Араповски манастир „Св. Неделя“

Сподели тази публикация:

Само на 28 км от Пловдив и 8 км от Асеновград, по пътя към Първомай, има една малка отбивка между селата Козаново и Патриарх Евтимово – отбивката за Араповския манастир. Благодарение на Данчо миналия уикенд се озовахме именно там и решихме да ви разкажем за това интересно, но не много известно и дори позабравено кътче на родината ни…

Ако се вгледате внимателно зад табелата на снимката по-горе, ще видите едно правоъгълно жълто петънце – това всъщност е старата табела за манастира, надупчена от ръждата на времето и куршумите на… кой знае, турски заптиета? Все пак това е единственият манастир в България, строен по време на турско робство и неведнъж е ставал убежище за Васил Левски, Ангел войвода и стотици други незнайни борци за свободна България.

Е, с две табели и такива указания, едва ли ще пропуснете отбивката. Може да ви се стори странно, но пътят до манастира не е асфалтиран. Равен и утъпкан е, така че не е никакъв проблем да се мине с автомобил, дори в кално време, но все пак имайте предвид – асфалт няма, чака ви около километър по непавиран път:

Когато стигнете до входа на манастира, ще се почувствате сякаш сте застанали до малка крепост. В по-голямата си част той е строен от родопски майстори от с. Югово, начело със Стоян Узунов (Гудевски). Днес „крепостта“ си има дори и знамена:

Можете да влезете през централния вход, но ако сте ожаднели от пътя, препоръчваме ви първо да се запътите към лечебното аязмо, до което е изграден манастирът „Св. Неделя“, като заобиколите комплекса и отидете до северната стена.

Докато обикаляте около манастира, няма как да не ви направи впечатление широкото поле наоколо. В България поради ред исторически причини сме свикнали манастирите да са скрити и запокитени в планините, но манастирът „Св. Неделя“ е изключение и наистина е насред полето.

В дъното на пътя се намира чешма с постоянно течаща вода, изградена още през 1829 г. и реставрирана през 1999 г., когато станало поредното чудо около манастира – деветгодишно момче промълвило първата си дума. Непосредствено до чешмата е старото аязмо „Св. Неделя“, изградено преди самия манастир:

Аязмото със сигурност е първопричината за построяването на манастира, като има много легенди за това. Най-популярната е за Арап бей и любимата му ханъма, на която заболели очите. В търсене на всевъзможни лекове, един ратай от с. Арапово (старото име на с. Златовръх, откъдето и манастирът носи името си) му казал, че до неговото село има изворче с лековита вода, което ще помогне на ханъмата му. Арап бей завел жената, измил очите й с лековитата вода и ханъмата оздравяла. В знак на благодарност беят разрешил на местното население да изгради свое светилище, което днес е именно манастирския комплекс „Св. Неделя“.

Около аязмото е изграден параклис, който е изографисан от зографина Георги Данчов (както и целия комплекс, между впрочем) с редки стенописи като покръстването на княз Борис I и измъчването на вмчц. Св. Неделя, затова им обърнете внимание. Ако се чудите кой е Георги Данчов и не можете да се сетите, ще ви подскажем: това е авторът на известния портрет на Васил Левски, а и негов приятел и сподвижник…

Самото усещане на самотен параклис насред полето, както виждате и от снимката по-горе, създава усещането, че сте в мистичен „трилър“, подобен на „Шифърът на Леонардо“. Всъщност, обстановката навън не е само приказна. Един разлагащ се труп на стар Вартбург прави обстановката много подобна на атмосферата във Fallout 3

Но да се върнем обратно на манастира и по-точно – да влезем в него. Той е построен през 1856 г. и голямото предизвикателство да се запази като български по онова време не е било османското владичество, а силният натиск от влиянието на гръцката църква. През 1859г. в манастирът е основано новобългарско училище с около стотина ученици. През 1868г. е открито и училище за свещеници.

Добро впечатление прави дворът на църквата, който като цяло е чист и поддържан, още повече, че цялата работа по това пада на плещите на един-единствен човек – игуменът на манастира.
Главната църква „Св.Неделя“ е изградена през 1859г. и представлява трикорабна, триконхална сграда с купол и притвор. Олтарният иконостас в храма и четирите малки иконостаси при колоните са творение на майстора Стоян Узунов. Стенописите в църквата са от 1864г. и са дело на зографите Георги Данчов и Алексий Атанасов. (Източник: BulgarianMonasteries.com)

Mоже би най-интересната сграда в комплекса е каменната кула на Ангел Войвода. Тя се намира в центъра на двора и е служила и за наблюдателница и жилище. Ангел войвода пък е бил един от основните дарители за манастира, а без помощта на цялото население от Пловдив и околностите, манастирът едва ли е щял да бъде изграден.
При всички положения, ако сте от Пловдив / Асеновград и се чудите къде да се разходите за няколко часа; ако посещавате Бачковския манастир и минавате наблизо; ако сте християнин или историк и манастирите ви интересуват; ако сте фотограф, зажаднял да снима нещо по-различно; ако сте болен и вярвате в лечебните сили на аязмото „Св. Неделя“ или пък сте просто турист и искате да видите с очите си всичко това, посетете Араповския манастир. Няма да съжалявате.


Сподели тази публикация:

6 мнения за “Араповски манастир „Св. Неделя“”

  1. Макар и да не съм почитател на религиозния туризъм, тъй като не съм сред вярващите, този манастир е сред любимите ми дестинации именно заради това, че не е обект на много посещения и не се е превърнал в туристическа дестинация и атракция (и е запазил предназначението и духа си на манастир, вместо на цирк, изложен на показ пред орди туристи), а и е съвсем различен от останалите, по отношение на мястото, на което е разположен.

  2. Е, Петьо, много добре си го написал! Много точно си предал настроенията и усещанията си! Аз се чувствах по подобен начин! Мястото наистина е красиво и тайнствено- загадъчно, като разбереш какви хора са събирали пари и помощи за строежа му, кои са го посещавали и отстоявали в онези трудни времена на робството! Свято място !

  3. Благодаря за идеята за планиране на пътуване. Вече си мисля как на моя рожден и имен ден да отида точно там – денят на св. вмчц. Неделя. Пък и щом има стенопис, посветен на нея…

  4. Поздравления за статията и за снимковия материал! Много добре сте описали това невероятно място и много се радвам, че все още има хора, които се интересуват от него и с удоволстивие ходят и споделят впечатленията си 🙂 Винаги приветствам това, още повече, че с. Златовръх е неизменно свързано с мен (една част от рода ми тръгва от там).
    Поздрави, Велин 🙂

  5. СТРАХОТНО МЯСТО Е. СЪЩО ТОЛКОВА СВЯТО КАТО И БАЧКОВСКИЯ МАНАСТИР. УНИКАЛНА ДУХОВНА АТМОСФЕРА. РАВНОВЕСИЕ.

  6. Поздравления за това, което сте направили. Мястото е страхотно. Често ходя там и усещането е невероятно. Не ми се иска да тръгвам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.