Шампионска лига в Североизточна България (и не само)

„Арсенал“, „Интер“, „Челси“, „Барселона“, „Милан“, „Аякс“… Може би тези имена са ви познати от Западна Европа? Да, ама не… Истинската шампионска лига е в окръжните футболни групи… Най-голямата концентрация на такива футболни грандове е в Североизточна България. Ето няколко:

ФК „Арсенал“, с. Топчии, Разградско
ФК „Аякс“, с. Ореш, Велико Търново
ФК „Барселона“, с. Морава, Велико Търново
ФК „Депортиво“ с. Лесичери, Велико Търново
ФК „Интер“, с. Бъзън, Русенско
ФК „Милан“, с. Миланово, Шуменско
ФК „Рома“ с. Давидово, обл. Търговище
ФК „Челси“, с. Брестовене, Разградско

И, най-култовият от всички отбори в лигата:

ФК „Салманчестър Юнайтед“, с. Салманово, обл. Шумен

Истински „Манчестър“ разбира се не липсва, но е в друга част на България:

ФК „Манчестър“, с. Мирянци, обл. Пазарджик

Подобни отбори има и в останалите части на България, разбира се. Просто концентрацията им не е чак такава…

ФК „Арсенал“, гр. Казанлък
ФК „Аякс“, с. Дивотино, Пернишко
ФК „Любляна“, с. Люблен
ФК „Милан“, с. Полско Пъдарево, обл. Сливен
ФК „Милан“ кв. Коматево, Пловдив
ФК „Риал“, Перник
ФК „Рома“, кв. Дивдядово, Шуменско
ФК „Тотнъм“ с. Черногорово, обл. Пазарджик
ФК „Ювентус“, гр. Лъки, обл. Пловдив
ФК „Ювентус“, с. Малчика, обл. Плевен

Вечното дерби „Интер-Рома“ е пренесено в гр. Ловеч:

ФК „Рома“, кв. Продимчец, гр. Ловеч
ФК „Интер“, кв. Продимчец, гр. Ловеч

Грандовете не се ограничават само до Европа… Можете да видите и клубове с бразилски и американски имена, например:

ФК „Сантос“, с. Долно Белотиници, Монтана
ФК „Чикаго Файър“, с. Тръстеник, Русенско

На практика в Русенско (и особено в с. Тръстеник) си има цяло „чикагско дерби“:

ФК „Локомотив-Чикаго“, гр. Русе
ФК „Атлетик-Чикаго“, гр. Тръстеник, Русенско

Всъщност, кой е казал, че трябва да се ограничаваме само до имена на клубове, а не на автомобилни производители например, както правят в Благоевградско и Силистренско:

ФК „Хонда“ с. Рилци, обл. Благоевград
ФК „Тойота“ с. Срацимир, обл. Силистра

По-голям проблем е, когато отборът ти носи името на спонсора ти… Така се получават имена като:

ФК „Биоелит“, с. Момино, Търговище
ФК „Земеделец-Елит“, с. Козловец, Велико Търново
ФК „Обогатител“, гр. Твърдица
ФК „Скални материали“, с. Басарбово, Русенско
ФК „Млечен рай“, гр. Враца
ФК „Мултифрут“ с. Яребица, обл. Силистра

Най-култовото име на отбор за всички времена в тази категория обаче си остава

ФК „Завод за картонено-мукавени опаковки“, с. Бараково, Благоевградско

Пред него бледнеят дори и световноизвестни разрушителни отбори като

ФК „Терминатор“ с. Голец, Ловешко
ФК „Бомба“ с. Светля, Пернишко
ФК „Шопски отряд“ с. Петърч, Софийско
ФК „Паламара“, с. Венец, Шуменско
ФК „Торнадо-Риболовец“, с. Безден, Софийско

В отговор на последния отбор и на популярния „Левски-Спартак“ е създаден и още един култов тим, състоящ се от две думи:

ФК „Космос-Водопад“, с. Червена могила, Пернишко

Популярното „Динамо“ се вижда все по-рядко в имената на отборите, но пък то има достойна алтернатива в лицето на

ФК „Електромотор“ с. Сеячи, обл. Търговище

Страстта към червения цвят също не е за пренебрегване:

ФК „Червен домат“ с. Левка, обл. Хасково
ФК „Червен калцун“ с. Михалци, обл. Велико Търново
ФК „Червен трактор“, с. Бинкос, обл. Сливен

Срещат се и достойни представители на студентската общност:

ФК „Дунавски студент“, гр. Свищов

Но, както се казва, какво са студентите без студентките… Ето няколко имена, които звучат добре за много неща, но не и за име на футболен отбор:

ФК „Мелиса“, с. Подайва, Разградско
ФК „Русалка“, гр. Русе
ФК „Дева“, с. Мало Конаре, обл. Пазарджик
ФК „Цветелина“, гр. Видин
ФК „Шехерезада“ с. Згориград, обл. Враца

Но не само homo sapiens е обект на именуването на тези невероятни, легендарни отбори. От край време други животински видове също вдъхновяват футболната ни общественост:

ФК „Гарга“, с. Любеново, обл. Плевен
ФК „Гъските“, гр. Джебел
ФК „Див котак“, с. Търнава, обл. Враца
ФК „Див пръч“, с. Камена, обл. Благоевград
ФК „Дива свиня“, с. Цонево, обл. Варна
ФК „Макак“, с. Макак, Шуменско
ФК „Пантера“, с. Калояновец
ФК „Червен петел“, с. Долно Линево, обл. Монтана

Едно не ми е ясно, затова го оставих и за финал. Защо отборът на с. Гълъбник се нарича така:

ФК „Свраките“, с. Гълъбник, Пернишко

И как ще се противопоставят „Свраките“ на

ФК „Игълс“, с. Братаница, обл. Пазарджик

когато влязат в професионалните групи на България някой ден? Но, както е казал поетът, „и да паднем, и да бием, пак ще се напием“. Това е мотото и на тези два клуба:

ФК „Джибри“, с. Винарово, обл. Стара Загора
ФК „Трифон Зарезан“, с. Димча, обл. Велико Търново

Последните три отбора в славния списък оставям без коментар:

ФК „Селяк“, с. Стубел, Монтана
ФК „Селска мъка“, с. Враняк, обл. Враца
ФК „Развей прах“, с. Мусачево (Розова долина), обл. Стара Загора

Казанлъшки пост

За последните две години блогът ми има над 300 000 уникални посещения (от света и от нас), като това са 20-те града, от които са ме навестявали най-много хора:
Забележете: Казанлък е на четвърто място!
За човек, който е роден в Шумен, живял много в Русе и малко във Варна и Разград, учил в Пловдив и с моментно местонахождение София, Казанлък меко казано ме изненадва…
Нещата, които свързвам с този град мога да изброя на пръстите на двете си ръце:

  • Розовата долина;
  • Китарите „Кремона„;
  • Завод „Арсенал„, произвеждащ оръжие („Не е прашка, не е лък, той е правен в Казанлък…“);
  • Микинцето (която пък всъщност е в Дубай);
  • Вокален ансамбъл „КРБ„, чийто песни търся от доста време („КРБ = Казанлъшки Рози и Бодли“);
  • Едно състезание по физика през 1999 г., на което почти на майтап се класирах шести в България;
  • Учениците от Казанлък, автори на „Играта„;
  • Казанлъшките понички.

Знам, че Казанлък е най-големият необластен град в България, но въпреки това съм наистина впечатлен, че от град с население 82 000 души имам 17 000 уникални посещения! Това би трябвало да е всеки пети човек в Казанлък, или общо взето всеки, който има Интернет… И преди да експертите да се изкажат, че казанлъшките доставчици сменят IP-адресите често и това е причината за голямата посещаемост от там, бързам да благодаря и поздравя всички посетители от Казанлък 🙂

Карлово също прави доста впечатляващ резултат с 3000 посещения, но причината тук ми е абсолютно ясна… Община Карлово се намира на улица „П. Събев“ No. 1. Не се бъзикам.

За и против UK

Ето, вече съм в Кардиф за трети ден и вече дори имам кирилица! Както и някои първи впечатления от Обединеното Кралство… Реших да напиша 10 неща за UK и 10 – против UK. Не претендирам за обективност, а за лично мое мнение:

За UK
1. Езикът. Тук всички знаят английски! Наистина! Въпреки, че на повечето места го говорят по-зле от българите, дори и децата се справят с езика… и целият свят ги разбира! Баси якото…
2. Пътищата. Улиците са чисти, широки и без дупки. Нищо, че шофьорите са не по-малко недисциплинирани от българските, карат с превишена скорост и не слагат колани.
3. Футболът. Срещи като Манчестър-Арсенал са често събитие и качествения футбол си е нещо нормално.
4. Заплатите. Допада ми някакси идеята за средна месечна заплата от 5000 лв.
5. Разстоянията. Тук 300 км не се считат за огромно разстояние. А при нас това си е „чак на другия край на България“.
6. Усмихнатите хора. В магазините, в заведенията, в службата… Винаги, без значение как си облечен и колко мрачно и зловещо гледаш.
7. Отношението към инвалидите. Не е проблем да си инвалид тук и да се придвижиш от точка А до точка Б безпроблемно: навсякъде има специални рампи, асансьори и тоалетни за инвалиди.
8. Необвързаността с работата. Работиш от 9:00 до 17:00 и си тръгваш. При това без да ти пука колко проекти или работа са останали в 17:01.
9. Такситата. Таксиджиите винаги имат дребни и не се тарикатят. Издават много странни касови бележки – просто попълват сумата в нещо като визитна картичка и се подписват (няма фискални апарати, печати и т. н.). А когато натискат рязко спирачката (и това се случва, прочети края на точка 2), изпъват ръката си пред теб, така че да те хванат, за да не се забиеш в предното стъкло!
10. Просяците. И тук има просяци… но техните са стилни, не досаждат и дори си носят мобилните телефони… или са българи 🙂

Против UK
1. Времето. Някакси не мога да свикна с идеята за постоянни валежи, мрачни облаци и мили хора, ходещи навсякъде с чадър и гумени ботушки в ръка, в случай че завали.
2. Цените. Какво да кажа за държава, в която не можеш да си намериш чаша кафе за под 5 лв.
3. Драконовските мерки против пушачите. Трябва ли да вървиш два километра, за да стигнеш до най-близкото място, където пушенето не е жестоко престъпление против Кралицата и Закона? Добре, че не съм пушач.
4. Плащането с кредитни карти. Тук не те считат за нормален човек, ако плащаш в брой! Хората си купуват и дъвки с кредитната карта!
5. Работното време на магазините. Не можеш да намериш отворен магазин след 17:00. Мри от глад, псувай, че си бил на работа, но не можеш да намериш! В 17:10 магазините по цялата главна улица на Кардиф са заключени.
6. Храната и напитките. Млякото има вкус на чай, чаят има вкус на нафта, а нафтата има вкус на… Добре, де, нафтата не съм я опитвал още! Но пък ябълките и доматите са по-безвкусни от автомобилни гуми!
7. Жените. Повечето жени тук имат лице на готин мравояд и тяло на красив носорог… Но държа да подчертая, че и доста красиви британки се появяват тук-таме (при това – руси!!!).
8. Правилата за движение. И в България има хора, дето карат в насрещното, ама не всички!
9. Тесните специалисти. Българските ми колеги не изпадат в екстаз, когато им покажеш какви „чудеса“ прави Windows, ако натиснеш Alt+Tab. Тук обаче не знаят нищо повече освен това, което са задължени да знаят. И не се интересуват, дори и да имат възможност да го научат…
10. Канализацията. Хммм, не знам как да го кажа, ама при цялото кралско и джентълменско излъчване на UK, каналите на тия хора вонят ужасно! Миризмата се промъква в бани и тоалетни, без значение колко освежители и ароматизатори ползваш… Добре, че костенурките нинджа не са в UK.
Засега – толкова…