Реми Гайяр (Rémi GAILLARD)

Реми Гайяр е френски хуморист, от онези шегаджии, които наричаме Простак и Олигофрен (с главни „П“ и „О“ и много възхищение в очите), докато гледаме и се чудим „тоя наистина ли го направи“. Именно с това е известен и Реми – уникално смели прояви на обществени места и скечове тип „скрита камера“. Далеч не твърдя, че всички те ми харесват, но някои са просто уникални и ако не от скука, то поне от обща култура трябва да ги видите…

Първият клип на Реми е опитът му да се изкъпе на обществена автомивка още през далечната 1999 г., в родния му град Монпелие:

През 2001 г. създава сайта nimportequi.com, в който можете да намерите всички негови клипчета и дори да си купите тениска с девиза му:

C’est en faisant n’importe quoi qu’on devient n’importe qui
(„Ако не правиш нищо смислено, няма да станеш нищо смислено!“)

Ето и друг пример за първите му простотии:

Нещата постепенно стават по-неудържими и дори поизлизат от добрия тон в този стар хитов клип, посветен на Роки:

Както се досещате, такъв човек гладен няма да остане… В буквалния смисъл:

Изглежда ви престъпно? Вижте това:

Стига и по-далече:

Всъщност Реми никога не се е притеснявал от полицията. Ето един пример, за който мога да ви кажа три неща:
1. Реми тук е по-безобиден, отколкото в останалите негови клипчета с полицията (официално арестуван е поне три пъти).
2. Признайте си, виждали сте паркирали неправилно полицаи и винаги ви се е искало да го направите и вие.
3. Полицаите навсякъде по света явно ходят по един и същ начин. Дали ги обучават специално?

Реми е цар на промъкването, особено по време на спортни събития, например този тенис-мач (тенисистите са много по-свестни от голф играчите, както ще видите по-нататък):

Най-голямото му постижение (с което и става толкова известен) е на финала на Френската купа, когато ФК Лориан печели финалния мач. Облечен с фланелка на Лориан, Реми се промъква сред публиката, здрависва се с президента Жак Ширак, прави почетна обиколка с отбора и дори раздава автографи. Вижте сами:

Прави го и на конкурса „Мистър Вселена“ (в който и без това има нещо гнило, защото винаги го печелят представители от Земята):

Реми много обича да използва маскарадни костюми, а понякога и помощта на приятелите си. Ето една асансьорна компилация, която показва това:

Понякога е наистина дразнещ:

Понякога – направо отвратителен:

Понякога – просто луд:

А понякога – той самият си го отнася:

Избрахме още няколко любими ни клипа, а останалите може да си ги видите на официалния му сайт. Започваме с пародия на Тур дьо Франс – с помощта на приятелите си, Реми организира нещата така, че обикновени велосипедисти да попаднат под лаврите на шампиони по колоездене:

Сега си представете, че както си вървите из Монпелие, изведнъж се появява Папата:

Може би най-масовият флаш-моб – Реми организира хиляди фенове да дойдат на мача на два аматьорски отбора. Естествено, никой не е очаквал толкова многобройна публика:

Специално за любителите на старите електронни игри – Pac Man:

Специално за любителите на новите електронни игри – Super Mario Kart:

Сега си представете друго – доставяте пица. Но не на кого да е!

Не знаем откъде Реми се е сдобил с болид, но клипчето е уникално…

И едно погребение (любимото клипче на Биляна):

Ето и нещо космическо:

Между другото – изгледахте всичко това благодарение на Реми поради две причини:
1. Той е причината тези клипчета да съществуват.
2. Благоволи да не се прави на жираф пред очите ви:

От нас толкова. За финал – бъдете различни, бъдете луди, бъдете смели… Може пък и да ви се усмихне щастието:

20 позабравени песни на Слави Трифонов

Слави – може би най-известната медийна личност в България, шоумен, певец и един „от най-мощните двигатели на алиенацията на медиите от властта“, както пишат в официалния сайт на шоуто. Обичан и отричан, вече 18 години Дългият всяка вечер излиза пред една трета от българския народ, издал е общо цели 20 албума и няма да е пресилено, ако кажа, че вече е идол и любимец на последните две-три поколения…

Колкото до музикалната му кариера, едва ли има българин, който да не е чувал поне една от песните му. Аз обаче искам да наблегна на онези парчета, които са сравнително добри, но поради една или друга причина остават на заден план…

Ето защо направих компилация от 20 такива позабравени песни – възможно е някои от тях никога да не сте чували, за други да се плеснете по челото и да кажете „ей, вярно, че имаше такава песен“, а за трети може и да кажете: „Събев, какви глупости пишеш, тази песен му е супер известна….“

Все пак, нека кажа правилата:

  1. Избрани са минимум една и максимум две песни от албум.
  2. Сборните албуми не се броят.
  3. Субективно са избрани възможно най-неизвестните, но все пак достатъчно добри парчета.
  4. Не се включват песни, изцяло изпълнени от други изпълнители (напр. Виктор Калев, Нели Петкова, Борис Солтарийски, Камен Воденичаров, Зуека).

Започваме от далечната 1993 г., когато музикантите от бъдещия „Ку-ку бенд“ за първи път се събират, за да създадат първия албум с участието на Слави Трифонов (и единственият с Август Попов) – „Ръгай чушки в боба“. Албумът става тотален хит с песни като „Вчера в детската градина„, „Под мостовете съм сложил тротил“ и „Ще ти скъсам гъза„. Аз обаче ви избрах

Градил Илия Килия
Ръгай чушки в боба (1993)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:9c8ab41b

Втората песен, която избрах от този албум всъщност вдъхнови група ФМИ да направи кавъра „Два гигабайта“. Ето я и нея:
Don’t Kill My Mother
Ръгай чушки в боба (1993)

За разлика от много групи със „синдром на втория албум“, издаденият през 1994 г. „Шат! – на патката главата“ е много, много силен! Може да видите колко млад е бил Слави в „Дулсинея„, Камен – в обновената версия на „Вървят ли двама“, а хитове като едноименния „Шат! – на патката главата„, „Малка антиполитическа„, „Шъ тъ праа да умиргаш“ и „Зима е“ звучат в главата ми и до днес. Избрах
Тупан Техно
Шат на патката главата (1994)

След като сте изгледали клипа, може да го сравните с един от последните хитове на Слави („Пружината“) и сами да прецените „как нещата се повтарят“. Иначе тогавашното студентско предаване „Ку-ку“ издават още един албум, в който Слави Трифонов заема основна роля в музикалното оформление – Roma TV с хитовете „Червената шапчица„, „Sweet chalga in time“ и може би най-известната и записвана в най-много варианти след това песен „Гергьовден„. Ето и какво избрах за вас:

Сълзите си събирам в капачка от ракия
Roma TV (1994)

През 1995 г. предаването „Ку-Ку“ бива спряно, но за сметка на това се появява „Каналето“ и техният албум „Жълта книжка“. Започвам веднага с една позабравена песен, която ми напомня за ученическите години и приятелите от гимназията. Песен, с която не един от концертите на Слави и компания приключваха. Песен, с която често завършвахме и концертите в МГ „Баба Тонка“ в Русе. Много, много любима песен, специален поздрав за всички съученици и най-специален за Влади, Гoшeтo и Митко:

Приятели
Жълта книжка (1995)

Въобще „Жълта книжка“ беше един необикновен албум. Още си спомням обложката му, където всеки можеше да си попълни собственоръчно „жълтата книжка“. Създаден изцяло по новогодишен спектакъл, той включваше цял човешки живот от „Раждане“-то, през „Наричане“-то, казармата („Не ме изпращай„), любовта във всичките и форми с уникалната „Сватба“, баладичната „Малка блудна жена“ и носталгичната „Ала нямаш мен“ (няма как да я вкарам в категория „позабравени“, при условие, че влезе в Топ-500 на българските песни по БГ Радио за всички времена, нали?)… И стигаме чак до смъртта, позната като „Реквием“ или „Балканско болеро“. Именно нея ви споделям:

Реквием (Балканско болеро)
Жълта книжка (1995)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:15a8859c2b

„Жълта книжка“ поставя началото, а „Хъшове“ дава тласък на протестите срещу тогавашното правителство на Жан Виденов. Цяла България пее „Боят настана„, „Вятър ечи, Балкан стене“ и „Къде си, вярна, ти любов народна“ и „Не съм избягал„. Именно след излизането на „Хъшове“ Слави се разделя с косата си и прословутата си опашка… В светлината на всички тези песни и тогавашния хит „Комбайнеро-интелигентска“ избрах цели две песни от този албум. Първата:

Приспивна
Хъшове (1996)

Мелодията на втората май е толкова неизвестна, че мотивът й беше използват в рап-войната между Цеко Сифона и MC Фараона години по-късно:

Любов на прах
Хъшове (1996)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:751076de

През 1997 г. излиза първият сборен албум „Каналето – The Best“ и първият самостоятелен албум на Слави – „Едно Ферари в цвят червен“ – знак, предвещаващ бъдещото разцепване на „Каналето“. Ето и какво избрах от този албум:

Тъжни зелени очи
Едно ферари с цвят червен (1997)

През 1998 г. се случват доста неща – предстои Световно първенство по футбол, за което „Каналето“ издават последния си съвместен албум със Слави – „Франция, здравей!“. Ето нещо, с което да ви припомня спортните страсти от този албум:

Съдията
Франция, здравей! (1998)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:aa32ed34

Въпреки чудесният албум обаче, слуховете, че Слави и Камен се разделят плъзват още в началото на 1998 г. и съвсем скоро след това стават истина. Цяла България следи развръзката месеци наред и в крайна сметка Камен, Тончо и Мартина си остават в „Каналето“ по БНТ, а Слави, Стефан Рядков и бенда остават в немилост, излъчвани по частна телевизия с много по-малка аудитория („7 дни“) и предаването „Хъшове“, от което излиза един от най-добрите албуми на Дългия (благодарение и на Нина Николина, разбира се) – „Девети трагичен“ с „Ад и Рай„, „Назад, назад, моме Калино„, „Студио Хъ„, „Имала майка„, „Блус No. 16„, „По пътищата вечни на България“ и „Цвете мое„. Ето какво избрах и аз от този албум:

Звездице
Девети трагичен (1998)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:10247cf0

В края на 1998 г. излиза албумът „Вавилон“, с което Слави поставя рекорд за три издадени албума в една година. Измежду известните „Френската гимназия“ и „Петко льо, капитанине“ избрах една народна песен:

Невесто мори хубава
Вавилон (1998)

През 1999 г. „Хъшове“ е едно от малкото предавания в България, които се излъчват по Интернет. По това време излиза и единадесетия албум на Слави – „Няма не искам“. Освен едноименният хит, популярни стават и „Камикадзе„, „Вземи огън, запали ме“ и „Темна ли е мъгла паднала„. Аз пък избрах превода на „Brothers in Arms„, една също много любима моя песен…

Братя по съдба
Няма не искам (1999)

През 2000 г. основни идеолози в предаването „Хъшове“ са сценаристите (Росен Петров, Тошко Йорданов, Ивайло Вълчев, Драго Петров и Иво Сиромахов), както и бендът. Ето как постепенно Годжи и Маестрото стават основни фигури в шоуто и в края на годината излиза дискът „Часът на бенда“, а Слави заедно с гостите си пее „Светът е за двама“, както и по-компроментиращи парчета като „Шу-шу-шу“ и

Доко-Доко
Часът на бенда (2000)

В края на годината нещата изведнъж се обръщат – а 27 ноември 2000 г. за първи път се появява „Шоуто на Слави Трифонов“ по новата частна национална телевизия bTV. Слави най-накрая има национален ефир, бюджет и реклама. С това той бързо успява да накара хората да включват втора вместо първа програма и предаването му получава най-високият рейтин в България за всички времена, а самият Слави – призът „Мъж на годината“ за 2001 г. Нина Николина напуска шоуто и на нейно място идват Деси Добрева (най-добрата му вокалистка до този момент по мое мнение) и Алекс Раева. Излиза и албумът му „Новите варвари“ с хитовете „В джаза„, „Жива рана„, „Бедните не могат да скачат“ и „Охридското езеро„. А аз поздравявам всички фенове на руската музика с кавъра на „Земля в илюминаторе

Земята на дедите ни
Новите варвари (2001)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:5955878a

През 2002 г. излиза още един сборен албум на Слави и първият албум, обвързан с покупка на предплатена карта – „Vox populi“. Като цяло това е един от най-сполучливите му албуми, в който почти няма песен, която да не е хит – „Реквием за една мръсница„, „Йовано, Йованке„, „Катерино моме„, „Лудо Младо„, „Няма любов„, „Кой уши байрака„, „Един приятел„…

И обичам
Vox Populi (2002)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:7d071ad7

След големия успех на албума и пълни по шевовете стадиони в цяла България от хора, дошли да гледат „Великото отечествено турне“, 2003 г. остава единствената до този момент без издаден албум на Слави. Партньорството между Мтел и Слави обаче е подновено през 2004 г., когато излиза и вторият му албум с предплатена карта – „Прима патриот“. Хитовете в този албум: „Домачине„, „Ах, къде е мойто либе„, „Българи Юнаци„, „Вечерай, Радо“ и „Толкова„. А аз ви избрах едно много тъжно парче (с тъжния звук на флюгелхорн), с което поздравявам всички, които са изгубили любовта си, чувстват се самотни и си режат вените в момента:

Без слънце за теб и за мен
Прима Патриот (2004)
Алтернативен линк (youtube): http://www.youtube.com/watch?v=p9LpBB9z0jA

С времето Слави явно открива, че албумите по-добре се продават като промоция към проекти и от предплатените карти се прехвърля на бирите. Така през 2005 г. излиза албума му „И оркестъра да свири“, който може да се купи само с четири бутилки „Шуменско“. Самият албум съдържа дуета му „Единствени“ със Софи Маринова, станал скандален на тогавашната Евровизия – още настръхвам, когато видя това видео от конкурса „Евровизия“. Но да се върнем на албума – освен „Единствени„, сред хитовете са „Ethno Fighter„, „И без тебе“ (говори се, че е посветена на наскоро напусналата Деси Добрева, раздялата с която Слави преживя много тежко) и „100 SMS-a„. Избрах една много нежна интерпретация на родопска народна песен, с която специално поздравявам любимата си съпруга Биляна:

Росни ми, росни, Росице
И оркестъра да свири (2005)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:11099b33

След като и Алекс напуска Слави, 2006 г. остава без издаден албум, след което Борис Солтарийски и Нели Петкова идват в шоуто, а България влиза в ЕС 🙂 През април 2007 г., точно по време на конкурсите, поради проблеми със зрението Слави напуска шоуто с опасност напълно да ослепее. Три месеца по-късно се завръща и създава албума „Ние продължаваме“, като най-известните му хитове са дуети с жени – „Жестока“ (с Невена Цонева), „Любовта е отрова“ (със Софи Маринова) и „Само мен“ (с Нели Петкова). Две от тях дори размених и то доста сполучливо 🙂 В допълнение „Едно ченге“ и „Мое щастие„, заедно с „Егати пича“ на Краси Радков вкараха „Ние продължаваме“ в категория „сравнително добри албуми на Слави“. Аз избрах песента „Нещо лично“, защото много силно показва начинът, по който се е чувствал Дългият през тези три месеца, а като че ли остана на заден план в албума…

Нещо лично
Ние продължаваме (2007)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:8316af69

В началото на 2008 г. излиза и безмилостният албум „No Mercy“. Тъй като е доста нов, ми беше много трудно да определя коя песен му е най-малко известна. Оставих настрана песни като „Буболечка„, „Цветове„, „Завинаги“ (отново поздрав за Биляна) и „Защо“ (любима на татко, между другото)… Защо ли? Ами защото не се изпълняват от Слави. И то почти не останаха – „No Mercy„, „Дявол„, „Малко сръбско„, „Толкова хубава“ и…

Минах ли те
No Mercy (2008)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:96954c52

Следват десетки реалити шоута, конкурси и предавания, които Слави продуцира. Следват и редица скандали, за които не виждам смисъл да говоря – знаете си ги и сами… Но като изключим сборният „Македония“ (2010) – юбилеен албум, продаван заедно с наденица (на мен ми звучи най-малкото несериозно), гореспоменатият сингъл „Пружината“ и кавъра на „No Mercy“ – „Нема такава държава„, Слави практически три години не е издавал албум с нови песни!

След дълга ваканция, шоуто се завръща на екран тази вечер… Говори се, че Дългият щял да се жени, да напуска шоуто като водещ завинаги… Говори се много… За Слави винаги се е говорело много. А той пее ли – пее!

Араповски манастир „Св. Неделя“

Само на 28 км от Пловдив и 8 км от Асеновград, по пътя към Първомай, има една малка отбивка между селата Козаново и Патриарх Евтимово – отбивката за Араповския манастир. Благодарение на Данчо миналия уикенд се озовахме именно там и решихме да ви разкажем за това интересно, но не много известно и дори позабравено кътче на родината ни…

Ако се вгледате внимателно зад табелата на снимката по-горе, ще видите едно правоъгълно жълто петънце – това всъщност е старата табела за манастира, надупчена от ръждата на времето и куршумите на… кой знае, турски заптиета? Все пак това е единственият манастир в България, строен по време на турско робство и неведнъж е ставал убежище за Васил Левски, Ангел войвода и стотици други незнайни борци за свободна България.

Е, с две табели и такива указания, едва ли ще пропуснете отбивката. Може да ви се стори странно, но пътят до манастира не е асфалтиран. Равен и утъпкан е, така че не е никакъв проблем да се мине с автомобил, дори в кално време, но все пак имайте предвид – асфалт няма, чака ви около километър по непавиран път:

Когато стигнете до входа на манастира, ще се почувствате сякаш сте застанали до малка крепост. В по-голямата си част той е строен от родопски майстори от с. Югово, начело със Стоян Узунов (Гудевски). Днес „крепостта“ си има дори и знамена:

Можете да влезете през централния вход, но ако сте ожаднели от пътя, препоръчваме ви първо да се запътите към лечебното аязмо, до което е изграден манастирът „Св. Неделя“, като заобиколите комплекса и отидете до северната стена.

Докато обикаляте около манастира, няма как да не ви направи впечатление широкото поле наоколо. В България поради ред исторически причини сме свикнали манастирите да са скрити и запокитени в планините, но манастирът „Св. Неделя“ е изключение и наистина е насред полето.

В дъното на пътя се намира чешма с постоянно течаща вода, изградена още през 1829 г. и реставрирана през 1999 г., когато станало поредното чудо около манастира – деветгодишно момче промълвило първата си дума. Непосредствено до чешмата е старото аязмо „Св. Неделя“, изградено преди самия манастир:

Аязмото със сигурност е първопричината за построяването на манастира, като има много легенди за това. Най-популярната е за Арап бей и любимата му ханъма, на която заболели очите. В търсене на всевъзможни лекове, един ратай от с. Арапово (старото име на с. Златовръх, откъдето и манастирът носи името си) му казал, че до неговото село има изворче с лековита вода, което ще помогне на ханъмата му. Арап бей завел жената, измил очите й с лековитата вода и ханъмата оздравяла. В знак на благодарност беят разрешил на местното население да изгради свое светилище, което днес е именно манастирския комплекс „Св. Неделя“.

Около аязмото е изграден параклис, който е изографисан от зографина Георги Данчов (както и целия комплекс, между впрочем) с редки стенописи като покръстването на княз Борис I и измъчването на вмчц. Св. Неделя, затова им обърнете внимание. Ако се чудите кой е Георги Данчов и не можете да се сетите, ще ви подскажем: това е авторът на известния портрет на Васил Левски, а и негов приятел и сподвижник…

Самото усещане на самотен параклис насред полето, както виждате и от снимката по-горе, създава усещането, че сте в мистичен „трилър“, подобен на „Шифърът на Леонардо“. Всъщност, обстановката навън не е само приказна. Един разлагащ се труп на стар Вартбург прави обстановката много подобна на атмосферата във Fallout 3

Но да се върнем обратно на манастира и по-точно – да влезем в него. Той е построен през 1856 г. и голямото предизвикателство да се запази като български по онова време не е било османското владичество, а силният натиск от влиянието на гръцката църква. През 1859г. в манастирът е основано новобългарско училище с около стотина ученици. През 1868г. е открито и училище за свещеници.

Добро впечатление прави дворът на църквата, който като цяло е чист и поддържан, още повече, че цялата работа по това пада на плещите на един-единствен човек – игуменът на манастира.
Главната църква „Св.Неделя“ е изградена през 1859г. и представлява трикорабна, триконхална сграда с купол и притвор. Олтарният иконостас в храма и четирите малки иконостаси при колоните са творение на майстора Стоян Узунов. Стенописите в църквата са от 1864г. и са дело на зографите Георги Данчов и Алексий Атанасов. (Източник: BulgarianMonasteries.com)

Mоже би най-интересната сграда в комплекса е каменната кула на Ангел Войвода. Тя се намира в центъра на двора и е служила и за наблюдателница и жилище. Ангел войвода пък е бил един от основните дарители за манастира, а без помощта на цялото население от Пловдив и околностите, манастирът едва ли е щял да бъде изграден.
При всички положения, ако сте от Пловдив / Асеновград и се чудите къде да се разходите за няколко часа; ако посещавате Бачковския манастир и минавате наблизо; ако сте християнин или историк и манастирите ви интересуват; ако сте фотограф, зажаднял да снима нещо по-различно; ако сте болен и вярвате в лечебните сили на аязмото „Св. Неделя“ или пък сте просто турист и искате да видите с очите си всичко това, посетете Араповския манастир. Няма да съжалявате.