Араповски манастир „Св. Неделя“

Само на 28 км от Пловдив и 8 км от Асеновград, по пътя към Първомай, има една малка отбивка между селата Козаново и Патриарх Евтимово – отбивката за Араповския манастир. Благодарение на Данчо миналия уикенд се озовахме именно там и решихме да ви разкажем за това интересно, но не много известно и дори позабравено кътче на родината ни…

Ако се вгледате внимателно зад табелата на снимката по-горе, ще видите едно правоъгълно жълто петънце – това всъщност е старата табела за манастира, надупчена от ръждата на времето и куршумите на… кой знае, турски заптиета? Все пак това е единственият манастир в България, строен по време на турско робство и неведнъж е ставал убежище за Васил Левски, Ангел войвода и стотици други незнайни борци за свободна България.

Е, с две табели и такива указания, едва ли ще пропуснете отбивката. Може да ви се стори странно, но пътят до манастира не е асфалтиран. Равен и утъпкан е, така че не е никакъв проблем да се мине с автомобил, дори в кално време, но все пак имайте предвид – асфалт няма, чака ви около километър по непавиран път:

Когато стигнете до входа на манастира, ще се почувствате сякаш сте застанали до малка крепост. В по-голямата си част той е строен от родопски майстори от с. Югово, начело със Стоян Узунов (Гудевски). Днес „крепостта“ си има дори и знамена:

Можете да влезете през централния вход, но ако сте ожаднели от пътя, препоръчваме ви първо да се запътите към лечебното аязмо, до което е изграден манастирът „Св. Неделя“, като заобиколите комплекса и отидете до северната стена.

Докато обикаляте около манастира, няма как да не ви направи впечатление широкото поле наоколо. В България поради ред исторически причини сме свикнали манастирите да са скрити и запокитени в планините, но манастирът „Св. Неделя“ е изключение и наистина е насред полето.

В дъното на пътя се намира чешма с постоянно течаща вода, изградена още през 1829 г. и реставрирана през 1999 г., когато станало поредното чудо около манастира – деветгодишно момче промълвило първата си дума. Непосредствено до чешмата е старото аязмо „Св. Неделя“, изградено преди самия манастир:

Аязмото със сигурност е първопричината за построяването на манастира, като има много легенди за това. Най-популярната е за Арап бей и любимата му ханъма, на която заболели очите. В търсене на всевъзможни лекове, един ратай от с. Арапово (старото име на с. Златовръх, откъдето и манастирът носи името си) му казал, че до неговото село има изворче с лековита вода, което ще помогне на ханъмата му. Арап бей завел жената, измил очите й с лековитата вода и ханъмата оздравяла. В знак на благодарност беят разрешил на местното население да изгради свое светилище, което днес е именно манастирския комплекс „Св. Неделя“.

Около аязмото е изграден параклис, който е изографисан от зографина Георги Данчов (както и целия комплекс, между впрочем) с редки стенописи като покръстването на княз Борис I и измъчването на вмчц. Св. Неделя, затова им обърнете внимание. Ако се чудите кой е Георги Данчов и не можете да се сетите, ще ви подскажем: това е авторът на известния портрет на Васил Левски, а и негов приятел и сподвижник…

Самото усещане на самотен параклис насред полето, както виждате и от снимката по-горе, създава усещането, че сте в мистичен „трилър“, подобен на „Шифърът на Леонардо“. Всъщност, обстановката навън не е само приказна. Един разлагащ се труп на стар Вартбург прави обстановката много подобна на атмосферата във Fallout 3

Но да се върнем обратно на манастира и по-точно – да влезем в него. Той е построен през 1856 г. и голямото предизвикателство да се запази като български по онова време не е било османското владичество, а силният натиск от влиянието на гръцката църква. През 1859г. в манастирът е основано новобългарско училище с около стотина ученици. През 1868г. е открито и училище за свещеници.

Добро впечатление прави дворът на църквата, който като цяло е чист и поддържан, още повече, че цялата работа по това пада на плещите на един-единствен човек – игуменът на манастира.
Главната църква „Св.Неделя“ е изградена през 1859г. и представлява трикорабна, триконхална сграда с купол и притвор. Олтарният иконостас в храма и четирите малки иконостаси при колоните са творение на майстора Стоян Узунов. Стенописите в църквата са от 1864г. и са дело на зографите Георги Данчов и Алексий Атанасов. (Източник: BulgarianMonasteries.com)

Mоже би най-интересната сграда в комплекса е каменната кула на Ангел Войвода. Тя се намира в центъра на двора и е служила и за наблюдателница и жилище. Ангел войвода пък е бил един от основните дарители за манастира, а без помощта на цялото население от Пловдив и околностите, манастирът едва ли е щял да бъде изграден.
При всички положения, ако сте от Пловдив / Асеновград и се чудите къде да се разходите за няколко часа; ако посещавате Бачковския манастир и минавате наблизо; ако сте християнин или историк и манастирите ви интересуват; ако сте фотограф, зажаднял да снима нещо по-различно; ако сте болен и вярвате в лечебните сили на аязмото „Св. Неделя“ или пък сте просто турист и искате да видите с очите си всичко това, посетете Араповския манастир. Няма да съжалявате.

Зимни математически състезания Русе’2008

На снимката горе виждате вътрешността на масивната сграда на Русенски университет „Ангел Кънчев“. Там се проведе тазгодишната надпревара по математика, математическа лингвистика, информатика и информационни технологии за средношколци…
„Зимните празници“, както беше името на това състезание преди време се провеждат веднъж годишно, като домакини обикновено са градовете Русе-Плевен и Варна-Бургас (по двойки) и се редуват през година…
Вече писах за юбилейните зимни състезания през 2006 г. Две години по-късно реших да направя подробен разказ със снимки от събитието.
И докато при математиците е малко по-скучно и прилича на обикновен университетски изпит…

… при компютърните състезания е по-забавно. И така, ще се опитам да опиша типичното състезание в хронологичен ред. Мисля, че постът ще е полезен за по-младите читатели на блога, които още не са били на състезание по информатика.
В началото на състезанието се раздават условия на всички участници, но те нямат право да поглеждат листите със задачите. В точно определен момент се дава старт на състезанието. За по-малките то продължава 4 часа, а за по-големите – 5 часа.

За всеки състезател има осигурен компютър, както и среди за програмиране (C, C++ и Pascal). Състезателите имат възможност да се запознаят със задачите.
Всяка задача по информатика се състои от условие, входни данни и изходни данни. Най-общо казано задачата изглежда така:

Условие: Напишете програма, която по зададени цели
числа A и B, не по-големи от 100, извежда тяхната сума.
Вход: на първия ред от клавиатурата се въвеждат
числата А и В.
Изход: извежда се единствено сумата на двете числа.
Примерен вход: 3 2
Примерен изход: 5

Естествено, задачите са доста по-сложни, дори и за най-малките (4-5 клас), но принципът е същият.

По време на първия час от състезанието авторите на задачите минават два пъти, за да отговорят на евентуални въпроси по условията на задачите.
Всъщност, условията на задачите и решенията им се обсъждат с всички ръководители на отбори, тъй като задачите за най-големите (11-12 клас) са трудни колкото и на Международната олимпиада по информатика и самите ръководители и преподаватели не винаги знаят как се решават.
През това време състезателите се потят и програмират яко…

… за да ви успокоя, че не само децата се мъчат, хората от журито също решават задачите. Всъщност, именно по решението на журито се определя какви времеви ограничения да се поставят за работа на програмите на състезателите.

На снимката по-долу е един от най-врелите и кипелите в състезанията по информатика хора – доц. д-р Красимир Манев, преподавател в СУ и член на Международния комитет на олимпиадата по информатика.

В писането на решения и цялостната проверка на задачите помагат и много бивши състезатели по информатика, най-често призьори и медалисти от национални и международни състезания.

Изградена е специална система за автоматично получаване и тестване на работата на участниците, която се използва и в Международната олимпиада по информатика.

Всяка от задачите носи 100 точки (обикновено 10 теста по 10 точки). Целта на тестовете е да са различни и да покриват почти всички възможни случаи. Например, за задачата със събирането на две числа, един типичен пример за 10 теста са следните двойки: (1,1) (2,7) (12, 3) (8,14) (0,0) (-6,5) (0,-11) (-62,-14) (100, 100) (-10000,-1000000). Както виждате, простата задача има доста „подводни камъни“ – нули, отрицателни числа, твърде малки отрицателни числа… не е толкова просто!

Всеки от тестовете носи 10 точки, ако даде правилен резултат и 0 точки в противен случай (например когато програмата дава грешен резултат, блокира, извежда допълнителна информация на екрана или пък работи прекалено бавно).

Накрая резултатите се сумират. Максималният брой точки е 3 задачи х 100 точки = 300 точки, което е трудно да се постигне…

Благодарение на автоматичната проверка, оценяването е напълно безпристрастно и толерирането на определени състезатели се свежда до нула… Накрая на състезанието се обявява класиране и естествено, най-добрите получават награди.

Интересни или не са подобни състезания, преценете сами…

Със сигурност обаче са по-полезни за професионалното развитие на децата от игри тип Doom и Counter Strike…

Официалният сайт на Зимните математически състезания Русе’2008 е на адрес http://www.ami.ru.acad.bg/zms/

Повече информация за състезанията по информатика като цяло пък можете да намерите в специализирания портал Инфоман.

Въпроси? Коментари? Идеи? Споделете в коментар!