Араповски манастир „Св. Неделя“

Само на 28 км от Пловдив и 8 км от Асеновград, по пътя към Първомай, има една малка отбивка между селата Козаново и Патриарх Евтимово – отбивката за Араповския манастир. Благодарение на Данчо миналия уикенд се озовахме именно там и решихме да ви разкажем за това интересно, но не много известно и дори позабравено кътче на родината ни…

Ако се вгледате внимателно зад табелата на снимката по-горе, ще видите едно правоъгълно жълто петънце – това всъщност е старата табела за манастира, надупчена от ръждата на времето и куршумите на… кой знае, турски заптиета? Все пак това е единственият манастир в България, строен по време на турско робство и неведнъж е ставал убежище за Васил Левски, Ангел войвода и стотици други незнайни борци за свободна България.

Е, с две табели и такива указания, едва ли ще пропуснете отбивката. Може да ви се стори странно, но пътят до манастира не е асфалтиран. Равен и утъпкан е, така че не е никакъв проблем да се мине с автомобил, дори в кално време, но все пак имайте предвид – асфалт няма, чака ви около километър по непавиран път:

Когато стигнете до входа на манастира, ще се почувствате сякаш сте застанали до малка крепост. В по-голямата си част той е строен от родопски майстори от с. Югово, начело със Стоян Узунов (Гудевски). Днес „крепостта“ си има дори и знамена:

Можете да влезете през централния вход, но ако сте ожаднели от пътя, препоръчваме ви първо да се запътите към лечебното аязмо, до което е изграден манастирът „Св. Неделя“, като заобиколите комплекса и отидете до северната стена.

Докато обикаляте около манастира, няма как да не ви направи впечатление широкото поле наоколо. В България поради ред исторически причини сме свикнали манастирите да са скрити и запокитени в планините, но манастирът „Св. Неделя“ е изключение и наистина е насред полето.

В дъното на пътя се намира чешма с постоянно течаща вода, изградена още през 1829 г. и реставрирана през 1999 г., когато станало поредното чудо около манастира – деветгодишно момче промълвило първата си дума. Непосредствено до чешмата е старото аязмо „Св. Неделя“, изградено преди самия манастир:

Аязмото със сигурност е първопричината за построяването на манастира, като има много легенди за това. Най-популярната е за Арап бей и любимата му ханъма, на която заболели очите. В търсене на всевъзможни лекове, един ратай от с. Арапово (старото име на с. Златовръх, откъдето и манастирът носи името си) му казал, че до неговото село има изворче с лековита вода, което ще помогне на ханъмата му. Арап бей завел жената, измил очите й с лековитата вода и ханъмата оздравяла. В знак на благодарност беят разрешил на местното население да изгради свое светилище, което днес е именно манастирския комплекс „Св. Неделя“.

Около аязмото е изграден параклис, който е изографисан от зографина Георги Данчов (както и целия комплекс, между впрочем) с редки стенописи като покръстването на княз Борис I и измъчването на вмчц. Св. Неделя, затова им обърнете внимание. Ако се чудите кой е Георги Данчов и не можете да се сетите, ще ви подскажем: това е авторът на известния портрет на Васил Левски, а и негов приятел и сподвижник…

Самото усещане на самотен параклис насред полето, както виждате и от снимката по-горе, създава усещането, че сте в мистичен „трилър“, подобен на „Шифърът на Леонардо“. Всъщност, обстановката навън не е само приказна. Един разлагащ се труп на стар Вартбург прави обстановката много подобна на атмосферата във Fallout 3

Но да се върнем обратно на манастира и по-точно – да влезем в него. Той е построен през 1856 г. и голямото предизвикателство да се запази като български по онова време не е било османското владичество, а силният натиск от влиянието на гръцката църква. През 1859г. в манастирът е основано новобългарско училище с около стотина ученици. През 1868г. е открито и училище за свещеници.

Добро впечатление прави дворът на църквата, който като цяло е чист и поддържан, още повече, че цялата работа по това пада на плещите на един-единствен човек – игуменът на манастира.
Главната църква „Св.Неделя“ е изградена през 1859г. и представлява трикорабна, триконхална сграда с купол и притвор. Олтарният иконостас в храма и четирите малки иконостаси при колоните са творение на майстора Стоян Узунов. Стенописите в църквата са от 1864г. и са дело на зографите Георги Данчов и Алексий Атанасов. (Източник: BulgarianMonasteries.com)

Mоже би най-интересната сграда в комплекса е каменната кула на Ангел Войвода. Тя се намира в центъра на двора и е служила и за наблюдателница и жилище. Ангел войвода пък е бил един от основните дарители за манастира, а без помощта на цялото население от Пловдив и околностите, манастирът едва ли е щял да бъде изграден.
При всички положения, ако сте от Пловдив / Асеновград и се чудите къде да се разходите за няколко часа; ако посещавате Бачковския манастир и минавате наблизо; ако сте християнин или историк и манастирите ви интересуват; ако сте фотограф, зажаднял да снима нещо по-различно; ако сте болен и вярвате в лечебните сили на аязмото „Св. Неделя“ или пък сте просто турист и искате да видите с очите си всичко това, посетете Араповския манастир. Няма да съжалявате.