Трети март е, хора-а-а-а! Време е за купо-о-оон!
Ама защо не купонясвате? Готино си е някак: тия тройки от 3.3. не ви ли изглеждат като малки оцапани дупенца… Ама то ние открай време сме си подай-гъзчета…
НЯМА ДА ПИША ЗА ПОЛИТИКА В БЛОГА СИ!
Съвсем леко ще намекна само, че даже и в националният ни празник като се замислиш, има сравнително малко българско. Какво толкова: на 3 март в Сан Стефано е подписан договор между Русия и Османската империя. Дотук – нищо за България. С него се слага край на руско-турската война. Все още – нищо за България. Според договора освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Ура-а-а! Направо цепим мрака! Нищо, че в територията на България не влизат: Северна Добруджа (за Румъния), Одрин, Солун и голяма част от Македония (за Турция), Ниш (за Сърбия) и разни други прекрасни местенца… Колко му е да си празнуваме поредния „най-светъл“ и „най-български“ празник… Ами така, де… Я наздраве! Може и една шопска салата да сложим, да символизира българското знаме: бяло (сиренцето), зелено (краставичките) и червено (доматчетата). И една ракийка, ако му жулнем така… да освободим напрежението! Само да не излезе някое менте, ама какво пък: „Свобода или смърт“ е казал народът.
Много си я обичам България… И наистина се възхищавам на хората дали живота си за свободата на държавата. Замислям се какво е да си оставиш топлата печка, сланинката и винцето, жената и децата и да тръгнеш да се биеш… и след около 100-150 години да се преобръщаш в гроба си: политици градят рейтинга си с приказки за героизъм, но не могат да поемат наказателна отговорност като останалите граждани; войничета мръзнат по площадите, за да „не се изложим пред Президента, ей!“; бабичка продава български знаменца и връзки магданоз върху кашон от телевизор „Panasonic“. Е, това е глобализацията… Какво да кажа, освен „енджой дъ нешинъл дей ъф Бългерия“!