Араповски манастир „Св. Неделя“

Само на 28 км от Пловдив и 8 км от Асеновград, по пътя към Първомай, има една малка отбивка между селата Козаново и Патриарх Евтимово – отбивката за Араповския манастир. Благодарение на Данчо миналия уикенд се озовахме именно там и решихме да ви разкажем за това интересно, но не много известно и дори позабравено кътче на родината ни…

Ако се вгледате внимателно зад табелата на снимката по-горе, ще видите едно правоъгълно жълто петънце – това всъщност е старата табела за манастира, надупчена от ръждата на времето и куршумите на… кой знае, турски заптиета? Все пак това е единственият манастир в България, строен по време на турско робство и неведнъж е ставал убежище за Васил Левски, Ангел войвода и стотици други незнайни борци за свободна България.

Е, с две табели и такива указания, едва ли ще пропуснете отбивката. Може да ви се стори странно, но пътят до манастира не е асфалтиран. Равен и утъпкан е, така че не е никакъв проблем да се мине с автомобил, дори в кално време, но все пак имайте предвид – асфалт няма, чака ви около километър по непавиран път:

Когато стигнете до входа на манастира, ще се почувствате сякаш сте застанали до малка крепост. В по-голямата си част той е строен от родопски майстори от с. Югово, начело със Стоян Узунов (Гудевски). Днес „крепостта“ си има дори и знамена:

Можете да влезете през централния вход, но ако сте ожаднели от пътя, препоръчваме ви първо да се запътите към лечебното аязмо, до което е изграден манастирът „Св. Неделя“, като заобиколите комплекса и отидете до северната стена.

Докато обикаляте около манастира, няма как да не ви направи впечатление широкото поле наоколо. В България поради ред исторически причини сме свикнали манастирите да са скрити и запокитени в планините, но манастирът „Св. Неделя“ е изключение и наистина е насред полето.

В дъното на пътя се намира чешма с постоянно течаща вода, изградена още през 1829 г. и реставрирана през 1999 г., когато станало поредното чудо около манастира – деветгодишно момче промълвило първата си дума. Непосредствено до чешмата е старото аязмо „Св. Неделя“, изградено преди самия манастир:

Аязмото със сигурност е първопричината за построяването на манастира, като има много легенди за това. Най-популярната е за Арап бей и любимата му ханъма, на която заболели очите. В търсене на всевъзможни лекове, един ратай от с. Арапово (старото име на с. Златовръх, откъдето и манастирът носи името си) му казал, че до неговото село има изворче с лековита вода, което ще помогне на ханъмата му. Арап бей завел жената, измил очите й с лековитата вода и ханъмата оздравяла. В знак на благодарност беят разрешил на местното население да изгради свое светилище, което днес е именно манастирския комплекс „Св. Неделя“.

Около аязмото е изграден параклис, който е изографисан от зографина Георги Данчов (както и целия комплекс, между впрочем) с редки стенописи като покръстването на княз Борис I и измъчването на вмчц. Св. Неделя, затова им обърнете внимание. Ако се чудите кой е Георги Данчов и не можете да се сетите, ще ви подскажем: това е авторът на известния портрет на Васил Левски, а и негов приятел и сподвижник…

Самото усещане на самотен параклис насред полето, както виждате и от снимката по-горе, създава усещането, че сте в мистичен „трилър“, подобен на „Шифърът на Леонардо“. Всъщност, обстановката навън не е само приказна. Един разлагащ се труп на стар Вартбург прави обстановката много подобна на атмосферата във Fallout 3

Но да се върнем обратно на манастира и по-точно – да влезем в него. Той е построен през 1856 г. и голямото предизвикателство да се запази като български по онова време не е било османското владичество, а силният натиск от влиянието на гръцката църква. През 1859г. в манастирът е основано новобългарско училище с около стотина ученици. През 1868г. е открито и училище за свещеници.

Добро впечатление прави дворът на църквата, който като цяло е чист и поддържан, още повече, че цялата работа по това пада на плещите на един-единствен човек – игуменът на манастира.
Главната църква „Св.Неделя“ е изградена през 1859г. и представлява трикорабна, триконхална сграда с купол и притвор. Олтарният иконостас в храма и четирите малки иконостаси при колоните са творение на майстора Стоян Узунов. Стенописите в църквата са от 1864г. и са дело на зографите Георги Данчов и Алексий Атанасов. (Източник: BulgarianMonasteries.com)

Mоже би най-интересната сграда в комплекса е каменната кула на Ангел Войвода. Тя се намира в центъра на двора и е служила и за наблюдателница и жилище. Ангел войвода пък е бил един от основните дарители за манастира, а без помощта на цялото население от Пловдив и околностите, манастирът едва ли е щял да бъде изграден.
При всички положения, ако сте от Пловдив / Асеновград и се чудите къде да се разходите за няколко часа; ако посещавате Бачковския манастир и минавате наблизо; ако сте християнин или историк и манастирите ви интересуват; ако сте фотограф, зажаднял да снима нещо по-различно; ако сте болен и вярвате в лечебните сили на аязмото „Св. Неделя“ или пък сте просто турист и искате да видите с очите си всичко това, посетете Араповския манастир. Няма да съжалявате.

Официални празници 2011

UPDATE!

За празниците през 2012 щракнете тук:

ОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ И ПОЧИВНИ ДНИ ПРЕЗ 2012 г.

 

 

 


Както обещах, веднага щом правителството обяви официалните празници, ви давам идеи как да използвате годишния си отпуск рационално и без накъсвания. Тази година самото правителство се е постарало (къде успешно, къде не чак толкова) да свърже празниците и ето какво се получава като краен резултат:

  • Ден на освобождението – 3, 4, 5 и 6 март (19 март е работен)
  • Великден – 22, 23, 24, 25 април
  • Гергьовден – 6, 7, 8 май
  • Ден на българската просвета и култура – 21, 22, 23, 24 май (28 май е работен)
  • Ден на Съединението – 4, 5, 6 септември (3 септември е работен)
  • Ден на Независимостта – 22, 23, 24, 25 септември (17 септември е работен)
  • Бъдни вечер и Рождество Христово – 24, 25, 26 декември

По този начин половината от датите 23-те през 2011 г. ще са почивни. Защо правителството е взело решение да се отработват съботите на 3 и особено на 17 септември (Вяра, Надежда, Любов) остава пълна загадка за мен. Лично аз бих предпочел 27 август и 1 октомври. Но това е положението.

А при това положение, бих ви препоръчал да се възползвате по следния начин, според отпуска и (не)желанието ви да ходите на море през юли и август. Ето ги и възможностите:

  • Добра оферта! Мартенски отпуск (9 дни почивка на цената на 3 дни отпуск) – взимате 28.02, 01.03, 02.03 и почивате от 26.02 до 06.03 включително;
  • Добра оферта! Огромен Великденски отпуск (17 дни почивка на цената на 8 дни отпуск) – взимате 26.04, 27.04, 28.04, 29.04, 02.05, 03.05, 04.05 и 05.05 и  почивате от 22.04 до 08.05 включително;
  • Кратък отпуск за 24 май (9 дни почивка на цената на 4 дни отпуск) – не е чак такава далавера, препоръчва се само ако няма как да вземете огромния Великденски отпуск – взимате 25.05, 26.05, 27.05 и 28.05 и почивате от 21.05 до 29.05 включително;
  • Ранен или късен септемврийски отпуск (8 дни почивка на цената на 3 дни отпуск) – бих си взел само една от следните две възможности  – взимате 07.09, 08.09 и 09.09 и почивате от 04.09 до 11.09 включително ИЛИ взимате  19.09, 20.09 и 21.09 и почивате от 18.09 до 25.09 включително;
  • Добра оферта! Коледно-новогодишен отпуск (9 дни почивка на цената на 4 дни отпуск). Взимате 27.12, 28.12, 29.12 и 30.12 и почивате от 24.12 до 01.01.2012 включително. Не че като брой дни е толкова добра оферта, но друго си е да си починеш покрай Коледа и Нова година.

Ако се възползвате от всички предложения, маркирани с „добра оферта“, ще ви остане и една седмица (5 дни) за лятна почивка при 20-дневен полагаем годишен отпуск. Весели празници!

Цената на… нуждата!

Тази снимка направих в сладкарница „Неделя“, гр. Русе преди около две седмици:

Държа да отбележа, че подобна цена в цяла България е висока, а в Русе направо си заслужават да им се изакаш на входа вместо в кенефа… Но да не бъда циничен. Да речем, че наистина много настоявате да ползвате тоалетната на сладкарницата. Ами по-евтино е да им станете клиент!

Ето снимка на част от менюто във въпросната сладкарница:

Значи, отивате и си поръчвате сметанка. Плащате 20 стотинки, взимате си я и гордо отивате в тоалетната. На пет пъти по-ниска цена!!!

Да не говорим че вече сте клиент на заведението и ограничението за ползване от клиенти не е ограничено със срок. Пазете си касовата бележка и си ходете до тоалетна колкото ви душа иска!

Сега сериозно – навремето Елеонора Николова, бивш кмет на Русе, беше постановила в обществените заведения да няма такса вход за тоалетните. Наясно съм, че никой не е длъжен да поддържа тоалетната на заведението си в полза роду, но пък не мисля, че трябва човек да бъде лишен от елементарни природни нужди, каквито са нуждата от малка и голяма нужда.

20 стотинки (цената на сметанка) е напълно приемлива цена. Цената на ролка тоалетна хартия. Цена, която бих платил без да се замисля, ако съм на зор и не ми се яде торта.

Да не говорим за проблемите, когато някой чужденец слезе на централна автогара в София и все още няма заветните 50 ст., за да си свърши работата… Е, сигурно и с едно евро ще го пуснат, но не е там работата.

Проблемът с тоалетните е по целия свят. Виждал съм как автобус с български туристи спира на бензиностанция в Сърбия и сръбските бензинаджии заключват вратата на тоалетната (да не говорим, че пък за да се добереш до платената тоалетна на някоя междинна спирка, се налага да платиш такса за допълнителна „перонска карта“, за да се върнеш в автобуса си).

Но да не съдим само по сърбите (и само по земя всъщност)… Ирландските измекяри от Ryanair мислеха да въведат платена тоалетна в самолетите си, какво да говорим повече.

А още през ноември 2002 г. ООН  обяви ползването на санитарни съоръжения за фундаментално човешко право.

И за да завърша оптимистично – не навсякъде е така. В България съм виждал много безплатни тоалетни. А-ха да посоча Макдоналдс за добър пример и те си заключиха тоалетните в центъра, като ги отключват само срещу касов бон… Направо се чудя дали наистина си струва да плащаш на лелка, която да пази и проверява за касовите бележки, за да те пусне вътре (т. нар. „лелкомат“) ?

И тъй като не мога да се сетя за добър пример от родината ни, ще ви покажа една снимка от Гърция, направена през август 2009 г. по време на екскурзията ни до Керамоти. Това е безплатна тоалетна, намира се точно до магистралата. Нямаше липсващи кранчета на чешмата, счупени казанчета… нямаше охрана, нямаше никакви такси, нямаше охранителни камери, нямаши графити или каквито и да било вандали… И беше по-чиста от много платени тоалетни:

Е, можело значи… А вие как мислите? Трябва ли тоалетните да са безплатни?

Пуснахме нова анкета в сайта ни, така че можете да гласувате смело веднага, или пък да изкажете мнението си в коментар.