя на сравнително безопасно място). Нямах избор освен да карам с нейната скорост и да преминавам на „тъмно жълто“ няколко пъти. Добре, че вторият път караше майка й 🙂

Градският транспорт

На следващия ден пътувах сам в румънската столица. Цялата централна част на града е опасана с метро, така че не е проблем да стигнете между които и да е две точки в центъра за по-малко от половин час. Цената на карта за 10 пътувания е 7 леи (4 лв.), така че определено е предпочитан транспорт. Ако ходите до по-далечни места (напр. комерсиалната зона), ще се наложи да ползвате и автобуси 1,10 леи (0,65 лв.). За разлика от София, в Букурещ не оставят билетчета по седалките. Сигурно щото са много симпатични и ужасно приличат на бандероли 🙂

Животът и градът

В Букурещ получават средна заплата 4-500 EUR, така че е нормално животът да е по-скъп…. Както в Сърбия, Унгария и на другите места, където съм бил, напълно нормално и логично е да имаш вана в банята – нещо, което ужасно ми липсва тук и се чудя на тъпите архитекти, дето правят баните ни толкова малки, че да не можеш да си сложиш вана вътре. Готви се предимно на газ, като почти цял Букурещ е газифициран. Когато се разхождате, навсякъде ще видите полицаи. Направи ми впечатление и друго: улиците, които носят имена на хора, имат пояснения за човека, на когото са кръстени. Естествено, грозни гледки като порутени сгради, сбиващи се хора и просяци също не липсват, а за да е пълна картинката, ще ви кажа, че румънците не пускат кабели по земята, което означава, че ако погледнете нагоре, ще видите паяжина от кабели.


Хората

Румънците по много неща приличат на нас, особено по манталитет. Въпреки това, ще ви направи впечатление, че пушат цигари (че и пури) много повече от нас. Възрастните хора се кръстят, когато минат покрай църква, дори да са в автобус. Хигиената варира от супер готини, спретнати и чистоплътни румънци до тъмни балкански субекти, които трудно можеш да доближиш на по-малко от 3 м. Сред румънките има доста хубавици, но сред българките са повече, поне според мен. Румънските момчета като цяло са супер сладури, обличат се много добре (дори съм си откраднал няколко модни идеи от тях) и са по-стилни от нашенците.

Парламентът

Този пост стана много дълъг, така че накратко: изкарах си много хубаво и нямам нищо против да отида отново…